Кърменето е оптималното хранене до 4–5-месечната възраст. Все повече са аргументите за значението на естественото хранене за профилактиката на алергичните заболявания в ранната детска възраст: атопичен (алергичен) дерматит, хранителна алергия, бронхиална астма и др. През последното десетилетие тези заболявания зачествяват при кърмачета, които се захранват много рано с различни видове млека, брашнена каша и др. Проучване сочи, че през първата година от живота си всяко четвърто дете има подобен проблем. Поради незрелостта на имунната система и специално на секреторния имуноглобулин А в ранната кърмаческа възраст чревните стени са пропускливи за белтъчните макромолекули на кравето мляко и други антигени, попаднали чрез храната.

Nota bene!
Алергията е реакция на имунната система към определен хранителен продукт, изпълняващ ролята на алерген. Алергичните реакции възникват почти веднага след консумацията на продукта, към който има повишена чувствителност. Понякога обаче алергията може “да се отложи” и да се прояви няколко часа след храненето.

Хранителната алергия се среща най-често при деца до 3-годишна възраст. Непоносимостта към определени храни зависи от възрастта. В кърмаческата възраст най-честа е алергията към белтъка на кравето мляко. Проблемът се изразява в непоносимост на детето към кравето мляко или към заместителя на майчината кърма. В някои случаи съществува фамилна обремененост, а в други – алергичната реакция е следствие на грешки в храненето (кравето мляко се включва рано в менюто на детето).
Диагнозата “Непоносимост към белтъка на кравето мляко” се поставя лесно. По-трудно е лечението, тъй като то изисква диета, която се спазва дълго.


Тази непоносимост може да започне остро, с драматични прояви или да протече по-леко като хронична диария. Чести са и стомашните колики. Първите симптоми могат да започнат от няколко дни до 1–2 месеца след като детето е консумирало съответната храна.
Най-често началните сигнали за алергия към белтъка на кравето мляко са диария, единично повръщане, липса на апетит, колики след приемане на животинско мляко, последвани от диария със слуз, евентуално и с кръв в изпражненията. По-рядко се наблюдават съпътстващи обриви или пристъпи на спастична кашлица.
На второ място по честота са кожните прояви. При деца дори до 2-годишна възраст могат да се наблюдават преходни ситни обриви като алергична проява към кравето мляко. Кожните обриви при кърмачетата са до 7 пъти по-чести при хранените със заместител на майчината кърма и 2 пъти по-чести при смесено хранените в сравнение с кърмените. Понякога има и прояви от страна на дихателната система – остри респираторни заболявания (остри инфекции на горните дихателни пътища), хроничен ринит със слузест секрет (хронична хрема), астматичен бронхит (свиркащ бронхит, придружен от шумно и затруднено дишане), рецидивиращ отит (често повтарящо се възпаление на ушите). Те обикновено съпътстват кожна или стомашно-чревна проява.
Макар и рядко алергичната реакция може да протече свръхостро (силна бледост, посиняване на устните и на крайниците, студена влажна кожа, учестен пулс).
За диагнозата решаващо значение има спирането на повръщането и диарията, както и на другите прояви след отстраняването на кравето мляко от менюто, респ. появяването им отново при всеки опит за поемане от детето дори на минимално количество краве мляко. Непоносимостта към белтъка на кравето мляко се диагностицира по-лесно, когато алергичните реакции са непосредствено след консумацията на определен вид мляко. Диагнозата се поставя с помощта на специфични лабораторни тестове. Лечението е трудно и трябва да се извършва от лекар специалист. За неговото правилно провеждане важна роля има майката. Тя трябва да проявява упоритост и да съдейства диетата да се спазва стриктно.
В основата на лечението е пълното и продължително изключване на белтъчините на кравето мляко от храната.

Млеката, които се препоръчват при това заболяване, са получени чрез специална (топлинна и/или ензимна) обработка на белтъчините на кравето мляко. Известни са два вида такива млека:

  • на базата на хидролизиран казеин;
  • на базата на хидролизиран суроватъчен белтък.
    Вкусовите качества на първия вид не се приемат лесно от децата. Вторият вид млека са по-вкусни, но по-скъпи. Кое мляко ще се подбере, ще реши лекарят специалист.
    На последно място се препоръчва соево мляко. То е най-евтино, но трябва да се има предвид, че 30% от децата с алергия към белтъка на кравето мляко са алергични и към соевия белтък.
    Козето мляко е неподходящо, тъй като може да предизвика кръстосана реакция с антителата на кравето мляко и проявите да се обострят. Понякога след 4–5 месечна възраст непоносимостта към кравето мляко намалява, а в други случаи това става по-късно. След 5–6-месечно лечение може да се опита постепенно захранване с краве мляко, като се започне с няколко капки един път дневно и в следващите дни при всяко хранене количеството се увеличава. Ако се появят симптоми на непоносимост, млечните белтъчини се изключват за още 6 месеца. Плодовите сокове и пюрета не бива да се дават на деца с алергия преди навършването на 3 месеца. Използваните плодове да не са с ярко оцветяване (например ябълките да са само от светли сортове). Захранването със зеленчуково пюре да стане на 4–4.5-месечна възраст, а включването на кашите – след още 1–2 седмици. Кашите да се приготвят само с вода, като маслото, добавено към тях, предварително се разтопява. Месото може да се дава и от 5-месечна възраст – предимно нетлъсто свинско, говеждо, а може и заешко. До първата си година детето не бива да яде риба.

    В повечето случаи алергията преминава след продължителна строга диета Постепенно симптомите изчезват и след 1-годишна възраст детето може да се върне към нормалната диета. Разбира се, това трябва да става изключително под лекарски контрол.
    От първостепенно значение за предпазването от алергия към кравето мляко е това мляко да се избягва в перинаталния период. При фамилно обременени деца захранването може да започне в по-късна възраст – дори в 6-ия месец.