Ева Веселинова и историята на нейните две чудеса

Броени дни ни делят от момента, в който поздравихме Ева за появата на двете ѝ първи рожби – тя вече официално е майка на близнаци, момче и момиче. Преди да се случи това щастливо събитие обаче, и тя да ги гушне в прегръдките си, ние успяхме да разберем изключително интересни подробности за появата на двете чертички. В юбилейния брой на „9 месеца“ Ева Веселинова  сподели истории от своето нежно сърце и колоритна душа. А сега ви каним да се потопите в искрените, топли и красиви думи на Ева...

Бременността ù отива

Чувствам се много развълнувана, на моменти изплашена, но и нетърпелива да се срещна с дечицата ми. Бях готова за тази промяна, защото с партньора ми спряхме да се пазим, беше ясно, че рано или късно ще се случи. Искахме го много! Когато човек срещне половинката си, което е много трудно в днешно време, най-естественото нещо е от любовта да се роди дете – в нашия случай две. Дадохме си две години само за нас. Да попътуваме, да бъдем сами и свободни. Да се опознаем. И в един момент се почувствахме готови.

Чувала съм да казват, че човек никога не е готов за това. Но не е така. Идва един момент, когато срещаш някого и си казваш: „Той ще бъде баща на децата ми!“. И чудото се случва. Важно е да не губиш надежда и да не се примиряваш с нищо по- малко от любов, уважение и разбирателство.

Ура! Положителният тест

Едва ли някога ще го забравя този миг. Историята е много романтична и забавна. През август 2020 година бяхме на почивка за няколко седмици на остров Корфу и Лефкада. В интерес на истината имах симптоми по време на самото пътуване, малко преди него – също, но не предполагах, че съм бременна. Чувствах леко неразположение сутрин и ми се гадеше преди закуска. По принцип съм с много ниско кръвно и анемия, така че често ми се случва да съм отпаднала, не се усъмних. Няма да забравя как, карайки към Гърция, се забавлявахме и се смеехме на някакви неща, а аз изведнъж от истеричен смях преминах в истеричен плач. Ей така, без никаква причина. Приятелят ми беше в шок. Но аз съм си много емоционален човек и го отдадохме на натурата ми. Все пак ни предстоеше красиво пътуване, нормално беше да се вълнувам. След това, на остров Корфу, продължи да ми прилошава. Един път доста тежко и то не сутринта, а вечерта. Приятелят ми едва ме „довлачи“ до хотела. Казахме си, че може да е от слънцето, но тогава се усъмних за първи път. Купих си тест и на следващата сутрин видях двете чертички. Реших да го направя сама и да не тревожа половинката. Станах сутринта по-рано и се скрих в тоалетната, докато той спеше. Гледах и не вярвах на очите си – втората чертичка беше много бледа, но беше там и се появи почти веднага. Отидох и си легнах до него без да кажа нищо, а сърцето ми щеше да се пръсне. Реших да премълча и на другия ден да направя още един, за да съм сигурна. Едва дочаках до сутринта! Ставам аз, пак тайно, и със затаен дъх правя втори тест. ОТНОВО ДВЕ ЧЕРТИЧКИ! Направо щях да откача. Скачах, виках без глас, за да не го събудя и реших да му направя изненада. Романтична вечеря на залез слънце с подарък – два положителни теста. Речено-сторено! Легнах си тихо до него и се парвех на заспала. За нещастие, точно този ден, по програмата, която си бяхме организирали, ни се падна да посетим Порто Тимони – изключително живописен плаж между скалите, до който достъпът е много затруднен. Наложи се да изкачваме скали няколко километра под жаркото слънце, за да стигнем. По принцип аз нямам проблеми с преходите, особено когато ще видя едно от най-красивите места в Европа, но предвид състоянието ми, нещата не бяха никак розови. Прилоша ми изключително силно, едва стигнах до плажа, а приятелят ми недоумяваше какво се случва. Не исках да се издам и да проваля изненадата, затова не казах нищо. Слава богу, не припаднах, въпреки че бях червена като домат и едва дишах. Хладката вода, придружена от зашеметяващите гледки, нормализира нещата и си възвърнах силите. Но тогава разбрах, че вече нямам същата енергия и възможности. Вечерта избрах едно ресторантче на брега на морето в градчето Агиос Стефанос, о. Корфу, и отидохме там – точно на залез слънце. Беше много красиво! Когато приятелят ми отиде до тоалетната, аз сложих във все още празната му чиния една кутийка от бижутата ми, вързана с един от коланите ми (поради липса на панделка). А вътре бяха сгушени двата теста. Връща се той и вижда, че в чинията има кутийка, и се чуди защо съм му взела подарък. Отваря я и се стъписва. Гледа няколко минути преди да проговори... Първо се препоти, после се разтрепери и накрая ме прегърна и целуна. Беше много вълнуващ момент – на брега на морето, музиката свири, слънцето залязва, а очите му бяха пълни със сълзи от щастие. Никога няма да забравя изражението му – като на малко дете, получило най-ценното нещо в живота си. Така е и досега!

