Родена съм в гр. Тервел, но в Свищов, където през 2001-ва започнах да следвам, се запознах с Валери. През есента на 2003-а се оженихме и няколко месеца по-късно се роди първото ни слънчице - Росен.

Винаги съм мечтала да имам две деца (момче и момиче) и след като синът ми поотрасна, все повече си мислех за второ дете.  

На 43, с три деца и бременна с близнаци - как ще се справя?!

В края на 2007 година със съпруга ми започнахме опитите за бебе и в тези месеци може би си бях правила 6–7 теста за бременност, но за жалост все отрицателни. Поредният тест обаче промени живота ми. Нямах особени очаквания, тъй като само преди три дни си бях направила тест с отрицателен резултат. Въпреки това надеждата умира последна… И ето, че този път резултатът се оказа положителен! На часа се обадих на съпруга ми, който беше на работа, за да му съобщя, че ще става татко за втори път. Той много се зарадва, но ме накара веднага да отида на лекар, защото с Росен имах проблемна бременност и той се притесняваше…

През първите месеци на бременността ми се гадеше и се чувствах доста отпаднала – нещо непознато за мен до този момент. Казвах си: "Определено сега се чувствам по-различно. Сигурно е момиченце, затова.” Освен това, сравнявайки данните от картона на първата ми бременност с тези от картона на втората, установих, че сега, в третия месец, обиколката на корема ми е колкото обиколката в петия месец при първата ми бременност. Беше ми странно защо е така. За капак получих и бъбречна криза, поради което се наложи няколко дни да лежа в свищовската болница. Налагаше се постоянно да вземам лекарства.

Един прекрасен ден при поредния преглед на ехограф докторът замълча задълго и в един момент каза: "Ами… Надежда, имаш две бебчета! Двуяйчни близнаци!" Не вярвах на ушите си. В този миг ме заля вълна от паника и страх. Но след като лекарят ме увери, че всичко е наред и няма нищо страшно, се поуспокоих. Съпругът ми реагира също като мен – първо се паникьоса, а после дойдоха успокоението и радостта. Батко Росен, разбира се, страшно се зарадва и още в следващите дни не пропускаше да съобщи вестта на всеки срещнат…

Реших да раждам в Плевен, защото знаех, че има вероятност да родя бебчетата по-рано, а в този град има добро неонатологично отделение. На един от последвалите прегледи докторът ми каза и пола на едното бебе – то със сигурност беше момче, а другото… се криеше. На Благовещение разбрахме, че ще си имаме и момиченце. Срамежливка – криела се е! С лекота им измислихме и имена – Деян и Стефания.

Новородени близнаци отказват да спрат да се прегръщат

На 11 юни се събудих с болки. Приеха ме за две седмици в болницата в Плевен. Не се прибрах в Свищов, а отседнах у приятелка, защото се страхувах да пътувам. По преценка на д-р Пенков – моя лекар в Плевен, се налагаше да родя с операция. Но така и не дочаках деня на плановото секцио. Бебчетата се появиха на бял свят по естествен път на 7 юли 2008 г. (в края на осмия месец). Първо Дидко, а 5 минути след него и Стефи.

Искам да изкажа хиляди благодарности на д-р Михайлов от Свищов и на д-р Пенков от Плевен, които наблюдаваха бременността ми. Също така на д-р Маркова, на акушерките Цветанови и д-р Йонов, които помогнаха на бебчетата ми да се родят живи и здрави.  

Сега в дома ни греят три слънчица – Росен, Деян и Стефания. Грижим се за тях сами, без помощ от роднини. Трудно е, но пък е неописуемо вълнуващо!

Текст: Мама Надя  

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