Здравейте. Казвам се Янислава Иванова, живея в Бургас, на 33 години съм, щастливо омъжена, а от няколко месеца и щастливо бременна. Пиша ви, защото много харесвам рубриката с читателките, споделящи истории за чудеса и сладки бебета. Има хиляди истории, подобни на моята, чела съм и при вас, но си казах, че всеки разказ е важен. И аз като всички останали дами, които са ви писали, мечтаех да бъде майка, опитвах няколко години преди да премина към инвитро.
ВСИЧКО ЗА ЯЙЦЕКЛЕТКАТА И ЯЙЧНИКОВИЯ РЕЗЕРВ
Най-неприятната част е онази с чакането – когато не знаеш има или няма проблем, но лекарите ти казват „Млади сте, ще стане, не го мислете, само се обичайте…“. Ако знаете само броя на болниците, клиниките и кабинетите, които смених, никой специалист не виждаше проблем. Уж имах нещо като „поликистоза“ ама не съвсем, или пък някои хормони били на горна граница, ама щом не излизат от стойностите, няма да го броим за проблем. Разни такива странни неща, бързи прегледи и никакво внимание, за да се почувствам на място и при точния специалист. Постоянно пътувах до София, в моя град не срещнах подкрепа от страна на лекарите. В столицата също не беше лесно, разбира се, но благодарение на някои препоръки и на лично проучване из интернет, избрах репродуктивен специалист.
Хормони – горе-долу, не бяха идеални. Спермограма – оказа се с доста забележки. Последваха хиляди други изследвания и прегледи, прием на витамини и чат-пат хормони. Следене на овулацията, опити у дома и една кръгла нула като резултат. Сълзите не липсваха.
Преминахме към инвитро, защото всичко останало ми се стори загуба на ценно време. Първата стимулация не беше успешна – само 5 извадени, 4 оплодени и два оцелели до 5-ти ден. Нямахме положителен резултат. След това си дадох три месеца почивка, бях и доста заета на работа. Подготвяхме се за второ инвитро, този път по дълъг протокол (първият опит беше къс). Бях на преглед, но се оказа, че хормоните са ми много зле. Решихме да изчакам да ми дойде и да се появя отново в болницата, за да решим с доктора как всъщност да процедираме. И започна едно голямо чакане. Имала съм винаго точна менструация - около 29 - 32 дни.
На 15-тия ден от закъснението на цикъла се обадих, за да си запиша час, обясних със сълзи, че нещо ми има и трябва спешно да ме приемат. Вмъкнаха ме в графика. Приготвих се за преглед много стресната. Лекарят обаче ме попита дали съм сигурна, че не съм бременна, а аз категорично отрекох да има такава вероятност. Е, оказах се бременна, при това по сметките на лекаря – овулацията ми е била на 24-тия ден, а не на 16-тия (според календара би трябвало да е тогава).
Плаках много от щастие и всеки ден благодаря на Бог за това чудо! Хора, вярвайте и не се предавайте, ще стане! Днес съм в 22-а г.с. Очакваме момиченце и се вълнувам за раждането.
.jpg)
