В традиционните представи хернията е заболяване, предизвикано от вдигане на „тежко”. Според данните на учените обаче честотата на заболяването в детска възраст варира между 1 и 5%. При недоносените деца рискът за поява на херниален дефект е по-висок, като честотата е около 2% при момиченцата и 7–30% при момченцата. За същността на хернията и нейната терапия при бебетата и малките деца разговаряме с доц. д-р Теодор Атанасов, завеждащ отделението по лапароскопска хирургия в Университетска болница „Софиямед“:

Доц. Атанасов, какво представлява хернията?

Това е излизане на органи и тъкани през дефекти на коремната стена или на кухината, в която нормално се намират. Дефектите възникват в зони на слабост сред тъканите. Тези слаби зони се дължат на генетични фактори или на непълно развитие на тъканите по време на бременността или скоро след раждането.

Какви видове херния са характерни при малките деца? Какво представляват?

Най-чести за тази възрастова група са диафрагмалните, ингвиналните и пъпните хернии. Някои бебета се раждат с дефект в областта на диафрагмата. Това е т.нар. диафрагмална херния. През този дефект могат да преминат стомахът, тънки и дебели черва. Те могат да бъдат притиснати от ръбовете на дефекта (т.нар. заклещване) и това да доведе до нарушаване в кръвоснабдяването им и тежки увреди, налагащи спешни оперативни интервенции. Една голяма диафрагмална херния може да намали обема на белите дробове и да наруши тежко дишането. Друг вид е пъпната херния. Тя представлява малък отвор в коремната стена в близост до или в самия пъпен пръстен. При плач или закашляне е възможно интраабдоминални органи да преминат през този отвор. Обичайно дефектът се затваря спонтанно до 5-годишна възраст. Ако това не се случи, се налага оперативна намеса. Когато коремни органи, най-често тънко черво или голямо було преминават през т.нар ингвинален канал, става въпрос за слабинна херния.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Ингвиналният (слабинен) канал е нормална анатомична структура – канал с дължина около 4–5 см, който съдържа семенната връв при мъжа и облата маточна връзка при жената. При определени обстоятелства стените на този канал са с намалена здравина и част от органите на коремната кухина преминават през него. Това може да доведе до болка и невъзможност за връщането на коремното съдържимо – възможни са увреждания на чревната стена, налагащи спешна оперативна интервенция.

Кога най-рано е възможно да се диагностицира заболяването?

Херниалните дефекти при децата се откриват бързо, веднага след раждането или скоро след това. Когато става въпрос за дефекти на предната коремна стена, те се забелязват веднага като подутини в слабинните зони или в областта на пъпа. При диафрагмалните дефекти няма външна изява. В 90% от случаите те са вляво. Ако хернията е голяма, белият дроб от съответната страна не е напълно развит.

БРЕМЕННА С ГРИП

След раждането, когато бебето започне да плаче, червата бързо се изпълват с въздух, като могат да окажат натиск върху сърцето и белия дроб и да предизвикат тежки дихателни проблеми. Рентгенография на гръдния кош обикновено е достатъчна за диагностициране на хернията. Дефектите могат да бъдат диагностицирани и преди раждането с ехографско изследване.

Хернията вродено или придобито заболяване е?

Хернията при децата може да е както вродено, така и придобито заболяване.

Кои са причините за хернията при бебетата?

Причините са различни, в зависимост от локализацията на дефекта. При слабинните хернии оформянето на херниалните сакове е пряко свързано със слизането на тестисите в скротума. По време на ембрионалното развитие зародишите на двата тестиса се спускат от коремната кухина в тестикуларните торбички. При това те увличат коремната ципа (перитонеума) и се образува връзка между корема и скротума. Тази връзка остава отворена при около 85% от новородените и при 50% докъм края на първата година, след което се затваря спонтанно. Съществува реална опасност от увреждане на половите органи (тестис или овариум), ако се получи заклещване на херниалното съдържимо. Появата на пъпна херния се дължи на непълно затваряне на пъпния пръстен. Рядко има симптоматика и рискът от заклещване е минимален. Диафрагмалните хернии се дължат на дефекти в областта на диафрагмата.

Какви рискове крие заболяването за общото състояние на детето?

Най-сериозното усложнение на заболяването е т.нар. заклещване. При него през дефекта преминават коремни органи, които не могат да се върнат обратно. Те се притискат и храненето се нарушава. При момиченцата хернията се изявява като топчеста подутина над сгъвката и също често се заклещва. Тогава малкото дете става неспокойно и плаче. По-големите момчета понякога крият от родителите си този факт. Прибирането на заклещена херния трябва да се извърши внимателно и нежно от специалист.

Как протича лечението на ингвиналната херния при малките деца и бебетата?

Заболяването се лекува само оперативно. Малките хернии при бебетата могат да се затворят спонтанно до края на първата година. Операцията може да се извърши след 3-месечна възраст на детето или при достигане на тегло 5 кг. Ако хернията е заклещена, тя се оперира по спешност. При чести заклещвания се извършва планова операция. Решението за нея се взема от детски хирург. При момиченцата операцията се прави веднага след като се установи херния, защото опасността от увреда на яйчника е голяма.

Какво е характерно за лечението на пъпната херния при малките?

Пъпните хернии в детска възраст рядко се заклещват и затова показание за операция има само при чести прояви на безпокойство и големина на дефекта над 2 см. Обикновено се изчаква детето да навърши 1 година, освен ако няма други индикации за по-ранна операция. По-малките хернии с бедна симптоматика могат да се наблюдават и да се оперират след 2–3-годишна възраст.

Възможни ли са рецидиви?

Рецидиви са възможни в 1–5% от случаите.

На какво да обърнат внимание родителите и кога да заведат детето си на преглед при хирург?

Появата на подутина в слабинните области или около пъпа е потенциален белег за наличие на херниален дефект и налага консултация със специалист. Хернията обикновено се появява след моментно повишаване на интраабдоминалното налягане: силен плач, кихане, кашлица. Може да се изяви като непозната неравност или издутина под кожата, често с малка или без придружаваща болка. В легнало положение обикновено изчезва. Не всички хернии са очевидни.

Съществуват ли методи за превенция на хернията при бебетата и малките деца?

За съжаление, не съществуват методи за превенция на херниите при малки деца.