Драги читатели, с нескрито вълнение ви представяме историята на дамите, създали „Студио Мир Мар“ – Мариана и Мирослава, или иначе казано Мъри (брюнетка) и Мира (блондинка). Тяхно дело са кориците на „9 месеца“ от февруари насам – ние обожаваме всеки кадър и се възхищаваме на техния огромен талант.

Нашият екип ви определя като огън и вода, създали сте си чудесен баланс, но поканете ни по-навътре в сърцата си, за да разберем подробности относно всичко, което ви събира, понякога разделя, прави ви по-силни и ви вдъхновява…

Мъри: Събира ни всъщност едно спокойствие и уравновесеност в дълбочина, без суета и надпревара. Не е важно коя ще направи добрия кадър, важното е той да е направен и целта да е постигната. И двете се борим за това независимо коя от нас е зад камерата в дадения момент. А постигането на перфектния кадър не е само на момента, това е съвкупност от много фактори, време и сътрудничество.

Мира: Ха! Не съм се сещала точно за това сравнение, но сега като помисля, може би има нещо вярно. Ние наистина сме се сработили много добре, имаме си голямо доверие и се допълваме във всеки аспект, защото сме много различни характери като цяло, поне според мен. От фотографска гледна точка също – Мъри е много добра в едни неща, аз в други и така взаимно си помагаме по пътя напред. Най-много от всичко ни вдъхновяват децата, няма по-искрени и чисти същества на тази планета. Всяко дете е различно и неповторимо и за нас е голямо щастие да се запознаем! Безкрайно ни е мило, че вече има много семейства, които ни се доверяват за всеки повод, ставаме си близки, създаваме ценни спомени и заедно се радваме как порастват децата, как се променят и това е просто вълшебно! Е, не всичко абсолютно винаги е цветя и рози, което смятам за нормално. Имали сме своите различия и търкания, но в повечето случаи това е било плод или на нещо моментно, което ни е напрегнало, или натрупаната умора, когато човек изобщо не знае какво говори. Но водата винаги успява да потуши огъня, поне при нас. Всъщност аз имам въпрос към вас: Коя според вас е водата и коя – огънят?

Едно красиво начало и „Студио Мир Мар“ – как избрахте името, кога започна всичко и как си представяте бъдещето?

Мъри: Тук е време да спомена, че с Мира бяхме колежки в един курс специалност Фотография в НАТФИЗ. Много хора не знаят, че там има такава специалност, че освен актьорско майсторство има и режисура, драматургия, операторско майсторство, звук, анимация и още доста специалности. В края на следването ни двете с Мира решихме, че трябва да насочим силите си в конкретна сфера на фотографията, защото вече се бяхме запознали с необятните ѝ възможности и приложения. По време на обучението ни се докоснахме до разнообразни стилове, техники, течения. Тогава, ти става ясно, че трябва да задълбаеш в определена посока, за да станеш специалист в нея и да развиеш много по-задълбочени умения. Началото не беше лесно и след това пак не беше лесно, изискват се много упоритост, търпение, вяра, че нещата ще се подредят. И за двете ни опората да имаш още някого, с когото извървяваш пътя, макар и прашен, да има с кого да споделиш и да получиш разбиране, e ключова. Даваме си тласък и се допълваме в много неща.

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Изборът на посока, в която да поемем, дойде за мен естествено. Аз винаги съм обичала да снимам хора и да виждам радостта им от направените снимки. Това ме зарежда и ми носи удовлетворение. Имам опит с деца още от 16-годишна – тогава започнах да работя в детски клубчета за почасово гледане на деца, партита и рождени дни. Общуването е много важно, да се отпуснеш и да направиш връзка с детето. От девети клас пък снимам с една сапунерка и се забавлявах искрено с приятели, оттам тръгна и идеята ми впоследствие да се занимавам с това, да кандидатствам в университета и да стане моя професия.

Името, с което да се представяме, избрахме трудно или поне ми е останал спомен, че беше дълго мислене…. Но в един момент тази комбинация от имената на двете ни си намери мястото – неслучайно е студио „Мир Мар“. Бъдещето си представям с още мно-о-о-о-го идеи за реализиране, а такива не липсват. Още креативни и надъхани клиенти, защото аз обичам да ангажирам хората в процеса и да споделяме енергията заедно. Знам, че на всяко нещо му идва времето и правилният човек, с когото да осъществиш даден кадър.

