Срещнахме се с доц. Моника Богданова, психоаналитик, доцент в СУ „Св. Климент Охридски”. Разговорът ни беше изключително интересен (също както и по време на онлайн лекцията ни на тема: Психичното развитие на бебето от 0 до 3 годинки, чийто лектор бе отново тя) и не се съмняваме, че при всеки нов прочит ще откривате малки съкровища, скрити между редовете. Д-р Богданова развива своя професионален и научен опит през идеите на Франсоаз Долто, като през 2015 г. създава ,,Зеленият двор” – психоаналитичен център за посрещане на семейства, а през 2018 г. и център за развитие на бебета и деца до 5 г. ,,Франсоаз Долто”. Ангажирана е с каузата на бебетата и малките деца, като популяризира психоанализата сред специалисти в полето на майчинството и ранното детско развитие (педиатри, неонатолози, акушерки,логопеди, педа- гози, социални работници и др.). С доц. Богданова се свързва практиката в България за развитие на мултисензорния принцип в терапевтична среда, синергията между меди- цината и психоанализата. Има специфични професионални и научни интереси, свързани с преждевременно родените бебета и диагностиката на нарушения в ранна детска възраст (0-3 г.). Специализирала е в Париж, има над 100 публикации, последните от които са „Посрещане на новороденото през думите и в света. Перинаталност и психоанализа“, „Бебето, детето и техният език“. Член е на Българската асоциация по психотерапия, както и пълноправен член на „Българско психоаналитично пространство“.
Доц. Моника Богданова е част от екипа за немедицинска грижа, който развива практиката на психоаналитичната помощ в болнична среда и който консултира в Медицински център „Надежда“ в Paradise Center, ет. 3. Час за консултация може да запишете онлайн на www.nadezhda.bg или на тел: 0882 193 970

КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВА ПСИХИЧНОТО РАЗВИТИЕ НА БЕБЕТО ОТ 0 ДО 3 ГОДИНИ?
Това е началото на Живота, покълването. Каквото е било засяването, отглеждането – такова ще е и семето. Но и не съвсем – има и още редица фактори, каквито са желанието на детето да живее, волята му. Представете си бебето като малко, живо, любопитно тяло, непознато, около което всеки оставя (и несъзнавано) по нещо – мисли, думи, орисии, емоции, докосвания, миризми, погледи, светлини, вкусове, звукове, предмети. На някои то реагира, защото е привлечено, на други – защото е съблазнено и изоставя желанията си, на трети не реагира, защото е изплашено, други нахлуват без предупреждение. Зависимостта от грижещия се го обвързва с него и така, като скачените съдове, преливат усещания, знания, разбирания за нещата. То е призвано да стане себе си чрез другия и въпреки него. Мисля, че това е предизвикателството на Живота – да станем себе си, общувайки с другите, но и въпреки тях. Отдавна е ясно, че не са важни първите седем години, а първите четири. Основният въпрос, за да се развие бебето като говорещо и мислещо същество, е как да премине от периода на симбиоза с майка си, от тази зависимост, към самостоятелност и откривателство. И как бащата може да съдейства за това, грижейки се повече за майката като за жена си, осигурявайки й сигурност (не финансова) и подкрепа. Решаващо е това, което ще се случи в детската градина, в детската ясла – как ще се отделят детето и родителите, как ще премине адаптацията към непознатото, как ще се реализира т.нар. ранна социализация. Много често тези процеси се подценяват и не се разпознава страданието на детето, трудностите на родителите, не се познават особеностите на връзката майка-бебе.

КОЛКО СЛОЖЕН ПРОЦЕС Е ПСИХИЧНОТО РАЗВИТИЕ НА БЕБЕТО ВСЪЩНОСТ?
Не по-малко сложен от всеки друг в развитието на човека, защото всеки период има своите залози и капани. Но бебето зависи от средата, от грижещия се за него. Освен това, забелязаното в началото предопределя целия житейски път. Бебето е непознатият Друг, който хем е част от родителите си, хем – не. Най-естественото е те да се опитват да го разберат през собствения си опит, но е изключително важно да могат да се отделят и да му оставят време да поеме по собствените си избори. Добри или лоши, странни или неприемливи. Както бъде съпроводено бебето в началото, така то ще търси съпровождане по-нататък. Или няма да търси, тъй като вече ще може самӝ. Родителите трябва да съчетаят това „гледам бебе“, което означава „грижа се“, не го изпускам от поглед, с „виждам го“, „не го следя“ (с поглед), което предполага разбирам го, имам му доверие. И всъщност е „имам си доверие“, „вярвам си“. Това е процес, който не е лесен и не е толкова естествен, колкото изглежда на пръв поглед.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER ОЩЕ СЕГА

