Храненето на детето в най-голяма степен зависи от майката. Как обаче тя да постъпва, ако то не иска да суче, ако непрекъснато заспива на гърдата, суче недостатъчно или ако по-късно отказва храната, която му се дава, въпреки че е прясно приготвена...?



Защо е толкова трудно?
Родителите се тревожат защо храненето на малчугана се оказва толкова трудно? Това е така, защото децата са различни. Някои се хранят добре, други – не. Някои предпочитат сладкото, други не искат да ядат зеленчуци, някои пият повече течности, други не обичат да дъвчат...

Все пак добре е да се анализират и хранителните навици на съвременните млади семейства. Факт е, че много от  майките не могат да готвят. Те се задоволяват със суха храна, малко кисело мляко, кафе и претоплена пица. Когато обаче се появи детето, някои се впускат да откриват кулинарната магия. Търсят рецепти в интернет, купуват готварски книги и стигат до извода, че храненето е цяла наука, а храненето на детето – още по-сложна наука. Майките научават, че най-добре е да кърмят шест месеца и да не дават краве мляко през първата година. По-късно – всяка седмица само по една нова храна. И непременно риба, но от екологично чисти райони. Месо? Да, два-три пъти седмично, но без черен дроб заради вредните вещества, които той може да съдържа...

Проучвания на фирма за бебешки храни показва, че 51% от младите майки не знаят какво точно трябва да предлагат на детето си в ранна възраст. Много от тях не преценяват правилно количеството на порциите. Междувременно и майките не се хранят здравословно. Хапват някое парче хляб със сирене или дояждат кашата на детето без особен апетит. На детската площадка от време на време пъхат нещо в устата на малчугана – бисквита, резен ябълка, парче хляб... Вечерта той отново не е гладен поради похапването следобед.


Как родителите да се измъкнат от режим, който не доставя удоволствие на никого от семейството?
Понякога помага отглеждането на детето в детска ясла, където няколко деца седят на масата и никой не брои дали поглъщат шест или девет лъжици от ястието. А вечерта цялото семейство е на трапезата. Когато тя се подреди умело, наоколо мирише вкусно, тогава се постига необходимата и за съвременните семейства хармония.

Всеки се храни различно
Мързеливите не обичат да дъвчат. Те харесват всичко, което се плъзга веднага в стомаха. Отказват твърдите храни и дори ги изплюват, въпреки че отдавна имат зъби, с които могат да дъвчат.
Как да се справяте. Има много обяснения защо някои предпочитат кашите – например потребността да останат бебета, особено ако са „детронирани” от новопоявилото се братче или сестриче. Удобството също играе роля – защо да се дъвче, като може всичко да е по-лесно. Понякога храната е много суха или детето отделя малко слюнка. Най-доброто противодействие е отново и отново да се предлага твърда храна с повече сос.

Ненаситните. Тези деца непрекъснато примляскват и поглъщат големи количества храна. Често това се дължи на опита от бебешките времена – тези, които в началото на живота си при всяко мрънкане са получавали гърдата или шишето, се опитват и по-късно да се избавят от неприятни усещания чрез храна.
Как да се справяте. Много яшните трябва да се научат да чакат, докато истински огладнеят. Това е трудно. За детето – защото му се отнема успокояващото средство. А за родителите – защото мъникът излива яда си върху тях. Опитайте се да заместите прекаленото хранене с повече време и отдаденост на детето. Четете му, играйте с него, гушкайте го, за да го отвлечете от мислите за ядене.

“Експертите”. Те залагат на познатото – сутрин кроасан, на обяд спагети, следобед кроасан, вечерта спагети. Те се отнасят по-скоро скептично към храната. Може би защото са били хранени със сонда като недоносени или са имали болки в корема след някое ядене. Или защото са точно във възрастта, когато се учат да ходят и непрекъснато обикалят самостоятелно насам-натам. Често децата в тази възраст (между 1 и 2 години) при храненето спазват някакъв вид програма за сигурност, която по време на еволюцията им е помагала да оцелеят. Защото който яде само познатото, знае, че то не е отровно...
Как да се справяте. Осигурявайте на “експертите” предпочитаната от тях храна. Но им предлагайте и нови неща. Оставяйте ги да подушат храната, да я пипнат и настоявайте да я опитат. Идеалният интервал за изпробването на нови храни е на всеки десет дни. С този ритъм се обновяват вкусовите клетки на езика и има по-голям шанс да се приемат новите ястия.

Презиращите витамините. Те протестират срещу всичко, което прилича на плодове и зеленчуци. Когато им предлагат ястия с моркови или с тиквички и десерти с плодове, те ги отстраняват грижливо, за да не попадне случайно нещо здравословно в лъжицата.
Как да се справяте. При тези деца често чувствителността в областта на устата и устните е повишена и те усещат влакнините от плодовете и зеленчуците като чуждо тяло. В този случай решението е в много бавното привикване – отначало давайте зеленчуци като сок или каша, по-късно – плодове. Ако детето свикне с вкуса, предложете му настъргани ябълки или моркови. След това му предложете да гризе сурови плодове и не настоявайте да приема задушени зеленчуци.

Феновете на сладкото. Те непрекъснато похапват и естествено нямат апетит за „истинското” ядене. Стръвта им към сладкото става все по-неконтролируема. Това се дължи на покачването и спадането на кръвната захар от похапването, което води до истински омагьосан кръг: когато кръвната захар спадне, следва глад и след засищането – ново покачване на захарта и т.н.
Как да се справяте. Постепенно замествайте шоколада и сладкишите с плодови сладкиши, плодови кремове.

Минималистите. Тези деца най-много тревожат родителите си при храненето. Само пощипват яденето оттук-оттам, закуската им най-често остава недокосната, междувременно хапват малко кисело мляко, а на обяд са сити след 2–3 лъжици спагети.

Как да се справяте. Първо запазете търпение и не се паникьосвайте. Не четете твърде много съвети на специалисти, които педантично обясняват за какво са необходими отделните хранителни вещества, витамини и соли и колко милиграма от тях трябва да поема детето. Понякога точно прекомерната информация пречи на родителите да постигнат успех. За спокойствие добре е педиатърът да установи дали детето е жизнено, какво е двигателното и психичното му развитие.
Факт е, че детето не може да бъде заставено да яде. Който упражнява натиск, рискува “минималистът” да яде все по-малко и да се стигне до битки, които затормозяват силно връзката между детето и родителите.

Децата, които са постоянно с пълна уста. Те не поемат големи количества, но устата им непрекъснато е пълна – със солети, вафли, резенчета ябълки. Проблемът е, че тъй като коремът им никога не е истински празен и никога не е съвсем пълен, те нямат възможност да почувстват глад или засищане. Непрекъснатото примляскване затруднява и говора им.
Как да се справяте. Ограничете хранителния режим на детето до три основни и две междинни хранения. По време на тях то може да яде до насита, а между тях не му давайте нищо поне в продължение на два часа.

Ако на детската площадка други майки постоянно предлагат нещо за хапване на децата, просто сменете площадката за една седмица с друга, където ще ви е по-лесно да отказвате изкушенията.

Д-р Екатерина Добрева
педиатър