Какво знаем за яйцеклетката и яйчниковия резерв?

Яйчниковият резерв е тема, която вълнува всяка жена в репродуктивна възраст, особено ако по пътя към желаната бременност се появят предизвикателства. Това бе и причината да потърсим акушер-гинеколог с опит, който да ни сподели важни детайли за яйцеклетките и да отговори на най-често задаваните въпроси сред дамите. За нас е удоволствие, че в брой септември/октомври гостува д-р Стела Чапанова, репродуктивен специалист, МБАЛ ,,Надежда". За нея пациентите споделят, че освен отличен диагностик и професионалист, е и човек с голямо сърце и индивидуален подход – качества, които в днешно време са изключително ценни.

Все повече жени се сблъскват с диагнозата „изчерпан яйчников резерв“ още преди да са навършили 30 години, дори без да са налице ендометриоза или инсулинова резистентност – на какво се дължи това, какви са впечатленията от Вашата практика?

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Диагнозата ,,Изчерпан яйчников резерв‘‘ се поставя на жени във все по-млада възраст в резултат подобрените възмож- ности за диагностициране на това състояние. В основата му често се откриват генетичен мозаицизъм или тежки авто- имунни заболявания. Начинът на живот също влияе, както и наследствеността – ранната менопауза при майка или баба може да индикира появата на подобен проблем. Друга причина, която повлиява преждевременното изчерпване на резерва, са хирургичните интервенции върху яйчниците, както и лечението (химио- или лъчетерапия) при жени с онкологични заболявания (голяма част от медикаментите, използвани за борба с раковите клетки, могат да поразяват необратимо нежните структури на яйчника и да унищожи бъдещите фоликули). Фактор за изчерпването на яйчниковия резерв са токсичните субстанции като наркотиците, например. Тютюнопушенето също влияе негативно върху качеството и количеството на яйцеклетките.

Има ли симптоми, които да сигнализират, че яйчниковият резерв започва да намалява – оскъден цикъл, повишени нива на ФСХ, неуспешни бременности...?

Симптоми има, но те са с много късна проява. Скъсяване на цикъла или неговата липса са налице eдва в крайния етап. Жената не може да го разбере или усети. Няма болка и кървене, няма сигнал, който да показва, че времето изтича. Това, което може да се направи като превантивна мярка, е да не се пропускат профилактичните гинекологични прегледи, при които трябва да се проследи състоянието на яйчниците и да се направят необходимите хормонални изследвания за оценка на яйчниковия резерв. В този смисъл от изключителна важност е информираността на жените по отношение на това какво е яйчниковият резерв – кога и защо започва да намалява, както и повишаване чувствителността на обществото по тази тема.

Всъщност означава ли намаленият яйчников резерв и лошо качество на яйцеклетките – двете заедно ли вървят?
Не всеки път. Намаленият резерв може да бъде съпътстван от некачествени яйцеклетки поради генетични причини, при наличие на ендометриоза или автоимунни заболявания. Възможно е да има и намалено количество на половите клетки, без това да засяга тяхното качество.

Как се поставя точна диагноза, какви изследвания са необходими?

Диагнозата се поставя от репродуктивен специалист. Водещ е гинекологичният ултразвуков преглед, при който ежегодно може не само да се оцени, но и да се проследи и сравни резервът на яйчниците в динамика. Съпътстващи са изследванията на хормоните FSH, LH, AMH (анти-мюлеров хормон), Estradiol, които се правят на определен ден от цикъла. Те трябва да се назначат от лекар, а резултатите да бъдат разчетени и интерпретирани съобразно индивидуалния случай. Важно е жените да информират своя терапевт при всяка промяна в здравословното си състояние, особено ако има установени автоимунни заболявания.

Нерядко можем да прочетем в онлайн пространството съвети от рода на „Ако имате недостиг на витамин Д, то яйчниковият резерв е изкуствено понижен, компенсирайки дефицита, вдигате и нивото на антимюлеровия хормон“...
Дефицитът на витамин Д води до намален яйчников резерв, но обратимо. При коригиране на неговите нива се възстановяват реалните стойности на яйчниковия резерв. Това не важи при тежък хроничен недостиг на вит Д.

Възможно ли е наличието на поликистоза да „замаскира“ намаления резерв, повишавайки изкуствено AMH?

Поликистозният синдром се характеризира с добър яйчников резерв – висок AMH хормон, но лошо качество на самите яйцеклетки. Двете състояния могат да се комбинират изключително рядко, и то при настъпване на обстоятелства и състояния, влияещи върху броя на яйцеклетките и съответно върху яйчниковия резерв.

Какво обича яйцеклетката, какво знаем и не знаем за нея?

