Когато изпитваме гняв, често казваме, че ни кипва кръвта, а когато сме влюбени, описваме чувството като хиляди пеперуди, които пърхат в стомаха ни. Какво се случва обаче, когато вътре в нас се „настани” малък наемател? Усеща ли бебето в утробата емоциите, които връхлитат бъдещата майка? Учени по света задълбочено изследват пренаталния живот на бебето. Сред тях са специалистите от Университетската клиника в Хайделберг, Германия. В продължение на няколко години те наблюдават хиляди бременни с цел да установят как стресът влияе на нероденото.
След внимателни наблюдения с най-прецизната техника учените установяват, че още в 28-ата гестационна седмица бебето прави мимики, които демонстрират различни емоционални състояния – мръщене или сбърчване на челото до лека усмивка.
Психотерапевтът д-р Людвиг Янус е категоричен: „Никой не е така свързан с друг човек, както бъдещата майка и бебето през бременността. Пренаталните преживявания са изключително интензивни и дълбоки.”
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER ОЩЕ СЕГА
В моменти на стрес или на лошо настроение нивото на определени хормони в организма на майката се покачва. Те циркулират в кръвообращението и проникват през плацентата до бебето. Кортизолът – пратеникът на негативните майчини емоции, също стига до нероденото дете. Ако обаче майката изпитва радост, към бебето „пътуват” ендорфини – хормоните, които доставят добро настроение.
Д-р Джанет Ди Пиетро – преподавателка в Университета „Джонс Хопкинс” в Балтимор, предупреждава, че дългите периоди на депресивни състояния или на силен стрес при бременната могат да доведат дори до мозъчни смущения и сърдечни проблеми при нероденото.
Някои изследователи достигат и по-далеч, като говорят за „пренатално програмиране” на човека
Сред тях е д-р Питър Натаниелс от американския Университет „Корнел”. „Дори и да притежавате най-прекрасния геном, ако имате негативни преживявания, в утробата генетичната информация може да се промени в неблагоприятен аспект”, категоричен е той.
Естествено е подобни твърдения да отключат тревожност у бъдещата майка. Тя започва да се притеснява – дали ежедневният стрес в работата или многото колебания, ако бременността не е била планирана, не са навредили на бебето…
Мнението на учените звучи успокоително – кратковременното чувство на гняв или на страх не може да има трайни последици за бебето, опасни са само екстремно големият стрес и продължителните депресивни състояния. Ето защо не изпитвайте вина, ако понякога изпуснете нервите си или пък нещо ви натъжи.
Природата се е погрижила да създаде и механизми на защита
След второто тримесечие на бременността в плацентата се задейства специфичен ензим, който деактивира част от действието на кортизола и така не позволява на хормоните на стреса изцяло да стигнат до бебето. Ако след момент на гняв бъдещата майка бързо оправи настроението си, нероденото също толкова мигновено ще се почувства добре. Бебетата в майчината утроба имат и изграден толеранс към лошите емоционални моменти на мама.
За да може обаче бебето да възприема определени емоции от външната среда, то трябва да има и развити сетива. Първите признаци за усещане за допир се появяват около 50 дни след зачеването. Между 7-ата и 8-ата седмица детето започва да усеща околоплодните води, които го обграждат, както и пулсацията на вътрешните органи на мама. Чувството за допир се развива най-напред в областта на устата – зона, най-наситена на нервни клетки. В 12-ата седмица бебето вече добива осезаемост чрез ръцете си, а до 17-ата седмица се формира и цялостното чувство за допир.
Предполага се, че след 8-ата седмица бебето притежава и усещане за болка. Само допреди 30 години медиците са били убедени, че бебето в утробата не е способно да чува и че е безчувствено. Това разбиране е довело до случаи, в които новородени са били оперирани без упойка.
След 17-ата седмица детето добива и смътно чувство за пространство – то чувства, когато майката сменя позата си.
Докато използват електрическа четка за зъби, включват миксера или затръшват по-мощно вратата, много бременни усещат силно движение в корема си – реакция на протест от страна на стреснатото бебе. Това е така, защото между 18-ата и 25-ата седмица се развива слухът на бебето. Учените установяват, че 4–5-месечни бебета в майчината утроба вече имат интензивни слухови възприятия. Те се наслаждават на композициите на Моцарт и Вивалди и стават неспокойни от музиката на Бетовен или на Брамс. И „здравите жици” на хардрока също не им понасят особено.
ЗАЩО Е ТОЛКОВА ВАЖНО ДА ИМАМЕ ВТОРО ДЕТЕ
Четири седмици преди раждането бебето безпогрешно може да разпознае майчиния глас. Изследвания установяват, че когато чуе характерния тембър на мама, пулсът му се успокоява. „Други звуци и гласове нямат същия ефект”, твърди психиатърът д-р Бил Фифър от Колумбийския университет в Ню Йорк.
Бебето разпознава и гласа на татко, тъй като мъжките гласове имат звукова честота, която то усеща особено добре през коремната стена.
След 20-ата седмица бебето вече започва да спи. То прави около 20-минутни дремки в денонощието. Скоро се развиват и останалите сетива. Бебето вече може да различава светлосенки, притежава обоняние и усещане за вкус. С език опитва околоплодната вода. По вкус тя напомня първото мляко, което то ще засуче от мама. След 28-ата седмица развиващото се в утробата бебе вече може да усеща всичко, каквото усеща и едно новородено.
След най-новите проучвания за пренаталното развитие все повече родители в Япония и в САЩ започват да предават уроци на бебето още от утробата. В Калифорния голяма популярност има
т.нар. пренатален университет
В него амбициозни бъдещи майки обучават бебето си още преди то да се е появило на белия свят. Включени са дори уроци за числата и буквите – бременната изрича числото „3” и лекичко почуква три пъти по корема си.
Използват се и специални микрофони, с помощта на които родителите четат приказки на нероденото си дете.
Във връзка с тези практики учени обаче напомнят библейската максима, че за всяка работа си има време и предупреждават за скритите капани. „Чрез подобни методи на обучение родителите рискуват да нарушат спокойствието на бебето, като често безпричинно го будят. То прекарва много време в т.нар. REM-сън (повърхностен сън), през който сънува, и в това време провежда мозъчния си тренинг”, обяснява д-р Бил Фифър.
Неслучайно през 9-те месеца бебето е скрито от очите на света в сигурното убежище на майчината утроба…
Из чуждестранния печат
Симона Симеонова