ОКАЗВА ЛИ ВЛИЯНИЕ НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО Е ПРЕМИНАЛА БРЕМЕННОСТТА НА ПСИХИЧНОТО РАЗВИТИЕ НА БЕБЕТО СЛЕД РАЖДАНЕТО?
Да, разбира се. По време на бременността се създава връзката с бебето, то придобива образ, дава му се пространство, ословестява се раждането му като човешко същество. Важно е какво преживяват родителите (най-вече майката) по време на бременността и как му говорят за това. Това е първото и последно време, в което бебето може да живее както си иска, стига родителите да не бързат – да е момче или момиче, да има много имена, да получава това, което иска, да се радва на Рая, който му осигуряват родителите. Това е в идеалния случай, има и бебета, които започват трудно живота си, тъй като са нежелани, или са свидетели на необясними събития, груби. Освен това, мислила съм си, работейки с много малки бебета, дали всъщност е толкова неболезнено порастването на тялото, промените му, въпреки че са естествени. Толкова много и различни усещания, както в юношеството... всъщност, както старостта. Ще се окаже, че от думите, които са съпроводили бебето в този период, зависи как ще премине старостта. Ето затова много хора оприличават възрастните с бебета – каквито са били в началото, такива биха били и в края. Връзката е многопластова, но има зависимости.

КАК ОБЩУВАТ БЕБЕТАТА? СЛУЧВА ЛИ СЕ ОЩЕ ПРЕНАТАЛНО?

Бебето общува с тялото си, то е неговият инструмент за връзка – чрез движението в утробата, когато се крие от ехографа или помахва с ръка, когато се оригва. То говори с отелесен език, който не е реч още. И общува толкова повече, колкото родителите го въвличат в тази връзка. Майката вече го е срещала в представите си, когато си е играела на кукли в детството, имала е диалог с него. Тогава започва тази психична бременност, която преминава през различни периоди, за да стигне до разговора с бебето в утробата, което „не се усеща“. Когато се роди, майките знаят т.нар. ,,мамешки език“, който „издърпва“ думите чрез специфична прозодия, наподобяваща песен. Езикът е музика, която бебето владее.

КАКВИ СА ВАШИТЕ ОСНОВНИ СЪВЕТИ КЪМ БЪДЕЩИТЕ МАЙКИ, ЗА ДА РОДЯТ ЗДРАВИ ДЕЦА ВЪВ ВСЕКИ АСПЕКТ ОТ ЗНАЧЕНИЕТО НА ДУМАТА?

По отношение на физическото здраве се наблюдава следване на разни диети, хранителни режими, за които майката е прочела някъде, но без да помисли и да си даде време, за да опита, да разбере кое е най-добро за нея, и за бебето в утробата. Някои бебета имат нужда от минерали, други от белтъци – те дават сигнали, които изискват мал- ко време да бъдат разгадани. Гладът на майката може да не е глад за сладко, а за нещо, което има в сладкото и липсва на тялото на бебето. Има, разбира се, и знание, което диетолозите адаптират за всяка жена.

По отношение на психичното здраве е трудно да бъдат дадени съвети, тъй като родителството активира много лични преживявания от ранното детство, често смятани за забравени, но всъщност „заключени“ някъде. Освен това, мит е, че човек се ражда здрав – здравето се заслужава, трябва да бъде постигнато чрез самопознание и доверие в силите на тялото да се възстановява. И това е свързано с опознаване на тялото, на връзката му с емоциите, с преживяванията, с въздействието на другите. Обикновено обаче се смята, че то се губи при всяка болка. Има раздел от медицината, който се нарича ,,психосоматика“, психоанализата също има богат опит в изследването на връзката тяло-душа.

