Хранителните алергии в кърмаческа и ранна детска възраст са проблем за много семейства. Те могат да възникнат във всеки един момент от живота. Ето защо се срещнахме с д-р Тихомир Мустаков, алерголог, главен асистент в Клиниката по алергология при УМБАЛ, София, който ни разказа кои фактори благоприятстват алергизирането в кърмаческа възраст, как можем да отключим алергията и може ли неправилното захранване да доведе до алергия...

Д-р Мустаков, към кои храни през този период децата са най-склонни да проявят алергия?

Хранителната алергия няма изразена сезонност. В кърмаческата възраст храната е от жизнено значение, което означава, че трябва да се обърне внимание на подходящите хранителни продукти. Тоест, ако може да се осигурят достатъчно чисти и пресни продукти, по-разумно е детето да се храни с прясно приготвена храна. В противен случай може би по-добрият избор са консервираните храни, които, макар и с известни недостатъци, все пак са преминали през контрол.

Начинът на захранване има ли значение за появата на алергия?
За фамилно обременените деца има значение с какви храни започва захранването и при какви обстоятелства. Схемите за захранване се промениха значително през последните 10 години, т.е. има големи отклонения от прекалено ранното захранване – след 2–3-ия месец, до прекалено късното – след първата, дори втората година. Резултатите от проучванията доказват, че интервалът между третия и десетия месец е оптимален за захранване. То трябва да започне и да бъде съобразено със състоянието на конкретното дете, тъй като някои храни са алергизиращи. Това зависи от протеиновото съдържание, но и от наличието на въпросните алергенни молекули както в храните, така и в дихателните алергени. Такъв е случаят с голяма част от ядките, грудковите храни – целина, моркови, бобовите растения, ябълките и дихателните алергени – полени от тревен или дървесен произход. Ранният контакт с тях позволява да се произведат антитела от имунната система на кърмачето, които впоследствие създават предпоставка за развитие на хранителни и дихателни алергии. Поради тази причина рисковите кърмачета се захранват с по-слабо алергизиращи храни, каквито са листните зеленчуци, зърнените култури – ориз, елда. По този начин процентно се намалява рискът от ранни алергии.


Може ли детето да се алергизира към определен продукт, без да го е консумирало?
Доказано е, дори и в лабораторни условия, че алергизирането към хранителни продукти може да стане и чрез дихателната система. Затова има значение не само какво се дава в устата на кърмачето, но и какви храни има около него. Пример за това е наличието на фъстъци в къщата, без детето да ги консумира. Затова е важно в каква среда се оформя имунната система на кърмачето. Това започва далеч преди захранването – в пренаталното развитие на детето. Така че майката, която представлява околна среда за детето, трябва да знае, че от нейното хранене, нейното поведение – използването на козметика, антибиотици и т.н. по време на бременността, зависи до голяма степен предразположението на детето към алергични реакции.

Колко време след приемането на съответната храна се проявява алергията?
При първия контакт на детето с храната не се очаква да се развие клинично проявена алергична реакция, тъй като теоретически няма антитела. Такива могат да бъдат изградени, ако детето е било в контакт с алергена, без родителите да знаят или несъзнателно са давали от него на детето. Но ако наистина не е имало предишен контакт, не се очаква да има алергична реакция. Обикновено симптомите се появяват след неколкократен прием на храните, с които започва захранването. Този прием може да бъде от 3–4 пъти до няколко месеца. Това че детето е яло един продукт в продължение на един месец, не означава, че може да го приема и по-нататък.

Как може да се алергизира детето, ако няма генетично заложена алергия?
Детето може да се алергизира чрез монотонно хранене – използване на ограничен брой храни или на едни и същи хранителни продукти. За съжаление, при голяма част от кърмачетата това е редовна практика, тъй като някои продукти се съдържат почти във всички детски храни – консервирани или дори приготвяни в детските кухни. Такива са морковите, яйцата, пилешкото месо, млякото. Те присъстват във всяко хранене или практически всеки ден в менюто на детето. В лабораторни условия това е начинът да се алергизират опитни животни. Затова е редно такова еднообразие да не се допуска. Разнообразното хранене е един от профилактичните методи срещу развитието на хранителна алергия. Добре е да включва храни, които са генетично приети в нашата популация. Приемането на прекалено много екзотични продукти увеличава риска от алергични реакции – става дума за цитруси, чуждоземски житни култури и т.н. Това може да се допусне, когато поради някаква причина храните, характерни за района, не се понасят добре от детето.

Коя е най-честата проява на алергия в ранна детска възраст?
Най-честата проява на алергия в кърмаческата и ранната детска възраст е атопичният дерматит. Той засяга много голям процент от кърмачетата – 20–30% в леките форми. Това е честа проява на алергия, за която се смята, че е самолимитираща се и която изчезва над 80% с развитието на кърмачето. Стремим се максимално рано да диагностицираме евентуалната алергия и да се опитаме чрез подходяща диета или с медикаменти да върнем нормалната функция на имунната система.

Как най-правилно да захраним детето?
Има деца, при които още със захранването с млечни формули може да се отключи алергична реакция. Що се отнася до захранването с плодове и зеленчуци, подходът трябва да е много внимателен. Първо се започва с термично обработени храни, след което, при добра поносимост, се преминава и към сурови сокове или пасирани плодове и зеленчуци. Достатъчно е да осигурите няколко вида варива, 2–3 вида месо и различни плодове.
Хубаво е да се съобразите със състоянието на детето. Ако то вече има изявен атопичен дерматит или уртикария, алергични гастроентероколити, които са най-чести клинични изяви на хранителна алергия при кърмачетата, алергична хрема или астматични пристъпи, трябва да се подбере момент, в който тези алергични реакции са овладени.

Можем ли да разберем, че детето има алергия към определена храна още преди да я е консумирало?
Възможно е да се установи дали има сензибилизация към храна и към дихателни алергени чрез измерване на наличието на IgG антитела в серума на детето. Това трябва да се направи много внимателно, защото може да се установи асимптомна алергия, т.е. наличие на антитела, които не предизвикват болестно състояние у конкретното дете. Родителите не трябва да налагат ограничения на детето си на всяка цена, тъй като то трябва да се развива нормално. Това трябва да се прави по преценка от специалист.

Възможно ли е алергията напълно да изчезне?

Да. Голяма част от случаите на хранителна алергия минават спонтанно, без насочено медикаментозно лечение. Достатъчно е известно време, от порядъка на три месеца, алергизиращата храна да не се включва в диетата на пациента. Въпросът е, че има затруднения в такова просто действие. Много от продуктите или са широко разпространени, или са включени в състава на голяма част от храните, които консумираме. Пример за това са соята, фъстъците, яйцата. Деца, които не трябва да ядат яйца, не бива да консумират и храни, в които има яйчен рецитин или яйчен белтък, а те се съдържат в огромен процент от храните. За съжаление, най-ефективният метод за лечение на самите алергични реакции – десинзибилизацията, е слабо приложим при хранителната алергия. Засега се правят опити за десинзибилизация към краве мляко, яйца и отчасти към фъстъци. Затова избягването на алергените е най-удачното лечение за момента.


Кога трябва да бъде първият преглед при алерголог?
Много зависи от конкретния пациент. Има фамилии с алергични хора, при които колкото по-рано се посети алерголог, толкова по-добре. Особено ако алергиите им са едни и същи. Профилактиката в тези случаи трябва да е комплексна.

Разговора проведе Даниела Граховска