Чудесно е да кърмите детето си и след първата годинка, но захранването и преходното хранене са своеобразен мост към модела на хранене на възрастните. За повечето майки този период от детството не е протекъл гладко и не биха искали да разчитат на бабите.


Неприемливи са и нетрадиционните методи на хранене – суровоядство, разделно и вегетарианско хранене... Придържайте се към съвременните препоръки и се информирайте за рисковете и късните последствия от неправилното хранене и хранителни навици. Приобщете към своите възгледи всички, които помагат в отглеждането на детето. Определете параметрите на позволеното на трапезата и не допускайте детето да се превърне в манипулатор – предпазна мярка срещу неприятни инциденти и отклонения в хранителното поведение.

Преходното хранене е не по-малко деликатен период от захранването на кърмачето.
Адаптацията към храната на възрастните
не бива да избързва, нито прекалено да се отлага. Забавянето задържа развитието на умението да се дъвче и на артикулацията. Неправилно е и рязкото преминаване от млечна, полукашава храна към обща храна. Когато консистенцията е твърда, детето е в състояние да приема само супата или соса от яденето, надробени с хляб, и така се храни небалансирано. Продуктите трябва да се настъргват, размачкват или смилат на едро, а на малки парчета да се нарязват едва след 1 ½ год.
Важно е ежедневно в менюто да присъстват разнообразни продукти. Няколко пъти на ден детето да консумира хляб, зърнени закуски, макаронени изделия, картофи и достатъчно зеленчуци и плодове. Тези продукти са източник на енергия и са в основата на хранителната пирамида. По-малък дял в дневното меню заемат месото, рибата и млечните продукти, Предпочитат се нетлъсти меса, птици (без кожа), риба, яйца, черен дроб, фасул, грах, леща. На върха на пирамидата са продуктите с висока енергийна плътност и ниска хранителна стойност – масло, захар, сладкарски изделия и десерти. От тази любима за децата група са необходими съвсем малки количества за осигуряване на допълнителна енергия извън получаваната от другите групи продукти.

