Дойде и това време – детето ви започва да усвоява дисциплината “самостоятелно хранене”. Като всеки етап от развитието и този няма да мине без нерви, но ще има и доста усмивки... Важното е да се въоръжите с повечко търпение.


Съкровището ви седи на масата, размахва вилицата и лъжицата и... започва да се храни самостоятелно! Разбира се, че никой не очаква, че всичко, което загребва с лъжицата, ще попада в устата му. И все пак – дори мама не е подготвена, че предстои голяма борба щетите и следите да  са по-малко.

Повечето деца започват да се опитват да се хранят сами между 8-ия и 12-ия месец. На тази възраст те вече могат да седят без чужда помощ в столчето и умеят да стискат палеца с останалите пръсти на ръката. Това обаче е на теория. На практика всичко е трудно, защото за малчугана самостоятелното хранене е истинско изпитание. Най-напред лъжицата трябва да се напълни, без да се избутва чинията. След това съдържанието от лъжичката да намери устата и да попадне в нея, без да се изсипе. Успешните опити са доста редки, но пък петната от доматена супа по пода, а и по стената се множат. Запомнете, че е нужно доста време, докато при храненето детето се научи да координира отделните движения. Не е толкова важно кога то ще
“опитоми” лъжицата. По-важно е общуването му с нея да му е интересно, а не да води до постоянен стрес. Има една изпитана тактика, която е добре да знаете, за да дойде успехът по-бързо.

Пробите и грешките. Оставете малчугана сам да натрупва опит и не забравяйте, че храненето е и забавление. Затова в началото детето ви ще изследва лъжицата и отново, и отново ще вади от устата си парченцето круша. Всичко това просто не може да стане без участието на ръцете. С всяко попадение в устата, независимо дали е с помощта на пръстите, или с лъжица, детето натрупва собствени постижения. Така то ще усъвършенства умението.
Няма опасност от глад. Дори голяма част от поднесената храна да не отиде в устата му, то ще изяде достатъчно. В началото вероятно голямо количество ще попада от бузите до ушите, по масата, по пода... В този период може да му помагате, защото то все още се упражнява. Задължително му дайде свобода на действие, когато вече то насочва правилно лъжицата – нищо че храненето ще се удължи повече.
Игра, но за кратко. Едногодишното дете не знае, че с храната не се играе. Когато обаче то започне да рови из чинията и да се разсейва, със сигурност вече се е наяло достатъчно. В този случай добре е да го свалите от столчето за хранене. Може да го сложете отново в него, ако детето поиска да яде още. Внимавайте! Не превръщайте в ритуал тази тактика, защото малчуганът ще остане със заблудата, че храненето може да е безконечно.   
Всичко в чинията да е ометено – не е нужно! Някои родители смятат, че могат да надхитрят детето и с разни трикове (четене на приказки, показване на играчки и предмети) да го принудят да яде. Това е погрешно! Детето най-добре знае дали и колко е гладно. То (за разлика от възрастните) няма да яде от учтивост или от скука. Ще успее обаче да усвои правилата на хранене само ако му давате възможност само да регулира глада си.
Ритуалите спестяват време. Определени навици и ритуали помагат храненето да не се превърне в многочасова процедура. Например правилото да се яде само на масата, и то в столчето, а не по време на игра или между тичането насам-натам, “на крак” или още по-лошо – пред телевизора. Естетичното аранжиране при поднасянето на храната също настройва към хранене.
Храненето обединява семейството. Детето разбира това най-добре, когато по време на хранене всичко останало – телефонът, телевизорът... –  е второстепенно за възрастните. Важно е часовете за масата да са точно определени и да се спазват от всички. Разбира се, едва ли винаги е възможно цялото семейство да се събете на обяд (вечеря...) по едно и също време. Не бива обаче детето да се оставя да яде съвсем само. Добре е мама да седне на масата до него и да хапне дори и нещо малко. Така яденето ще е много по-вкусно и малчуганът се приучва да се храни чрез подражание.

Д-р Богдана Василева
педиатър

Съвети за начинаещи
 Сервирайте храната на детето в дълбока чиния или в купичка – така лъжицата ще се пълни по-лесно.
 За детето ще е по-лесно, ако в чинията има малко количество храна. Не му предлагайте прекалено течно ядене.
 В началото на “обучението” малките пластмасови лъжички са по-удобни, защото някои метални и сребърни лъжици са с остри ръбове.
 Специалните детски прибори не са задължителни, детето може да се учи да се храни и с приборите на възрастните.
 Децата обичат съдове с пъстри рисунки на животни и се привързват към тях. Те не са задължителни, но допринасят за удоволствието от храненето.
 Защитете се с престилка или със стара фланелка, когато сядате с детето на масата – това би могло да ви спаси от някои вълнуващи “апликации”.
 Ако на пода има килим, постелете полиетиленово фолио под мястото за хранене. Така ще редуцирате гнева си към все още неумелото да се храни само дете.