Храненето е важна физиологична потребност на организма. То е необходимо за изграждането и непрекъснатото обновяване на клетките и тъканите, за доставянето на енергия на организма, за постъпването на вещества, които се преработват до различни хормони, ферменти и други регулатори на обменните процеси.
Основни хранителни вещества
са белтъчините, мазнините, въглехидратите, минералните вещества, витамините и водата. Незаменими хранителни вещества, които не се образуват в организма или се образуват в недостатъчно количество, са белтъчините, някои мастни киселини, витамините, минералните вещества и водата. Заменими са мазнините и въглехидратите.
Храната е сложна смес от приготвени за ядене хранителни продукти. Порциите включват състава и количеството на хранителните продукти за деня (седмицата).
Рационалното хранене (от латински rationalis – разумен)
е физиологичното пълноценно хранене на здрав човек, като се отчитат полът, възрастта, характерът на труда и други фактори. Режимът на хранене включва времето и количеството на приеманата храна, интервалите между отделните приеми, разпределението на хранителните порции по енергийност, химичен състав, продукти.
Лечебното хранене (диетотерапия)
e приемане с лечебна или с профилактична цел на специално съставен хранителен порцион и режим на хранене при болни с остри или с обострени хронични заболявания.
Диетологията
е раздел от медицината, който се занимава с изучаването и обосноваването на характера и нормите на храненето при различни заболявания, а и с организацията на лечебното (диетичното) хранене. Под диетично хранене се разбира храненето на хора с хронични заболявания извън острия стадий.
Според съвременните схващания едно от най-действените средства за повлияване на болестните процеси в организма на човека е лечебното хранене. То до голяма степен подпомага оздравяването. Организмът на болното дете често има повишена нужда от хранителни вещества при намален апетит. Редуцирането на храненето е допустимо само през първите дни на някои остри заболявания, придружени с диария и повръщане.
Ролята на лечебното хранене при различните заболявания в детската възраст е различна. Понякога то е единствената терапия. Към тези случаи се отнасят някои вродени нарушения в обмяната, когато само специална диета може да осигури нормалното физическо и нервно-психично развитие на детето. В други случаи лечебното хранене е от основните методи на лечение, без който другите терапии са неефикасни. Преди всичко това са алергичните заболявания, особено хранителната алергия, затлъстяването, захарният диабет и др. При много патологични състояния (хронични заболявания на бъбреците и черния дроб, на сърдечно-съдовата и дихателната система, на опорно-двигателния апарат) лечебното хранене не е решаващ фактор в терапията на заболяването, но в комбинация с другите методи осигурява добрия ефект.
В основата и на лечебното, и на диетичното хранене е рационалното хранене
Докато менюто на здравото дете изцяло се определя от родителите, препоръчва се лечебното и диетичното хранене да се провеждат по указания и под контрол на педиатър.
Основни изисквания
към диетичната храна е тя да е разнообразна, вкусно приготвена и да съдържа необходимите съставки, от които се нуждае болното дете. Важно е да отговаря и на вкуса и навиците му. При много от заболяванията съставът на храната не се променя, променя се само начинът на приготвянето й. При други някои хранителни съставки се ограничават до пълното им изключване.
Когато детето боледува, то най-често отказва да се храни или приема храна през по-големи интервали. Тогава към тревогите от заболяването се прибавя и безпокойството от липсата на апетит. Много често родителите питат каква храна и какво количество да дават на болното дете. Точните отговори може да получат само от педиатъра, който наблюдава детето.
Д-р Полина Митева
педиатър
гл. асистент към СБАЛДБ – София
