Може би по форумите и страниците на специализираните списания за родители няма по-обсъждана тема от захранването, но много от въпросите не получават еднозначен отговор. В лабиринта от “компетентни” препоръки на специалисти, понякога взаимно изключващи се, захранването остава трудна задача с повече от две неизвестни.


Няма единодушно приет алгоритъм за преминаване през този труден етап на преход от изцяло млечно хранене към менюто на възрастните с разнообразие от немлечни и млечни продукти. Противоречивата информация води до объркване и често се допускат грешки.

Откога да започне?
Детето вече е почти на половин година и се замисляте дали не е време да го захраните. Даже сокове не сте му давали – нито ябълков, нито морковен, дори и капка, а все по-често чувате подхвърляния: “Няма ли вече да дадеш нещо по-така?!” Надявам се, че не се поддавате на подобни провокации и не тичате в магазина да поправите грешката. С какво обаче да се започне? Не е разумно да се ориентирате единствено от информацията на етикетите на детските храни, още по-малко да вземате решение откога да ги включите в менюто на детето.
Педиатрите препоръчват захранването да започне своевременно, не по-рано от навършването на 17 седмици (4 месеца и една седмица) и не по-късно от 26 седмици (6 месеца). За недоносените се добавят толкова седмици, колкото по-рано от термина са родени. Календарната възраст не е достатъчно условие за начало на този нов етап в храненето. Решението се взема индивидуално за всяко дете в зависимост от здравното състояние и достигнатото ниво на развитие. Оптимален вариант е да се следват препоръките на педиатър, запознат с принципите на захранването, който определя хранителния режим и схемата на въвеждане на нови захранващи храни. Основно правило е да се захранва само при абсолютно здраве, а ако детето скоро е боледувало и приема лекарства, да се изчака, докато се възстанови.

Нито много рано, нито много късно
Съвременни проучвания показват, че захранването, преди детето да е навършило 17 седмици, има негативни страни поради твърде ранното изместване на кърменето. Не се приемат достатъчно защитните фактори от кърмата и рискът от алергизиране на организма и от чревни инфекции се увеличава. Децата, захранени по-рано, по-често са с наднормено тегло, което е предпоставка за затлъстяване в бъдеще. 
Късното захранване след 26-ата седмица също има неблагоприятни последици. Детето не получава достатъчно хранителни вещества и енергия, за да се задоволят растящите потребности на организма, което води до изоставане във физическото развитие и хранително-недоимъчни състояния, от които най-честа е анемията. Така не се създават възможности за развитие на дъвкателния рефлекс и положителни възприятия от нови по вкус и консистенция храни. В резултат се забавя преходът към храната на възрастните.

Готово ли е?
Много важно е да се следят сигналите, които подсказват, че детето е готово за кулинарни приключения, и да не се изпуска моментът. То обожава новите неща – както в играчките, така и в менюто – и вече се заглежда във вашата чиния. Целта при т.нар. “педагогическо” захранване, за разлика от традиционното, е “запознаване” с новия вкус, а не толкова спазване на предварителен хранителен план. Оставени свободно да избират сами храната, която искат да опитат, в началото децата се хранят небрежно, пъхат храната ту в лъжицата, ту в устата. Макар и рядко се случва да хапнат повече от даден продукт, а на другия ден да последва проблем с коремчето. В резултат някои родители безцеремонно отнемат правото на самостоятелност. Друга крайност е да се разрешава консумирането на всякакви храни, без да вземат под внимание особеностите на детския организъм. Неподходящи са храни, съдържащи консерванти, оцветители, ароматизатори. Разпространено е заблуждението, че кравето и особено козето мляко са близки по състав до кърмата и често се включват преди навършване на 1-годишната възраст. Ала те често предизвикват алергии, храносмилателен дискомфорт и намаляват усвояването на желязо и цинк, което води до анемия. 

