Сред някои западноевропейски майки, а вече и сред някои български, се разпространява нова тенденция при захранването на бебето. Тя е различна от традиционните препоръки и се основава на любопитството, което детето проявява към храната на възрастните. Идеята идва от Великобритания, а неин идеолог е Джил Рапли – консултант по кърмене и доскорошен директор за Великобритания на инициативата на УНИЦЕФ „Болници – приятели на бебето”. Новата система бе представена и в София от Таня Русева – Ла Лече Лига лидер и IBCLC-международно сертифициран консултант по кърмене. 


Новият метод на захранване се основава на препоръката 
вместо традиционната храна в пюриран вид
на бебето да се предлага 
направо твърда храна
която то може да взема с ръце и да опитва. Пред детето се поставят разнообразни продукти, от които то може да избира. Според защитниците на метода детето може чудесно да се справи с твърдата храна и без зъби, само с венци. Важно условие е, докато се храни, детето винаги да е в столче под наблюдението на възрастен или в скута на родителя. „Така бебето не се изолира от общата трапеза – нека не забравяме, че храненето е и социално занимание.  Водещи тук са 

любопитството, експериментирането 
а не нахранването. Детето само преценява колко и как да яде, то бързо развива умение да се храни само и не е нужно да се гони с лъжицата”, казва Таня Русева. Тя признава и един недостатък на този метод – изисква се сериозно търпение от родителите, тъй като често бебето превръща мястото за хранене 
в същинско бойно поле 
около което хвърчат хранителни продукти…
Родителите обаче не бива да се притесняват, че тази свобода ще остави бебето гладно заради трудната преценка колко точно е изяло. Според Таня Русева този начин на захранване предлага много повече разнообразие от хранителни вещества. „С леки промени в семейното меню може да се постигне добре балансирано хранене за бебето”, смята г-жа Русева. 

Основен аргумент на защитниците на новия метод е, че в периода на захранване 
майчиното мляко има компенсаторен ефект
дори количеството храна да не е достатъчно.
Привържениците на новия метод уверяват, че той е подходящ дори и за деца с алергии. Достатъчно е храните, които се предлагат, да са съобразени с особеностите на детето с алергия. „Всъщност има непотвърдена теория, която обаче има доста защитници, че децата, ако им се даде избор, инстинктивно избягват храните, които за момента все още не са подходящи за организма им”, казва Таня Русева. 
Какво биха отвърнали защитниците на аргумента, че захранването, водено от бебето, увеличава риска от задавяне? „При захранване с твърда храна е възможно бебето да се задави, дори да върне част от храната, но това е нормално. При хранене с пюрирана храна с лъжичка рискът от задавяне дори е по-голям, тъй като тя може да попадне по-назад в гърлото, тъй като е по-течна и по-бързо слиза. Случвало ли ви се е някой да ви сипва в устата и да не можете да контролирате колко и как поглъщате храната?! Освен това пюрираната храна може да забави усвояването от детето на умението да дъвче и да преглъща, а когато му се даде възможност само да контролира кога, какво и колко да слага в устатата си, това поощрява по-добри навици за хранене”, заключава Таня Русева. 

„9 месеца”

Експертно мнение

Недопустимо е!

Доц. Мариана Маринова
експерт по детско хранене, Специализирана болница по активно лечение на детски болести – София 

Сериозно съм обезпокоена от тази тенденция, известна като хранене, водено от бебето. Тя не само не е по-добра за детето, но създава и риск за здравето му. Ако направим сравнение с животинския свят, детето е най-безпомощното новородено. Според тази нова тенденция в захранването внезапно ние възлагаме на бебето отговорността да решава основен въпрос – този за храненето, свързан не само с правилното развитие, но и с оцеляването.
Този метод прескача етапа на пасираната храна, а това не отговаря на никакви физиологични принципи. На първо място е опасността от задавяне. Преди около 80 години, когато детската смъртност в България е 150 на 1000, много семейства на село са хранели именно по този начин децата си. Например майката е кърмила колкото може, имало е боб на масата и тя давала на бебето от храната за възрастните. Резултатите личат от лошите статистически данни за онези години. 
Рискът от хранителни дефицити също не е за пренебрегване. В тази възраст млякото вече не е достатъчно да задоволи калорийните нужди на детето. Недопустимо е и да се дават храни, с които детският организъм все още не е готов да се справя, защото няма нужните ензими и може да се алергизира.”