„Науката е игра, но игра с реалността, игра с наточени ножове…”
 Ервин Шрьодингер

      Нобелов лауреат по физика

Българите (поне засега) се разминахме с тревожната перспектива в земеделските ни земи да покълват посеви с генно модифицирани организми. И това благодарение на упоритите граждански протести на родители, природозащитници и земеделци. Спечелена битка, която си заслужаваше усилията. Не на полето обаче, а на рафтовете в супермаркетите има десетки продукти – внос или родно производство, които съдържат генно модицифирани съставки. Без да имат възможност да направят информиран избор, много родители дават на децата си шоколадови лакомства, царевични пръчици и колбаси, съдържащи ГМО. По този повод българските депутати приеха промени в законодателството за по-голям контрол на продуктите в търговската мрежа, които съдържат ГМО, например върху етикетите на тези храни размерът на буквите, обозначаващи ГМО, да е два пъти по-голям (и различен по цвят и шрифт) от останалата част на надписа. Всъщност тепърва предстоят обсъждания и промени по темата в Закона за храните.
Защо обаче се налага затягане на контрола върху нещо, за което много учени уверяват, че е безвредно за консумация? „Съгласно законодателството, което се отнася до храните,


една храна се смята за безвредна,
докато не се появят данни за нейната вредност”

А до момента няма научни доказателства, че храните, съдържащи генно модифицирани организми, предизвикват малформации и рак. Теоретично съществува риск от алергични реакции поради наличие на нови белтъци, синтезирани в генно модифицираните растения, които попадат в организма на животните и на човека. Поради това се изисква от фирмите, които искат да регистрират нови генно модифицирани организми в Европа, задължително да представят резултати от проведени тестове за алергенност.
В последните години се засилва значението на оценката на риска за здравето от генно модифицираните растения. Изискванията при оценка на безопасността на новоподадени за регистрация ГМО се повишават поради по-голямата обществена чувствителност и липсата на достатъчно време за натрупване на данни, които да дадат възможност да се оцени дългосрочното въздействие върху здравето”, е позицията на Цвета Георгиева – ръководител на Националната референтна лаборатория за анализ на генно модифицирани храни.

Дали тревогата от агресивното навлизане на ГМО в хранителната индустрия е
обществена параноя, която е напълно безпричинна
Според природозащитни организации данни за неблагоприятно въздействие на ГМО в някои храни съществуват, но корпоративните лобита оказват натиск върху много независими учени, които изказват различно от удобното за този бизнес мнение. Известен е случаят с британския биохимик от унгарски произход Арпад Пушай, който в края на 90-те години на миналия век е отстранен от Шотландския изследователски институт „Rowett”, след като публично оповестява извода от научните си наблюдения. На базата на тестове върху мишки, хранени с картофи, съдържащи ген от кокиче, той установява, че новата храна поразява имунната система на животните. В изявление пред медиите д-р Пущай казва: „Никога не съм говорил по принцип за генно модифицираната храна, а конкретно за въздействието върху мишките на конкретен вид картофи с ГМО, с който работи нашият екип…”
За разлика от САЩ, където над 60% от продуктите, предлагани в супермаркетите, са генно модифицирани, добрата новина е, че засега
Европа е най-рестриктивна

към храните с ГМО, допускани в магазините, както и към семената за посев. Само две са генно модифицираните култури, разрешени за отглеждане на територията на ЕС  – царевицата MON 810 и съвсем отскоро картофът „Амфлора” (предназначен единствено за индустриални цели, но не и за храна). Нека обаче разберем кой е притежателят на патента на въпросната царевица MON 810. Това е небезизвестната корпорация „Монсанто” – същата, която преди години става инициатор за инжектирането на крави с т.нар. рекомбинантен говежди растежен хормон с ГМО, който бе забранен от властите в Канада заради установяването на
риск за здравето на потребителите
Освен това кравите, инжектирани с въпросния хормон, за да дават повече мляко, се оказват по-предразположени към инфекции на вимето и са третирани със силни медикаменти, които се акумулират в млечната продукция. „Монсанто" е и компанията, която през 2005 г. е глобена за това, че е предложила подкуп в размер на десетки хиляди долари на държавен служител в Индонезия, за да направи местната среда по-комфортна за дейността на корпорацията в страната.
Защитниците на ГМО в храната обикновено не пропускат да изтъкнат големите възможности, които генно модифицираните технологии имат за бъдещето на човечеството в глобален мащаб и за борба срещу последствията от бедността. В началото на 90-те години швейцарски учени експериментират с нов сорт генно модифициран ориз, съдържащ бета каротин (един от гените, чрез които е получен, е от нарцис). 
Те твърдят, че с това могат да предотвратят ослепяването на стотици хиляди деца в някои азиатски страни поради недоимък на витамин А. За изясняване на „формулата” на т.нар. „златен ориз” в продължение на 15 години са дадени милиони долари. Това е логика, която се подчинява на следната схема: в този район на света могат да си позволят да се хранят само с ориз. Тогава нека той да е по-богат на определени вещества! Явно всяко „ефективно” нещо днес трябва да излиза от някоя научна лаборатория. Без да се търси решение на същинския проблем. А именно, че тези семейства нямат възможност да направят дневното меню на децата си по-разнообразно и да им купят например достатъчно манго –  плод, особено богат на витамин А, който расте именно в този район на света. Основни производители на манго са Индия, Пакистан, Тайланд, Филипините, Виетнам и др. 
Защитниците на ГМО технологиите изтъкват още и ползата от генното инженерство в областта на медицината.
Генно модифицираната царевица обаче
не се предписва от лекаря
Тя не е ваксина или пък животоподдържащо средство като генно модифицирания инсулин, който се налага да си инжектираш, ако страдаш от диабет. А е част от седмичното меню на милиони хора по света.
Особено чувствителни по темата за ГМО в храната са младите родители. Не случайно, подтикнати от интереса на немските семейства, медии в Германия запитаха едни от най-големите производители на мляко за кърмачета с какво са хранени кравите, от чието мляко се извличат съставките на бебешките млечни продукти. Фирмите уверяват потребителите, че техните животни пасат чиста от ГМО трева, а десетките, дори стотици тестове, през които преминават тези храни, показват, че
в тях няма и следа от генно модифицирани организми
А как стои въпросът с детските храни у нас? „От 2007 г. досега в нашата лаборатория сме анализирали четири проби детски храни (пюрета) и две проби детски храни на зърнена основа – българско производство. Във всички тях не е открито съдържание на ГМО”, твърди Цвета Георгиева. Все пак еколози предупреждават, че ако някой иска да е сигурен, че месото или млякото, което консумира, не е от животни, хранени с фуражи, съдържащи ГМО, може да избере храни, произведени по биологичен път. 
Българският производител не е задължен да отбележи върху етикета, че неговите млечни или месни продукти са добити от животни, хранени с фуражи с ГМО.  

Сандра Керелезова