„Мамо, ние сме тук“ или ах, тези симптоми!

Първите ТЕЖКИ симптоми се появиха към средата на втория месец. Не знам дали, защото е двуплодна бременност, но при мен нещата бяха доста изразени. Не можех да ставам от леглото. Виеше ми се свят, гадеше ми се по цял ден, не можех да ям и да пия почти нищо. Бях като парцал и спях по 18 часа в денонощието. На моменти имах чувството, че умирам. Хемоглобинът ми падна до 90. Така се чувствах до края на четвъртия месец. Отслабнах с четири килограма, което не пречеше на коремчето ми леко да се оформя и да пие още повече от силите ми. Не съм предполагала, че човек може да има толкова бял цвят на кожата. През цялото време се чудех защо всички казват, че бременността е един прекрасен период, след като аз не знаех дали ще оцелея изобщо. Слава богу, в началото на петия месец се появи светлина в тунела и започнах да се стабилизирам. За разлика от мен, децата бяха много добре и се развиваха нормално.

Две точици

ШОК! Абсолютен шок! Плаках с глас. Лежа си и лекарката ми казва:
„Ембрионът е добре, вторият също, но нека изчакаме до края на третия месец, за да видим какво ще стане“. Не съм сигурна, че в първия момент разбрах какво ми казва. Когато осъзнах, че в мен има две точици, започнах да плача неутешимо – от шока предполагам. В началото новината се приема трудно. Изникват хиляди въпроси и съмнения. Даваш си сметка, че това е истинска благосло- вия, но и се страхуваш. „Ще се справя ли?“, „Как така две едновременно?“, „Ще получат ли достатъчно внимание?“, „Ще мога ли да им дам достатъчно?“... Безброй са въпросите. Истината е, че радостта идва, когато ги усетиш. Тогава знаеш, че нищо по-малко от двете сърчица, които бият заедно с твоето, не е опция.
Голямо чудо е. Усещането как в теб израстват два живота и се развиват стъпка по стъпка – от точици се превръщат в човешки същества, растат, оформят се и стават съвършени. Жената е благословена да отглежда в утробата си живот. Късче от душата ѝ... от плът и кръв. Съвършена материя, която ще има своя собствена душа и съдба.

