Тя е винаги усмихната, много позитивна, добронамерена и открита с хората. Срещаме ви с Моника Боева. Автор на книги, майка на две деца, работеща жена, творец по душа с активно присъствие в социалните мрежи. Дами, до всички вас, които имате нужда от стимул, мотивация и приятелско намигване ,,ти можеш‘‘- настоящият разговор е за вас.
Моника - кое е това момиче през твоите очи?
През моите очи понякога е силна и безкомпромисна, мотивирана и владееща Вселената, но понякога, както всеки нормален човек, е плаха, несигурна, търси се, много премисля нещата. Тези двете момичета в едно често се нуждаят една друга. Това е едно момиче, което имам още да опознавам, но съм щастлива, че мога да разкажа за нея и определено я обичам.
Ти си майка на две деца - как те промени майчинството?
Когато погледна назад и премисля всичко, през което преминах и през което преминават жените, за да получат титлата „мама“, просто се чудя как човек се мобилизира и справя с всичко, стоварващо му се в моментите на изпитание.
След появата на децата жената става „СуперЧовек“. В мозъка се отключват необятната любов, мобилизация, целеустременост и инстинкти. Така се промених и аз, ако преди бях мотивиран човек, сега съм мотивирана тройно повече, ако преди вярвах в себе си, сега вярвам три пъти повече. Както и в трудните моменти - ако преди съм се страхувала и притеснявала, сега е по три. Както казва една персийска поговорка „Небето е в краката на майките“, което води до посланието ми, че е трудно, много трудно, но всеки ден е нужно да си повтаряме, колко много можем и да не свеждаме глава, а напротив - да се отстояваме. Една от основните промени, които настъпиха при мен, бе това да се наслаждавам на точния момент, който е неповторим, да осъзная това, че миналото не можем да го променим, бъдещето е неясна величина, а текущият момент е моментът, който трябва да вдишаме и да изживеем, да погледнем в очите на децата си и се насладим, защото след една секунда този момент ще е отминал. Бъдете осъзнати, мили хора.
Кои бяха най-сложните за овладяване - чисто емоционално, ситуации след появата на децата?
Още след раждането - в болницата - бебетата не стояха постоянно при майките, а ги даваха на определени интервали. При първото раждане, в момента, в който взеха малката, не мислех за нищо друго, само да я взема пак в ръцете си. Нито безжизнените ми крака от упойката, физическото ми състояние, умората и безсилието съществуваха, нищо – това беше много трудно за мен. Чувах как бебетата плачат от отделението и си мислех че чувам само нея, не спях цяла нощ и чаках да ми я донесат. А сутрин ми я носеха спокойна, заспала и може би само в главата ми тя е плачела цяла нощ или пък не.
Когато отивах да раждам малкия, бях решила, че ще подпиша съгласие детето да е само с мен след раждането. Ето и другата страна на монетата обаче – оказа се, че съм благодарна за няколкото часа, по време на които екипът от акушерки го поемаше. Като цяло престоят в болницата и всичко, което се случва около теб с другите майки, е сложен момент, ако не успееш да се овладееш, емоциите могат да не се окажат твърде приятни.
Сложни за овладяване моменти са и първите дни с бебето у дома, когато не знаеш какво да го правиш, всеки ти подмята неговите съвети, къде на място, къде напълно неприложими. Стресово е и за майката, и за бащата, и за детето. За да се справим в тези моменти, всички негативни мисли и чувства за несигурност задължително да се заменят с благодарно осъзнаване на момента. Имах много тежък период след раждането на първото ни дете и ситуацията, че сме съвсем сами с мъжа ми, ме принуди да вляза обратно в релси. На кого ще разчита това дете, ако майка му потъне в собствените си страхове и тревоги. Хора сме, учим се, не можем да знаем и можем всичко, така че четете, слушайте специалистите, лекарите и вашите инстинкти, слушайте и виждайте знаците на детето си.
Когато всичко е просто съвършено, птиците пеят, слънцето грее, звучи музика в ушите ни и „хоп!“ - нов вирус на хоризонта. Все още тези моменти не ги приемам за нормални, макар на теория да знам, че са част от живота и няма как да не съществуват. Имам една теория за двойките - ако преодолеят първия носен секрет, връзката им ще се заздрави за вечни времена.
Сподели ни повече за всички неща, с които се занимаваш - книгите, рисуването, имаш и сайт?
Книгите ми са една сбъдната детска мечта. С години съм мечтала да събера всичко, което съм писала, в една книга, но все го отлагах. Не знаех как да издам книга, как да я оформя, мога ли сама да направя всичко или е нужно издателство. След края на първата година от второто майчинство издадох първата си детска книга. Тя събира в себе си 44 стихотворения, написани от детето Моника и в последствие от майката Моника. Съвсем сама направих оформлението на книгата за печат и, след като видях, че черен шрифт на бели листи не представя моята същност, по съвсем неподправен и натурален начин с дъщеря ми започнахме да илюстрираме всяко едно от тези 44 стихотворения в книгата. Обичам книгата „Хайде, мамо, прочети ми пак!“ и един ден ще я преиздам сама с още по-цветни страници и същото съдържание. В процеса участва цялото ми семейство, с най-голям процент дъщеря ни Даян, която беше критерий за съдържанието и рисува заедно с мен. Даян ми беше заложила дата за изпълнение 18.07.2022 г. - нейният рожден ден. Така и стана, сутринта, когато малката се събуди, взе в ръцете си първата бройка на печатното издание. Идеята за втората ни книга „Приключенията на Ягодка и Картофчо“ се роди още същия ден. Помня думите на Даян, дали за другия й рожден ден ще издадем още една книга. Първоначалната ми реакция беше, че това е невъзможно.
