Здравейте! Пише ви Наталия, живея в Испания, но нашата мила страна много ми липсва, и на мен, и на моя съпруг. Следя с интерес всички ваши публикации, най-любими обаче са ми тези, които читателите пишат, техните лично истории. Просто ми се пълнят сърцето и душата, нямате си представа колко пъти съм плакала, четейки написаното от някоя смела майка. Последния такъв разказ е на Екатерина от Пловдив – не си представям това момиче какво е преживявало, през какво е минало, а днес още чака момента да гушне рожбата си и въпреки всичко споделя своята история, за да помогне да други майки. Чест и почитания за нея! Ами тя ме вдъхнови да ви разкажа, да пиша, да не се притеснявам да дам кураж.

Нашата дъщеря се роди… днес, тази сутрин, рано-рано. Не в България, за мое съжаление. Раждането мина леко, имам няколко шева, но вече дори станах веднъж, не знам нормално ли е, доста четох как протича възстановяването и научих, че може да отнеме повече време и да е съпроводено с болки. Такива аз нямам, само малко опъване и тежест, лекарите казват – било нормално. За да стигнем до Жасмина (така я кръстихме), преминахме през различни моменти на тъга, сълзи и мечти, които нямаха ясна идея как ще се случат.

Оказах се с преждевременно изчерпан яйчников резерв, въпреки това не преминахме веднага към инвитро, а продължихме. След време стана ясно, че има проблем и при мъжа ми. Ние обаче с витамини и спорт се надявахме да преодолеем тези състояния и да им повлияем. Щом пиша това, сигурно се досещате, че не стана по план. Лекарите тук не ми препоръчаха стимулация, а само естествен цикъл, без никакви хапчета. Събирахме яйцеклетки, които след това оплождахме, в продължение на една година. За 12 месеца имах пет ембриона, бластоцисти. От третия трансфер се роди дъщеря ни. Нашето красиво цвете, нашето чудо, нашата голяма обич! Отне време, искаше търпение и вяра, но стана!

Когато видях теста за бременност (на седмия ден) плаках от страх и радост едновременно, не ми се беше случвало преди, вече знам каква е тази странна комбинация от емоции и мисли. Първият преглед беше неописуем, след това първото чуване на сърцето, после първата среща с оформеното бебе, първото ритниче…

Още съм емоционална и не осъзнавам всичко ясно, но си бях обещала да дам подкрепа на други в моето положение.

Честит празник на всички!

ПРОЧЕТИ ОЩЕ