Мира: Ох, името беше много сложна задача, оставям на Мъри да разкаже. Първата фотосесия, която заснехме в студиото, беше на 12.03.2017 г. и никога няма да я забравя! Беше много забавно преживяване, направихме си и видео мейкинг, който ще ни остане спомен завинаги. Тогава нямахме никакъв опит с декорация, но се стараехме много. Нямахме бутилка с хелий, за да надуем балони, нито поставка за балони и бяхме вързали балоните с корда да висят от тавана. Ха-ха, мноого вода изтече оттогава. Радвам се, че виждам огромен прогрес и същевременно намирам страхоти кадри и моменти, когато тръгна да разглеждам архивите. Бъдещето си го представям стилно, изчистено и изпълнено със светлина.

Какво е усещането да бъдеш зад обектива?

Mъри: Голяма отговорност е! За това и най често благодаря на хората за доверието, което са ни гласували! Да запазим най-искрените погледи и споделено време заедно. За мен една фотосесия е и преживяване за семейството, едно време, което те са откраднали от ежедневието си, за да споделят помежду си. Аз се опитвам да не им преча да се насладят на момента или да им помогна да го подсилят и да се отпуснат.

Мира: Страхотно! Това е най-готината, най най-чудесната работа на света! За мен става все по-голяма страст. И от фотографска гледна точка съм много вдъхновена, и от децата, които буквално израстват пред очите ни. Вълшебно е!

Екипът ни смята, че имате индивидуален почерк и разпознаваем стил, какво се изисква, за да се постигне това?

Mъри: И двете сме перфекционисти по своя начин, искаме да изстискаме максимума от хората и ситуацията. Ще се повторя, но желанието да си помагаме в надграждането на дадена идея, това е нашата магия. Обсъждаме определен кадър или визия, как може да се заснеме по-добре като осветление, гледна точка и си помагаме да го изпълним. Опитваме се да се редуваме – да обменяме вдъхновение и така изграждаме общата посока, в която се развиваме като стил.

Мира: О-о-о, така ли смятате? Много се радвам да го чуя! Аз някак не съм се замисляла над този въпрос сериозно. Но да, следваме определена посока, в която все повече хора се разпознават. За мен са много важни светлината, хубавата композиция директно при заснемането, емоцията и да изпълня това, което съм си наумила. Моите снимки са една идея по-позьорски, ако мога така да се изразя. Мъри е по-различна според мен. В нейните кадри има страшно много емоция и дори и да цари някакъв композиционен хаос, ти просто не искаш да го променяш! Този кадър е неповторим и нищо друго няма значение. Аз много ценя това нейно качество. Но аз пея по-хубаво! Ха-ха

Как се почувствахте, когато се роди първият брой на „9 месеца“ с корица, заснета от вас, беше ли по-различно преживяване в емоционален план?

Мъри: ДА! И още как, едно такова трепетно ти става, малко пеперуди в корема! За всеки фотограф усещането да види свой кадър на хартия е уникален! За мен е усещане за завършен процес, достигната дестинация! Благодарна съм на Софка (София Крачанова), че ни свърза с вас и да, удоволствие е да работим заедно, защото предлагате качествено съдържание по темите и не спестявате от информация. А иначе, тайничко, понякога се надявам и наши клиенти да ни изпращат къде в дома си и как са сложили снимки от фотосесиите.

Мира: Това беше много вълнуващо изживяване за нас, но най-вече за Мъри, защото тя засне фотосесията, а пък майката на детето от корицата ни е колежка от НАТФИЗ и то в нашата специалност – фотография. Тя е от по-горен курс, с който Мъри поддържаше контакт.

Коя е по-търпелива и трудно ли е да работите с толкова различни семейства и малки деца?