Яйцеклетките се влияят от цялостното състояние на нашия организъм и от начина ни живот. Затова е необходимо да си осигурим балансирана диета, пълноценен прием на витамини и умерени физически упражнения. В частност, яйцеклетката ,,не обича‘‘ въглехидратите – особено простите въглехидрати. Пациенти, които желаят да подобрят качеството на яйцеклетките си, трябва да изключат приема на захарни изделия, газирани напитки и да наблегнат на белтъчните храни. Вече споменахме за вредното въздействие на токсичните субстанции. Яйцеклетката не обича и прекомерното физическо натоварване, с което трябва да бъдем внимателни – това засяга особено дамите, които се занимават професионално със спорт.

Вярно ли е, че при намален резерв се препоръчва единствено инвитро на естествен цикъл – възможно ли е да се приложи все пак стимулация (например дълъг протокол) и ако да, на базата на кои фактори се взима решение?

Тук отговорът е в прилагането на индивидуален подход към всеки отделен случай. Стимулацията може да намери място при жените с намален яйчников резерв, когато е подбрана в точен момент, за да има желания ефект. Независимо от избрания протокол, тя е изключително важна за пациенти с бързо прогресиращо намаляване на резерва и цели нашата навременна и адекватна реакция в тези случаи.

До каква възраст се смята, че яйцеклетките на жените имат най-висок потенциал да бъдат оплодени?
От медицинска гледна точка може да посочим, че най-добрата възраст за зачеване е приблизително до 35-годишна възраст на жената. След тази възраст процесът на намаляване на яйчниковия резерв се ускорява, като намалява не само броя, но и качеството на оставащите яйцеклетки. За съжаление, въпреки напредъка на медицината, този процес не може да бъде забавен и е необратим.

Мит или истина е, че силната стимулация повлиява негативно върху качеството на извадените яйцеклетки?
Всичко отново е строго индивидуално и когато се прилагат стимулационните протоколи, трябва внимателно да разглеждаме конкретния случай и да съобразим подхода си спрямо него. Стимулацията ни дава по-голям брой яйцеклетки. Съответно, процентът на негодните сред тях може да е по-висок. На спонтанен цикъл получаваме една или две яйцеклетки, при които също няма гаранция дали ще са с добро качество или не.

В началото загатнахме за ендометриозата, но нека обобщим – тя оказва ли влияние върху количеството на яйчниковия резерв?

Категорично да. Освен върху количеството яйцеклетки, ендометриозата влияние и на тяхното качество. Това се дължи не само на самото увреждане на яйчника – при операции или изконсумиране на яйчникова тъкан от ендометриозните кисти, но и на силния оксидативен стрес, предизвикан от заболяването.

Вярно ли е, че при интервенция, която включва и намеса по яйчниците, след това яйчниковият резерв рязко спада? Ако да, какво съветвате преди да бъде извършена подобна процедура – да бъдат събрани ембриони и след това да се действа?

Оперативната интервенция води до намаляване на яйчниковия резерв, но в каква степен – това зависи основно от обема на хирургичната интервенция и доколко тя е била щадяща – например каква част от яйчника се е наложило да бъде отстранена, дали кръвоснабдяване му е било нарушено. Разбира се, само по себе си това не означава, че всяка пациентка, на която предстои оперативна интервенция, е необходимо да замрази яйцеклетки или ембриони. Ако обаче, по преценка на лекуващия си лекар, попада в някоя от рисковите групи за намаляващ яйчников резерв, подобна стъпка би била разумен ход.

При какъв процент от жените, пациентки на МБАЛ „Надежда“, които са диагностицирани с намален резерв или лошо качество на яйцеклетките, се налага бременността да бъде постигната чрез инвитро?

Хубаво е да уточним, че намаленият яйчников резерв може да е физиологичен или патологичен. Физиологичният настъпва с напредване на възрастта, което е естественият процес в природата. Патологичният от своя страна може да е причинен от ендометриоза, автоимунни заболявания, лъчелечение и др. Стратегиите при тези две групи са съвсем различни и не могат да бъдат обобщени в проценти.

Шансът за успех зависи много от възрастта на жената и от това дали има придружаващи и утежняващи случая състояния.

Трябва ли жените в репродуктивна възраст да проверяват профилактично яйчниковия си резерв, как и на какъв интервал от време?
Силно препоръчвам жените в репродуктивна възраст да проверяват състоянието на яйчниковия си резерв. Преглед и изследвания за оценка на яйчниковия резерв може да се правят веднъж годишно при акушер-гинеколог. При промяна в здравословното състояние и поява на рискови фактори за преждевременна яйчникова недостатъчност или предстояща химиотерапия или лъчелечение, жената може да бъде насочена за процедура по съхраняване на нейния фертилитет.

Какво ще посъветвате дамите, които все още нямат подходящ партньор, но искат да запазят за по-дълго репродуктивните си способности?
В днешно време модерната жена е амбициозна, целеустременна и погълната от ежедневието. Въпреки този забързан живот, ако жената е над 35 години, бих препоръчала да обмисли планиране на бременност в близките година – две. Ако няма партньор или има обстоятелства, които възпрепятстват плановете за бебе, може да се обърне към специалист по репродуктивна медицина и да проучи възможността за замразяване на яйцеклетки.