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ СЛЕД ПОЯВАТА НА БЕБЕТО? КОИ УМЕНИЯ Е ВАЖНО МЪНИЧЕТО ДА ПРИДОБИВА, ЗА ДА БЪДАТ СПОКОЙНИ РОДИТЕЛИТЕ,ЧЕ ТО СЕ РАЗВИВА ПРАВИЛНО?

То не се развива правилно, а по правилата на живеенето, на вписването в света на хората. ,,Правилно“ означава „развива се“. Има редица класификации, уточнения какво, на каква възраст трябва да може бебето, но това не трябва да се абсолютизира и да бъде основно занимание на родителите да следят (вижте каква интересна дума – от „имам грижата“ до „дебна“, но да се следи бебето, означава да не се остави да прояви това, което носи у себе си). В последните години много интелигентни родители, в опитите си да направят най-доброто за бебето, използват мобилни приложения, които изчисляват не само от какво има нужда, но и какво „казва“ с поведението си. Изглежда спасително при трудност да бъде разбрано, но всъщност задълбочава това неразбиране и може да има тежки последици. Много често препоръчвам на родителите да спрат да четат книги за развитието на бебето от... до... години и да започнат да пишат своя книга. Добре е те да не очакват НЕочакваното, за да могат да преживеят автентичен контакт и да научават за себе си, учейки за бебето си. Безспорно, изисква се малко смелост.

ЗРИТЕЛНИЯТ КОНТАКТ С ДЕТЕТО - ВАЖЕН ЛИ Е И ЗАЩО?

През погледа преминава тази магия на срещата между бебето и майката, още веднага след раждането – така бебето я призовава, и тя му отговаря. Виждали сте снимки на току-що родени бебета с мъдър поглед, който „говори“? Не е случайна поговорката: „Очите са прозорец към душата“. Чрез погледа се случва срещата, влюбването, връзката, желанието, но и неразбирането, объркването, тъгата. Когато, поради някаква причина, майката не е в състояние да бъде до бебето, това следва да се поеме от бащата, от екипите в родилното, в неонатологията. Да се задържи връзката, да се разпознае, да се назове появата на този свят. Да се гледа бебето, особено по време на хранене да се вижда и да му се говори е проява на майчина, на родителска зрялост, въпреки желанието за друго в момента, защото храненето е общуване, време за себе-разбиране. Иначе бебето се свежда до тяло, до едно гърло, което трябва да бъде нахранено. В миналото е било така, „имало е много гърла за изхранване“, но прадедите ни ги е спасявало живеенето в общност и общата работа. Сега съвременните семейства са твърде изолирани, особено последната година и половина, последици тепърва ще се проявяват.

ПОМАГА ЛИ ИГРАТА ЗА ПРАВИЛНОТО ПСИХИЧНО РАЗВИТИЕ - КАКВИ ИГРИ ПРЕПОРЪЧВАТЕ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ?

Съвременните родители наричат ,,игра“ почти всичко, или се опитват да научат детето на различни неща, играейки, „под формата на игра“. Така обаче има риск да предадат посланието: „Животът е игра“. Детето трябва постепенно да усвоява умения в различни контексти. То е умно, би се справило и без игра, за да разбере живеенето. Освен това, не за всеки родител игрите са нещо приятно, зависи и от това как е играл (и дали) като малък, какъв опит има. За детето е важна играта с удоволствие, а не играта, за която родителите са прочели, че „стимулира и развива...“, без да я харесват и дори да изпитват досада. Така стават заложници на фантазията си за перфектно родителство. Родителството се изобретява, както и играенето. Когато е трудно, могат да се обърнат към някой, с когото да поговорят.

ОТРАЗЯВА ЛИ СЕ ЛИПСАТА НА КОНТАКТ С ДРУГИ ДЕЦА НЕГАТИВНО, МАКАР ДЕТЕТО ДА Е СЪВСЕМ МАЛКО И ДА НЕ ОСЪЗНАВА, ЧЕ МУ ЛИПСВАТ СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ СЪС СЕБЕПОДОБНИ?