След няколко месеца, в една зимна виелица, тичайки към солната стая в квартала, за да лекуваме поредната кашлица и хрема, децата негодуваха срещу студа и вятъра и че сме се втурнали да ходим насам-натам, вместо да си стоим вкъщи. Започнахме да измисляме заедно историите с героите Ягодка и Картофчо. Точно тогава си дадохме краен срок 18.07.2023 година, за да издадем втората книга и… успяхме. Рисувахме неуморно, писахме, редактирахме, оформихме всичко преди печата, намерихме си печатница, голям бранд ни подкрепи с материали за рисуване, и издадохме втората ни книга „Приключенията на Ягодка и Картофчо“. Направихме я такава, каквато си я подставяхме с реални истории представени по приказен начин и с поука в края, цветна, луксозна със специален шрифт, улесняващ четенето и това, което я прави наистина уникална, е ,,от-до” процесът – нашият текст, нашите илюстрации, нашият дизайн – нашата книга.
Рисуването, писането и пеенето са неизменна част от мен – в мен живеят творец и бизнес дама. Обичам личностното развитие, НЛП, мениджмънта, развитието на лидерските умения, да обучавам и менторствам, но музиката, рисуването и писането са нещата, които ме карат да чувствам ,,the flow” и са нещата, които все повече ме спасяват и успокояват в моментите, в които имам нужда да овладея моментът и себе си.
Сайтът е мястото, на което събирам всичко - двете ни топли и уютни книги, илюстрациите, които можете да поръчате на принт или отпечатани върху всевъзможни артикули. След издаването на книгите увеличих присъствието си в социалните мрежи, откъдето основно ги разпространявам и представям нашите проекти, колаборации, партньорства и илюстрации.
Има какво да развивам там. Последвайте ме, за да ми дадете още един стимул да продължа със споделянето на процесите по това, което правим и създаваме.
И майка, и любима, и бизнес дама?
Спокойно момичета, не се справям и това е напълно нормално! Трудно е да се балансира във времена на постоянни промени и жонглиране със задачи, деца, лично време, добро и не толкова добро в дните ни, ние сме хора със своите възходи и падения.
Тайната е да приемем това, което сме, да сме осъзнати, да се себеуважаваме и да си повярваме малко повече. Повечето вяра в нас самите не е излишна. Обичайте себе си, грижете се за себе си, вземете си лично време за вас, спрете за малко, поемете дълбоко дъх, погледнете към небето, помиришете хубаво цвете, дайте си време за любимото хоби. Когато вие сте добре и спокойни, и децата ще са добре и спокойни, както и вашата половинка. И не, това не е прочетено в книгите, а е личен опит.
Нека не се замечтаваме излишно и да си мислим, че Моника само пише и рисува, а да стъпим здраво на земята, с това - след първото майчинство, както и след второто, аз работя на целодневна работа, на трудов договор. Там влагам огромна доза от енергията и идеите си, боря се с организацията на деня - от дома до детската градина, училище, трафик, време за семейството, лично време, с една дума, ако някой ме пита справяш ли се, отговорът ми е „Не“. Баланс? Този баланс постоянно се нарушава и се превръща в едно безкрайно балансиране. Не се лъжете по лъскавите витрини, филтри, както и не вярвайте на всичко, качено в интернет.
Какво би посъветвала бъдещите майки, които искат да съчетават успешно с родителството и совите хобита или професионални желания и мечти?
Съветвам ги да започнат с грижата за себе си, с повече време за себе си, което включва добра храна, спорт, хоби, книга, каквото и да е любимо тяхно нещо. В професионален план да търсят правата си, актуализация на заплащането след връщане от майчинство, да обсъждат всичко с ръководителя си, за да е ясна комуникацията. Ясно заявете себе си и покажете способностите си - това, че понякога ще се налага да отсъствате заради децата, не ви прави по-неспособен служител, напротив.
Как виждаш себе си след 10 години - все пак речникът на Кеймбридж избра глагола ,,манифестирам" (to manifest) за дума на годината - давай смело.
Отскоро преоткривам думата ,,манифестирам‘‘ - смятам, че човек сам привлича и програмира голяма част от това, което ще му се случи. По начина си на живот, по мечтите си, по подхода, по хората, с които се обгражда и изборите, които прави. Задаваш ми въпрос, от който ме е страх и всеки ден се замислям за него. Виждам се още по-осъзната в делото, с което съм се заела.
Виждам се като ментор, като човек, който предава знанията и енергията си към други хора, като им дава посоката, по която те да разгърнат себе си и дадат най-доброто. Благодаря за въпросите, нахлуха дълбоко навътре в мен и ми дадоха отговори на питания, които се раждат в мислите ми всеки ден.
Разговора проведе Виржиния Николова