Акробатични номера в утробата

Правят акробатични номера постоянно. Ритне ли едното бебче, веднага отвръща и другото. Най-силните и продължителни шутове полу- чавах в шестия месец. Не знам как намираха тази сила. Местеха целия ми корем! Първите ритничета ги усетих много късно – в края на четвъртия месец. И не бих ги на- рекла „ритници“. По-скоро беше като леко мравучкане, което премина в леко пукане, а след това в моментно почукване. В началото бяха много деликатни, но в шестия месец настана голям купон в коремчето ми. И то денонощен! Помислих, че нещо не е наред. Чудех се кога спят. Нонстоп се местеха, имам чувството, че си играеха. После ме засипваха с ритници. Беше доста болезнено, но и огромна радост. Имаше една-две седмици, когато не спях по цели нощи и дни. Докато ме „бушонираха“ си четях разни неща. Помагаше само, когато сложа нежно ръка на корем- чето и им запея „Зайченцето бяло“. Тогава спират и се заслушват. Пея им тази детска песничка още от третия месец и те свикнаха с нея. Сега са по-спокойни, но продължавам да им я пея всеки ден. Доста често им чета и приказки. Момченцето си остана все такъв немирник, но с времето момиченцето много се промени. Стана много по-кротка и деликатна. В седмия месец ритниците и преместването са бо-
лезнени, но кратки и доста по-редки.

Туп-туп

Загубих ума и дума, когато за първи път чух как бият сърчицата им. Това чувство не може да се опише с думи. Всеки път, когато ги видя на екрана на ехографа, ставам друг човек. Нищо странично не чувам и не виждам. Нищо не ме вълнува. Ставам разсеяна и винаги забравям
да питам лекарката нещата, които съм си намислила преди това. Само гледам и ме облива едно топло чувство, спокойствие и щастие. На морфологиите подлудявам всички, защото от мен не могат да си свършат работата.
Мисля, че тук е моментът да споделя и какъв е полът на бебетата. Бяхме сигурни, че ще са момче и момиче. Казах си: „Щом сме получили такава благословия, няма как да не са момче и момиче“!. В началото имаше съмнения. Лекарка- та се шегуваше, че няма как да съм чак такава късметлийка. Разбрахме пола със сигурност след средата на четвъртия месец. На първата морфология още не си личеше, след това много мърдаха и беше сигурно само наличието на мо- миченцето. Но аз знаех през цялото време, че са братче и сестриче. Това също беше огромна радост.

Бъдещият татко

Страшни спекулации и лъжи се тиражират по всички жълти медии, относно кой е бащата на близнаците. Истината е, че приятелят ми е млад, красив българин, който ме обича и не се интересува от грозните писания. Той е прекрасен мъж – работи и се развива в своята професия. Бъдещият татко е добър човек, умен, мил, грижовен, любящ и ми помага страшно много, дори и в домакинската работа. Мога да разчитам за всичко на него. Сега е още по-внимателен, но и малко напрегнат. Разбира се, че и мъжете се променят в емоционален аспект през 9-те месеца. Притеснява се дали сме добре. Налага му се да върши повече неща в нас, защото на мен ми натежава и не трябва да се преуморявам. А най-много се забавлявам вечер, когато се прибере от работа и започне да събира всички неща, които изпускам през деня на земята. Но се справя и подкрепата му е изключително важна за мен! Мъжът трябва да помага на бъдещата майка, не само физически, но и психически. Важно е жената да знае, че е обичана и уважавана, защото промените, които настъпват по време на бременността, са огромни. Не само във външния вид, но и във вътрешния свят на майката. Затова мъжът трябва да е много силен и да проявява разбиране.

9-те месеца на Ева

Преминават бурно и емоционално. Чета много за всичко, защото държа да съм информирана. Сънищата са много ярки, а настроенията преминават от безкрайно щастие и спокойствие през страх и несигурност. Мисля, че това е характерно за всяка една бъдеща майка. Въпросителните са толкова много, а подготовката за бебоците е безкрайна. Все се притеснявам нещо да не им липсва. Правя списъци и постепенно се снабдявам с всичко необходимо – смятам първите два месеца да се отдам изцяло на близнаците и да не мисля за нищо друго.

