Само ден, след като стана татко на прекрасната София, развълнуваният Георги Блажев разказва за решението да присъства на раждането. Ето какво споделя той в личния си профил в Instagram.
"Дали бащата ще присъства на раждането е личен избор на двамата родители. Няма да надувам моралната вувузела. Всеки решава за себе си. Само ви разказвам какво усетих вчера.
Още щом влязох в родилната зала и видях Ива, ми се стори абсурдно да си тръгна преди “страшното”. Чак ме е срам, че до последно обсъждахме да чакам в кафенето. Първото раждане е скок в непознатото за жената и от мъжа се иска просто да е парашут. Да ѝ държи ръката, да я гали по косата, да пуска тъпи смешки, да подскача до нея на швейцарската топка, да я води до тоалетна, да ѝ обяснява как дори изтощена, със системи и по болнична нощница, е ебаси мацката, да повтаря “още малко”, когато очевидно е надвиснало многото.
Относно онова с “развалянето на сексуалния живот”… Аз лично стоях зад параван, слушах и, надявам се, давах кураж. Но ви се кълна, че няма секс, пътуване, друго изживяване, което да ме е свързвало повече с друго човешко същество от тези 10 часа вчера. Аз вече съм закачен за Ива с хиляди корабни въжета, кукички, вендузи и 16 тона лепило. Сърцето ми буквално се разшири, за да побере още любов към нея.
И не, това не е геройство, а най-нормален акт на обич. Вече го осъзнавам. “Баба ти роди на полето, дядо ти дори не разбра” е традиция от отминали времена и като такава, мястото ѝ е в нравственото гробище.
Сузи, Рени и... Рая - едно чудо се роди
Обичаш я във всичко. Обичай я и в бурята."
Източник и снимки: Instagram georgi_blazhev
ПРОЧЕТИ ОЩЕ
- Между 50 и 60 хиляди деца се раждат годишно в България
- Лекар на годината е млад професор, оперирал мозъка на дете през крака
- В Казанлък поставиха пейки за кърмене и повиване на бебе
- 73 са родените бебета по програмата 'Ин витро' във Велико Търново
- В Майчин дом спасиха поредна родилка с усложнение след цезарово сечение
- Роди се бебе Габриела. Тя е любов, тя е мечта, тя е чудо
- Да пребориш рака и да сбъднеш мечтата си за дете - историята на Людмила