Не е предвидено място за т.нар. junk foods (боклучиви храни – бел. ред.) като чипс, снакс, пръчици, близалки – лакомства, съдържащи наситени мастни киселини, захар, сол, консерванти, ароматизатори и оцветители.
Друг принцип, към който трябва да се придържате още от захранването, е да не солите допълнително храната и да избягвате осолените храни, а сиренето да обезсолявате предварително.
Старайте се да ограничавате сладкото. Скрийте бонбоните и помолете близките да не подаряват на детето лакомства. Ограничете консумацията на захар до 25–30 г на ден, включително тази в напитките и сладкишите.
Родителите често включват в менюто на детето неподходящи хранителни продукти
– салами, кренвирши, шунка, пушени меса и риба, специални сирена. Някои използват консервирани храни, сухи супи и бульони, съдържащи сол, подправки, консерванти, оцветители, ароматизатори и хранителни добавки (глутамат, нитрити и др.), които не се препоръчват в детското хранене. 
Замяната на растително или краве масло с маргарин и продукти, съдържащи хидрогенирани (втвърдени) масла, се забранява, тъй като те са източници на трансмастни киселини.
Някои майки разнообразяват менюто с екзотични плодове и зеленчуци, но за предпочитане са сезонните, и то от България.
Проблеми възникват и при
неспазване на хранителния режим
Детето се храни безразборно, никога не изгладнява, но винаги дъвче нещо. Здравото, физически активно дете се нуждае от хранене средно през 4 часа. Допустими са отклонения от установените часове за хранене, но не повече от 15–30 мин. Някои деца, най-вече злоядите и слабите, се нуждаят от междинни хранения. Погрижете се да осигурите плодове, зеленчуци, сирене, несолени солети и пълнозърнести десерти за похапване.
Една от най-често допусканите грешки е настояването детето непременно да изяде докрай порцията храна. Това води до прехранване или обратното – до злоядство. Имайте предвид, че препоръките за количеството са ориентировъчни и не отчитат индивидуалните потребности на децата и спецификата на менюто. Най-добър критерий за правилно хранене са нормалното наддаване на тегло, доброто здраве и активността на детето.
Често родителите не съзнават огромното значение на течностите при формирането на здравословна диета. Ролята на млякото е неоспорима, трябва да се приемат около 600 мл два пъти дневно, и то пълноценно, а не обезмаслено или полуобезмаслено. Към края на втората година някои порции мляко може да се заменят с млечни продукти (айран, извара, обезсолено сирене) или с млечни десерти (мляко с ориз, мляко с грис и т.н.).
Квасеното краве, козе или овче мляко традиционно присъства на трапезата на българите, но не задоволява адекватно потребностите в ранна детска възраст и води до развитие на хранителнонедоимъчни състояния. По-добра алтернатива са преходните детски млека, специално адаптирани за тази възраст.
Някои родители не насърчават детето да утолява жаждата си с вода, а предлагат плодов сок в непремерено количество. Не осигуряват лесен достъп до здравословни напитки и не поддържат запаси от тях.
Чаша 100% натурален сок се приема като порция плодове, препоръчвани в дневното меню за деца. Дори не се обръща внимание на състава на сока, нектара и безалкохолните газирани напитки, а често те съдържат само 10% натурален плодов сок,  добавена захар, ароматизатори и оцветители.
Полагайте усилия да създавате у детето
активно отношение към храненето
да формирате правилно хранително поведение и уважение към храната. Детето трябва да свързва храненето с положителни емоции и с удоволствие от споделянето на храната в спокойна и приятна атмосфера. За съжаление често се срещат излишно напрежение и подкани малчуганът да се храни бързо. Оставете да ви ръководи апетитът на детето. Преумора или стрес, прегряване при игра на открито при силно слънце, непроветрено помещение не позволяват детето да фокусира вниманието си върху храненето. Не е препоръчително по време на хранене то да играе или да гледа телевизия, тъй като това може да бъде причина то да консумира по-малко или повече от необходимото количество.
Общуването по време на хранене създава
възможност за обучение
Помагайте на детето да поднесе лъжицата към устата, без да разлее съдържанието, като направлявате ръката му, но само дотолкова, че да продължи само. Позволявайте му да хапва и с пръстчета, но насърчавайте боравенето с прибори и поощрявайте напредъка. Отнасяйте се с търпение и разбиране, без излишно да драматизирате заради безпорядъка в началото. Бъдете обаче безкомпромисни към неприемливо поведение на трапезата. Категорично се противопоставяйте на умишленото и демонстративно разсипване, хвърляне на хляб или друга храна, на чукането с прибори. Не позволявайте на детето да яде от пода. Съставяйте менюто съобразно с предпочитанията му, а не се поддавайте на вашите кулинарни пристрастия. Не забравяйте, че вкусът се възпитава и се формира деликатно, а не насила. Давайте личен пример, като консумирате продукти, които искате да присъстват в менюто на детето. Обикновено децата приемат с охота пържени, тестени храни, бисквити, боза и това е причина да им се предлагат по-често и в по-голямо количество. Някои деца ревниво бранят правото да получат любимия си продукт и с нежелание опитват някой нов. Осигурявайте необходимото разнообразие от храни достатъчно настоятелно и системно, но не предлагайте нови повече от веднъж или два пъти седмично. Ако детето е много взискателно, проявявайте изобретателност – включвайте го в приготвянето и сервирането на храната. Не се бойте да експериментирате идеите, които то предлага. Не забравяйте, че децата променят своите хранителни предпочитания дори без видима причина, разбира се, някои остават "любители на сладкото" за цял живот.
Не оставяйте детето без наблюдение, докато се храни, тъй като има риск от задавяне. Почиствайте старателно костилките и семките на плодовете, костите на рибата. Не предлагайте цели зърна грах, боб, царевица, а ги размачквайте или смилайте.
Спазването на правилата за кулинарна обработка гарантира висока хранителна стойност на храната. Варете на пара или в кипяща вода, печете, избягвайте да пържете. Подходящи ястия са омлети, запеканки, пудинги, мусака, пълнени чушки. Приготвяйте храната непосредствено преди хранене с качествени продукти. Следете за срока им на годност. Особено внимателно използвайте микровълнова печка за затопляне на храната. Никога не претопляйте храната и не я оставяйте за следващ ден дори в хладилник, тъй като тя губи от хранителната си стойност.
Не си струва да се лишавате от готови детски храни и храна от специализирани кухни за деца, тъй като те са приготвени по рецептури, съобразени с потребностите на децата и при стриктен контрол.

Д-р Светлана Тусчиева
педиатър