Връзката с децата е развитието на връзката с възрастните около детето. Вече посрещнах в кабинета си бебе на 5 месеца, което не беше виждало непознати без маска и започна да пищи, докато не се сетих да си закрия устата, давайки му време, за да можем да поговорим. Някои от ефектите на COVID-19 ще имат тежки последици, ако семействата не помислят за свои начини да реанимират животите си, чувствата си, връзките си, желанията. На бебетата и малките деца, на децата и юношите им липсва открито- то общуване, добронамереното и уважително отношение, разбирането и вдъхновението на заобикалящите ги, липсва им радостта и смисъла, самостоятелно възприемане на света и възможността да грешат, без да бъдат санкционирани или назидавани. Инициацията за юношата е продължение от инициацията на бебето – времето от влизане в света, до влизането в света на възрастните често е необяснимо време, плашещо, тревожно, безперспективно, защото родителите и близките го живеят така, без да дават шанс и да кажат: „Виж, животът ми не е от най-добрите, даже често не го харесвам, опитвам се да разбера защо. Ти си имаш свой и виж какво можеш да направиш отсега, за да се научиш да обичаш и да изпитваш удоволствие от това, което правиш“. Всъщност това е определението на Фройд за здраве – то се определя от способността на личността да обича и да работи, т.е.здравето е в корелационна връзка спрямо любовта и труда.

Проверете: Кога е терминът

ПРОГОВАРЯНЕТО ПРИ МОМИЧЕТАТА И МОМЧЕТАТА 
Истината е у самото дете, стига да бъде разпозната. При всички случаи, не е добре про- говарянето да се изчаква до 4–5 г., въпреки че „много известни личности са проговорили късно“, „бащата, дядото – също“. Добре е, ако детето не е проговорило до 2 години, родителите да се обърнат към специалист, който, ако им каже, че трябва да изчакат, за да порасне още малко, трябва да сменят с друг. Говоренето е свързано с емоционалното преживяване на детето и е важно да бъде разбрана причината за липсата на реч, възрастта не е определяща.

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

Неоспорим факт е връзката психо-моторно развитие. Това, което може би е по-малко познато е, че е добре детето да пълзи преди да проходи – така то присвоява тялото си, тренира го, усеща го. Разчитайки все повече на себе си, движейки се все по-свободно, то открива света. Освен това, когато детето проходи, започне да качва само 4—5 стъпала, то вече може да свали пелената – още една стъпка към самостоятелността.

КОИ СА НАЙЧЕСТИТЕ ГРЕШКИ, КОИТО РОДИТЕЛИТЕ ДОПУСКАТ?

Грешките на родителите много често са свърза- ни с митовете във възпитанието – да обичат децата поравно, да се спестява страданието, защото са малки, да ги учат, че има вълшебни думи, че децата трябва да проявяват спонтанно емоциите си... И друго, често родителите смятат, че детето им принадлежи, раждат го, „за да не са сами когато остареят“, за да им „носи радост“, да ги кара „да се усмихват“, да „удовлетворят желанието на собствените си родители да имат внучета“... истината е, че Детето не е родено за нищо от това, то има свой път – през любовта и грешките. Най-важното е родителите да успеят „да го пуснат“ и да бъдат спокойни, продължавайки своя си живот. Болезнено е, сякаш „сърцето ти тръгва нанякъде“. Но другото е като в романа на Борис Виан „Сърца за изтръгване“ – ако нямате трърпение да го прочетете целия, прочетете края. Мощта на любовта е зависимостта, не само грижата. Връщайки се към въпроса, една от най-честите грешки на родителите е да се опитват да не допускат грешки. Би прозвучало лесно (но не е), ако кажа, че родителят трябва да бъде „достатъчно добър“ – да може да обича и да не обича, да разпознава кога бебето, детето има нужда от него и кога самият той има нужда, настоявайки повече, да понесе плача, който не е страдание, а е „Остави ме да се науча!“, да бъде баща, майка, но и мъж, жена, професионалист, интересен човек, успял да разбере смисъла на Живота. Това е важното за детето – да има интересни родители, които да развиват неговото любопитство, а не двама роби на желанието да даряват любов и грижа, без да умеят да се грижат за себе си. Развиващи се родители – развиващи се деца!