„Колкото повече, толкова повече!”, казва Мечо Пух и всяко дете ще се съгласи с него, особено когато става дума за бонбони и шоколади…
Според антрополози любовта към сладкото е вродена и това е свързано с еволюционните процеси. Сладките храни не са отровни и съдържат много калории – две неща, които са осигурявали оцеляването на децата от бронзовата епоха.


Днес обаче нещата изглеждат напълно различно.
Захарта е сред
основните виновници
за болестите на цивилизацията
например за кариеса и затлъстяването, от които според проучвания страда всяко шесто дете. В природната й форма, съдържаща се в плодовете, зеленчуците и млякото, захарта не вреди. Сериозният проблем обаче е добавената захар, която може да се открие в повечето храни за деца, предлагани на пазара. Не трябва обаче да се забравя и концентрираната захар. При обработката (варене, пасиране, изсушаване) на плодови сокове, пюрета и сухи плодове количеството на захарта се увеличава неколкократно в сравнение с количеството й в изходния продукт. Тази подробност е особено важна, когато става въпрос за бебешки храни. 
Често производителите
маскират добавената захар
с названия като глюкоза, декстроза, малтоза, лактоза или фруктоза. Те звучат по-природно и дори полезно на купувача, но всъщност отново предлагат сладко в излишно количество.

Дневният прием на добавена захар при децата не бива да надвишава 6% от дневния енергиен прием. Това означава около 14 грама за дете на 3 години
Реалността обаче показва, че европейските малчугани още в ранна възраст изяждат средно по 41 грама захар на ден, а 12-годишните – по 60 грама (което се равнява на 24 бучки захар дневно).
Не трябва да се забравя, че днес понятието солена храна също е различно отпреди десетилетия. Добавена захар има не само в шоколадовата вафла, но може да се открие и в пицата полуфабрикат или в солените бисквити.
Храните с добавена захар предлагат „празни” калории и не доставят никакви полезни вещества за организма. Това означава, че енергията, която дават, е краткотрайна и скоро след консумацията тялото е „гладно” за нова доза псевдоенергийна храна.

Из чуждестранния печат
Сандра Димитрова

Как да привикне към по-малко сладко?

Не на табутата!
В стремежа си към здравословен живот някои родители стигат до крайности и налагат абсолютна забрана за шоколад и бонбони в семейството. Това обаче не само че усилва желанието за сладко, но пълното вето над лакомствата е обречено на неуспех, когато малчуганът се намира в среда извън дома.
Успехът се крие в поставянето на ясни правила. Например малка порция сладко на ден, контролирана от родителя, или пък дни без лакомства през седмицата с уговорката, че „шоколадовите дни” са през уикенда.

Договор с роднините
Понякога е нужно, освен у дома, да се уговорят и правила с роднините и приятелите. Убедете ги, когато ви идват на гости и искат да дадат на детето дребен подарък, вместо бонбони или кроасан, да носят книга или балон.
 
Давайте пример!
И в този случай особено важен е личният пример. Ако родителите обичат да похапват много шоколад, детето по-лесно ще се пристрасти. Доказано е, че един от основните фактори за затлъстяването при децата са лошите вкусови навици на техните родители. Резултатите от проучване на университета на Калифорния в Сан Франциско показват, че при децата, чиито родители консумират много газирани напитки, има 40% по-голяма вероятност те също да предпочитат такива напитки, и то всеки ден.
Избягвайте да се запасявате със сладки неща. Някои родители купуват много лакомства в резерв и отделят специален шкаф, който винаги ще е огромно изкушение за мъника. Когато вкъщи няма сладко, предизвикателството липсва.