Красива и сияеща мама

Много благодаря. Режим не спазвам, но се храня само с неща, нужни на децата, за да се развиват правилно и пълноценно. Странното е, че при мен се появиха предпочитания към храни, които преди това не ядях изобщо – тесто, сладко, макаронени изделия. Въпреки това хапвам предимно нещата, които децата искат, а не аз. Например следя в менюто ми всеки ден да има: кисело мляко – естествен пробиотик и съдържа много калций; яйца – суперхрана за бебетата; козе сирене – калций и протеини; прясно мляко – съдържа много хранителни вещества, които участват във формирането на плода; пресни плодове и зеленчуци – витамини и желязо; месо – протеин; киноа и леща – протеин; спанак, броколи, цвекло – желязо; бразилски орех и лъжичка суров сусамов тахан за мозъка на бебето и желязо; авокадо – съдържа абсолютно всичко, нужно за бебето. Консумирам тези неща почти всеки ден под различна форма. Е, понякога си хапвам и сладичко. Позволявам си и протеинови палачинки, понякога и обикновени. Но като цяло, съветът ми към бъдещите майки по отношение на храната, е да забравят какво им се яде и да се съсредоточат върху полезните за бебето храни. Защото само те са важни. В началото беше трудно, но с времето се свиква. И със сигурност жертвата си заслужава. Особено когато знаеш, че така даваш най-доброто на детето си.

Раждането

Не си го представям, засега само се моля да издържат бебоците до 36-ата гестационна седмица. Не се тревожа за самото раждане,
а за проблеми преди това – изтичане на околоплодни води, преждевременно раждане, контракции. Нормалните неща, които трево- жат всяка една бременна жена. Но се опитвам да се фокусирам върху положителните факти и да не мисля толкова много. Слушаме с децата класическа музика, радвам се на мърданията им, подготвям дома за появата им, работя на компютъра и си организирам различни кампании в социалните ми мрежи за след раждането. Всичко това отвлича вниманието ми, а заветният момент все повече приближава. Само да се родят здрави и силни, раждането все някак ще мине.

Планове за бъдещето – време за пътуване

Първото пътуване на бебоците ще е някъде в България. На спокойно и красиво местенце, с чист въздух и подходящи условия. Следващото място, което ще посетим, е остров Санторини. Веднага щом децата станат на няколко месеца, отлитаме, за да се запознаят със семейството. Може би знаете, но аз живях там повече от 10 години със семейството ми. Всички те останаха – мама, сестра ми, която се омъжи там и има две прекрасни дечица. Общо взето родата е там. Близнаците трябва да се запознаят с първите си братовчеди и семейството на зет ми, с което сме много близки.

Искам да станат добри хора!

Нищо друго не ме интересува. Ще ги възпитавам в честност, искреност, състрадателност и справедливост. Ще направя всичко по силите си, за да им дам право на избор, като им покажа и ги науча на различни неща в живота. Ще ги науча на работа, упоритост и отговорност. А те нека стават каквито поискат, само да са добри, работливи и честни хора.

Виждаме красива, интелигента, успяла жена – каква е Вашата тайна за успех?

Благодаря Ви за тази висока оценка! Успехът е нещо, към което не съм се стремила на всяка цена. Един- ственото, което познавам аз, е работата. Формулата е работа, работа и пак работа. Разбира се, с много желание, плам и любов към това, с което се занимавам. Винаги съм работила от рано сутрин до късно вечер. А работата е толкова много, никога не свършва и нямаш време да се замисляш дали си успешен или не. Просто работиш и даваш най-доброто от себе си. Рано или късно успехът неминуемо почуква на вратата ти. Появяват се хора, които те оценяват и започват да вярват в теб, а ти продължаваш да работиш и да се развиваш.

В този ред на мисли – честит юбилей! Пожелавам ви поне още 25 години работа, успехи и безброй доволни читатели. Вие помагате на много мамчета по време на трудните 9 месеца. Продължавате да го правите със същата тази любов и професионализъм.

Снимки: Хриси и Алекс – Best Moments Photography