Спазвайте правилата!
За да се избегне възникването на проблеми в този изключително важен период за детето, нужно е да се следват стриктно правилата за въвеждане на захранването, в частност последователността на включване на нови храни – зеленчукови и зеленчуково-месни пюрета, каши, супи, попара и т.н. Запознаването с всяка от тях отнема  дълго време, в което кулинарните предложения в никакъв случай не могат да заменят напълно любимото мляко, а само постепенно го изместват.
Важно е да започнете внимателно, като предлагате по една лъжичка от новата храна и постепенно увеличавате количеството. Често стремежът да се достигне порция, която замества едно млечно хранене в пълен обем, предизвиква поява на колики, диарийни изхождания, метеоризъм и други храносмилателни нарушения. Новия продукт предлагайте преди кърмене или хранене с мляко за кърмачета, най-добре през в първата половина на деня, когато детето е най-активно и в добро настроение. Така ще имате възможност да проследите дали няма да се появят нежелани реакции – кожни обриви, зачервяване, промяна в изхожданията и в настроението на детето. Започнете с пюре от един зеленчук и едва след като опитате през интервал поне от 5 дни поотделно няколко зеленчука и установите, че детето ги понася добре, може да преминете към комбинирано пюре. Внимателно четете съдържанието на храните, тъй като не винаги са изредени всички съставки на етикета от лицевата страна на опаковката. 
Разпространена практика е предлагането твърде рано (още от 40-ия ден) на сок. Освен че е предпоставка за изместване на безценното за тази възраст майчино мляко, то често предизвиква нежелани алергични реакции и храносмилателен дискомфорт.
Ако първо се включи плодово пюре и детето привикне към сладкия му вкус, след това може да откаже зеленчуковото. При подбора на зеленчуци и плодове предпочитайте тези със светлозелен или бял цвят, тъй като рискът да предизвикат алергия е най-малък. 
Някои майки предпочитат първата захранваща храна да е кашата. Тя е чудесно начало за родените с ниско тегло и за децата, склонни към храносмилателни смущения. Отначало кашата трябва да е безглутенова – оризова, царевична или от елда. До навършване на 6-месечна възраст неподходящи са каши от останалите зърнени култури, защото съдържат глутен – растителен белтък, който може да предизвика алергия и нарушение на усвояването на хранителни вещества. 
Предлагайте индустриално приготвените детски храни, които имат гарантиран хранителен състав. Те са съобразени с потребностите за съответната възраст и са обогатени с витамини и микроелементи. Винаги проверявайте срока на годност, целостта на опаковката и ги съхранявайте на хладно и сухо място! Ако приготвяте храната вкъщи, подбирайте екологично чисти продукти и спазвайте безупречна хигиена. Приготвяйте храна за един ден. В никакъв случай не затопляйте и предлагайте храна, останала от предишно хранене. 
Някои родители прекалено страхливо обогатяват менюто и по този начин не осигуряват балансирано и адекватно хранене. Често забавят разнообразяването с нови вкусове, аромати и консистенция. Първоначално консистенцията е фина хомогенизирана, впоследствие храната се пасира, по-късно се размачква. Едва при преходното хранене след  10–12-ия месец се предлагат парченца, за да може детето постепенно да се учи да дъвче.

Навици за цял живот
Често децата не успяват навреме да придобият умения да се хранят с прибор, не се справят с по-гъста храна и с дъвченето и трудно се адаптират към храната на възрастните. Не се нервирайте, макар че наистина самостоятелното ползване на лъжичка е сериозно изпитание за родителското търпение. След първите няколко дни, в които всички се радват с умиление на непохватните опити на мъника, много майки предпочитат да нахранят детето. Подгответе се за бъркотия и насърчавайте любимата си рожба да се храни с лъжичка и да пие от чашка.
Не се ръководете от вашия вкус и кулинарни пристрастия. Безспорно детето предпочита сладко, но формирането на вкуса зависи много от храната, получавана през първата година. Вкусът се възпитава, а за да не се създадат вредни навици и предпочитания, избягвайте да солите и да подслаждате. Детето с желание яде подсладена храна, но след това отказва храна без захар. Имайте предвид, че даден вкус категорично се определя като любим или нежелан едва след многократни опити. Възможно е в началото някоя храна да не хареса на детето. Опитайте отново да я предложите, но без насилие. Ще се изненадате колко често малчуганът мени предпочитанията си. Апетитът е добър регулатор и заедно с оформените вкусови предпочитания дава възможност за активно отношение към храненето. 
Понякога в поведението се срещат отрицателно отношение към храненето и лош апетит. Някои майки постоянно контролират количеството на това, което се консумира, или формират “злоядо” дете с уговорката: “Изяж лъжичка за татко, за мама...” Храненето се превръща в тежко и скучно занимание за детето и то започва да капризничи на масата.
Някои грешки са поправими, но компромиси с безопасността на храненето не бива да се правят. 
Не хранете детето легнало поради опасност от аспириране и задушаване. Вземайте го в скута си с лице към масата или го настанете в детско столче за хранене, но не го оставяйте само, докато се храни.
Правилното захранване е важна крачка в израстването и както всичко, което си струва да бъде научено, изисква старание, но се отплаща цял живот.

Д-р Светлана Тусчиева
педиатър