Мъри: Убеждавам се в това, че колкото повече опит придобива човек, толкова по-спокоен е, защото вече си преминал през стресови ситуации и знаеш как да излезеш от тях. За мен това, че хората и децата са различни прави работата ми интересна, разнообразна и никога не ми е било скучно! Опитвам се например да предпазя родителите от очаквания, защото децата винаги носят изненади и дори ние да сме планирали всяка стъпка прилежно, може детето да ни изненада и да не реагира по начин, по който сме си представяли. Случвало ми се е многократно на сесиите за рожден ден родители, които ми разказват как детето им винаги се омазва и си играе с храната, да не иска да пипа тортата или обратното, някое чистофайно дете, да се омаже до уши.

Мира: Това са два трудни въпроса. Редуваме се в проявяването на търпение. Веднъж тя е по-спокойна и балансирана, друг път аз съм супер над нещата и не се напрягам. Е, имаме моменти, в които много сме се натоварвали и разочаровали от държанието на конкретен родител. Но сме щастливи, че тези хора са рядкост при нас, наистина се срещаме с все по-хубави семейства в последно време. Аз се сприятелих с няколко майки. Дотолкова, че наистина не мога да си пречупя езика и да кажа, че са ми клиенти. И тук искам специално да благодаря на Мая Иванова. С нея се запознахме преди година, а усещането ми е, че сякаш цял живот съм я познавала, толкова да ми е близка и до сърцето, и до мислите. Благодаря ти, Мая! А децата... Те са най-голямото богатство, което ни учи да бъдем по-добри във всичко.

Как се появяват идеите за декорите и изобщо как се създава концепция за фотосесия?

Мъри: Мога да разкажа конкретно за фотосесиите за рожден ден. При тях обикновено изпращаме галерия, в която семейството може да разгледа какво сме правили досега, съответно да избере вече правен декор. Или да променим част от декора, самата подредба на елементите или смяна на някоя от декорациите, дори само цвета да бъде променен усещането е доста различно. И разбира се, ако семейството има идея, свързана с декорацията, която не сме правили досега, ни изпраща референции и заедно обсъждаме какъв да бъде декорът.

Мира: Всеки път е много различно. За фотосесиите с размазване на торта нещата стоят по един начин, но за Коледа, Великден – и други по-големи кампании, нещата са съвсем други. Има семейства, които искат декорация на определена тема и ние постоянно си измисляме нови декори. За Коледа аз винаги държа иниациативата в измислянето на декори, а Мъри доразгръща тези идеи и помага в осъществяването им.

Доверяват ли ви се родителите или по-скоро държат на своята идея?

Мъри: Да, родителите ни се доверяват, но и ние много на тях, защото все пак те най-добре познават детето си.

Мира: По-скоро се доверяват на нашата преценка. Да, понякога имат изисквания за конкретни цветове или аксесоари и ние откликваме, когато това е възможно за реализиране. Все пак всеки има своя вкус. Едни обичат светли декори, други по-тъмни и наситени. За нас най-важното е родителите и детето/децата да са облечени добре, адекватно за цветовете на декора. Не е важно да си облечен скъпо и помпозно, а да е съобразено с цялата ситуация. Защото в противен случай, снимките няма как да изглеждат като от корица на списание.

И в личен аспект – любим десерт, хоби, книга и филм.

Мъри: Любим десерт ми е сладоледът, хоби – планинарството и пътешествията, в последно време се интересувам от книги за личностно развитие, но ми е трудно да препоръчам една, затова ще е съвсем различна – „Малкият принц”. Филм – в момента следя един сериал „The good Doctor”, a последният български филм, който гледах, беше „Шибил”.

Мира: Любимият ми десерт е тирамису, направено от моя приятел Марти, и тортата, която прави сестра ми Лили. Аз за ядене мога много да говоря и макар да не ми личи, бая си похапвам, но няма как да бъде другояче, като вкъщи си имам кулинарен магьосник в лицето на моята мама. Обичам те, мамо! Хобито ми е да се забавлявам, когато не работя. И няма много значение какво е точно. Опитвам се да карам сноуборд, но съм голямо шубе. Футболът си остава голяма моя страст, но все по-малко време намирам за ходене по мачове. Като цяло обичам и следя повечето спортове. Любимата ми книга е „Маугли“! А любим филм... Всички по действителен случай, много са ми въздействащи, а и има невероятни филми, направени по действителни събития.

Мъри, ти си ми най-голямата опора и подкрепа! Благодаря те, че те има и благодаря на живота, че ни срещна!

ПРОЧЕТИ ОЩЕ