С израстването на бебето кърмата вече не може пълноценно да задоволява нуждите му от макро- и микроелементи. Кърмачето постепенно развива умение да дъвче и започва да проявява интерес и към храни, различни от млякото. Обичайно препоръките за вида на захранващата храна в различните страни в Европа и света са базирани на традициите и натрупания опит...



Кога да се започне 
Европейските специалисти по хранене отбелязват, че както бъбреците, така и храносмилателният тракт на 4-месечното бебе вече са достатъчно зрели, за да преработват и усвояват храни, различни от кърмата и заместителите на майчино мляко. В развитието на нервната система също има периоди, които са особено важни за захранването. От значение е детето да добие определени моторни умения, за да може да се справя безопасно с определени храни. Например на около 6 месеца то вече може да седи с чужда помощ (или самостоятелно) и не избутва с езиче лъжичката от устата си, както и не засуква полутечни храни от нея. Не случайно възрастта около 6-ия месец се препоръчва от световните организации като най-подходящия период за захранване. До 10-ия месец пък е задължително да се започне да се предлагат на детето парченца твърда храна. Отлагането на този момент може да провокира по-късни проблеми в храненето. Затова препоръките на Европейското дружество по детско хранене са захранването да не започва под никаква форма преди 17-ата седмица, но и да не се отлага за след 26-ата седмица на детето. 


Бариера срещу алергиите
Като превенция срещу хранителните алергии Европейското дружество по детско хранене препоръчва въвеждането на каквато и да е храна, различна от майчиното мляко (или от заместителя на кърмата), да става след 17-седмичната възраст. Правилото е всяка нова храна да се въвежда през интервал от няколко дни, за да може да се проследи реакцията на бебешкия организъм. 

Засега обаче няма убедителни доказателства, че отложеното захранване или непредлагането на определени потенциално алергогенни храни (например яйца или риба) намалява вероятността да се отключат алергии както при деца с повишен риск от алергични заболявания, така и при деца без риск. Нещо повече – нови проучвания сочат, че отложеното въвеждане на някои храни може дори да увеличи риска от алергии. Например според авторитетно проучване от 2006 г., публикувано в списание „Pediatrics”, късното въвеждане на зърнени храни след 6-ия месец повишава риска от алергия към пшеницата. Според друго проучване както ранното въвеждане на глутен (преди 3-ия месец), така и късното му включване (след 7-ия месец) се свързват с повишен риск от развитие на целиакалия при високорискови деца. На базата на тези и други подобни данни Европейската комисия по хранене препоръчва глутенът да се въвежда в интервала между 4-ия и 7-ия месец, като количеството му трябва бавно и постепенно да се увеличава, докато детето още е на кърма. Оказва се, че ранното въвеждане на глутена – преди 3-ия месец, може да повиши и риска и диабет тип 1. 


„Казусът“ краве мляко  
В различните европейски страни има известни разминавания в препоръките откога на детето да се дава пълноценно краве мляко (различно от заместителите на кърмата). Експертите обаче са единодушни в едно –  кърменето е добре да продължи по време на захранването, а ако кърмата е недостатъчна, на детето да се предлага заместител на майчиното мляко. В някои европейски страни включването на пълноценно краве мляко се отлага до 12-ия месец, а в други то се въвежда между 9-ия и 10-ия месец. Основната причина за закъснялото въвеждане е да се предпази детето от дефицит на желязо. Кравето мляко не е пълноценен източник на този микроелемент и даването му в по-големи количества (като основна храна) може да допринесе за изявата на анемия. Поради това Европейското дружество по детско хранене препоръчва преди навършването на 1 година на детето кравето мляко да се консумира в малки количества, добавено към захранващите храни, но не и като основна храна.  

Д-р Ружа Панчева, педиатър, МБАЛ „Света Марина“ – Варна


Препоръките на Европейското дружество по детско хранене са захранването да не започва под никаква форма преди 17-ата седмица, но и да не се отлага за след 26-ата седмица на детето. 


Защитени чрез кърмата
Според научните данни превенцията на алергиите е най-успешна при изклюзително кърмените деца (в продължение на 4 до 6 месеца). Кърменето по време на въвеждането на глутен се свързва с по-нисък риск от целиакия. Проучванията показват още, че кърменето може да предпази бебето и от някои социално значими заболявания. Например, ако бебето се кърми, докато се въвеждат нови храни (които всъщност са хранителни антигени, вкл. глутен), ако  бебето се кърми, това може трайно да го предпази от диабет тип 1. Този ефект на кърмата е в сила дори при деца, захранени преди 6-ия месец. Ето как кърменето се оказва защитна мярка, която дори е по-важна от точното време, в което  стартира захранването.