Няма бъдещи родители, които да не се вълнуват от въпроса какъв ще е полът на бебето им. Всъщност съществува 50% вероятност за момче или за момиче. В крайна сметка полът на бебето е дело на случайността – дали яйцеклетката ще бъде оплодена от сперматозоид с Х или с Y хромозома. Така го е “заковала” природата. Родителите обаче често имат подчертано предпочитание към единия или другия пол. За някои този въпрос е второстепенен – те се молят само бебето да се роди живо и здраво...

Най-различни причини...
За предпочитанията към определен пол може да има различни причини. В семейството вече има едно момиченце, хубаво би било второто дете да е момче. Или пък бременната сънува как усмирява буклите на малка палавница с разноцветни шнолки. След този сън мечтата за малка принцеса вече се превръща почти в мания.  Установено е, че жените, които стават майки за втори или за трети път, повече се вълнуват какво ще е следващото им бебе – момиче или момче. Обикновено първескините залагат на “каквото Съдбата е решила”,  като зад това се крие пожеланието бебето да е здраво.

По-често таткото има претенции
Интересно е, че предпочитанията за един или друг пол вълнуват повече бащата. Обикновено таткото мечтае да има син – желание, наследено от патриархата. Това се обяснява със силно внушаваната амбиция да се продължи родът. Всъщност мъжът вярва, че синът по-успешно може да реализира и неосъществените таткови амбиции. Майката пък често мечтае чрез дъщеря си да изживее още веднъж прекрасното си детство.

50 : 50
В глобален мащаб съотношението между двата пола е балансирано. За този факт има най-различни хипотези. Според едни вероятността да се появи момче или момиче зависи най-вече от много фактори на обкръжаващата среда и от здравното състояние на родителите. Може би решаващ е и естественият подбор на половете. Проучване, проведено от Съвета за научни изследвания в Испания, което обхваща 7000 майки на възраст между 20 и 35 години, прави изненадващо заключение – с всяка следваща бременност вероятността да се роди момче се увеличава.

Помощ от науката
Някои бъдещи родители силно се амбицират да се сдобият с бебе от единия или от другия пол. Те се опитват да го постигнат, прилагайки например “изпитани” рецепти и техники в секса. Вариантите са много и най-различни – половият акт става в точно определен ден, при бебеправенето двойката заема препоръчвана поза и пр. Включват се и някои промени в обичайното меню – консумира се съответната храна за поръчката на момче или на момиче и т.н. Засега няма научни доказателства, че тези практики сигурно водят до очаквания резултат. И все пак истината е, че изборът на пол ще става все по-изпълнимо желание, тъй като положителната роля на лабораторията, т.е. на метода ин витро оплождане, става неоспорвана. Този метод все повече се усъвършенства и дава шанс прогнозата да стане реален факт.

Каприз или право?
В някои страни по света активното вмешателство при избора на пола на бебето е оправдано и законово разрешено само ако съществува риск от заболяване, свързано с пола, като хемофилия, дистрофия на мускулите… Според директора на Института по безплодие във Валенсия обаче "изборът на момче или момиче, макар и израз на каприз, няма отрицателно въздействие върху структурата на населението и е право, което трябва да се зачита". В САЩ и във Великобритания партньорите могат по-лесно да реализират мечтата си. Двойките прибягват и до метода ин витро оплождане, защото търсят баланс – след като вече имат дъщеря, държат следващото им дете да е момче.

Съперници за сърцето
Много се говори за силната връзка на майката и дъщерята и по-малко за връзката на сина и таткото. И в двата случая обаче в основата е традицията. Има и други модели – "Тя е татковото момиче" или пък "Той е дясната ръка на майка си". Често за сина майката е най-великият човек и той още от бебешката възраст би воювал за сърцето й, съревновавайки се дори с таткото. Но тъй като не може да оскърби човека, когото също цени и обича – своя баща, вместо да е победител, момчето иска да прилича на него. За да привлича вниманието на таткото, момичето пък използва нежността. Чрез нея то става съперница на мама в сърцето на татко. Мама обаче също е сред любимите му същества. То знае, че ако бъде като нея, това ще му помогне да спечели и изключителната обич на своя баща. Така е откакто свят светува...

По шаблон или нестандартно?
За момчето – всичко в синьо, за момичето – в розово. Дали се създава проблем от факта, че децата в семейството са само момичета или само момчета? Опасността се крие в еднотипния модел на възпитание. Интуитивно родителите се отнасят еднакво към различните деца. Щом един възпитателен метод е имал успех при първата дъщеря, ще се прилага и при втората. Тази схема обаче често води до грешки, защото се пренебрегва индивидуалността на децата. А когато практикуваният метод не даде очаквания резултат, на детето бързо се лепва етикетът “лошо” или “своенравно”. Ето колко вредно е да се робува на шаблоните. Родителството не е възпитание само по познати правила. То е “енциклопедия”, която трудно може да бъде прочетена веднъж и завинаги...

Лора Николова
психолог