Той играе главната роля във филма “Откраднати очи” – заедно с Весела Казакова (“Мила от Марс”). Филм за невъзможната любов на българин с мохамеданка – любовна драма по времето на възродителния процес. Валери Йорданов обича “да индианствува”. По майчина линия има украинска кръв. Играел с циганчетата от квартала, те често ходели у тях и майка му им мажела филии.

Роден е на 22 февруари 1974 г. в София, с тегло 4.200 кг и дължина 52 см, но обича да казва, че е селско момче, защото “... това означава да не се помайваш, когато има работа за вършене.” Отраснал е в плевенското село Горник – родителите му Райна и Иванчо са северняци. Няма братя и сестри. В Горник го наричали “Единака”.

Нашите са искали да ме кръстят Ивайло, но майка ми в последния момент решила да съм Валери. Интересното е, че и до днес много често мнозина погрешка ме наричат Иво. Аз не ги поправям. Мисля, че имам индиански черти. Чел съм “Винету” 12 пъти. До ден-днешен знам наизуст цели пасажи. Обичам хората, които умеят да оцеляват сами, хората вълци. Като малък си представях, че в едно семейство основното задължение на мъжа е да носи бизонско месо, а на жената – да го готви. Родителите ми разказват, че скучаейки в бебешката кошарка, съм правел по 600 клека дневно! До 4-ата си година съм бил кльощав и с изключително криви крака, като на маймунка, даже на баща ми му било неудобно, когато ме извеждал на разходка. Баба ми ме къпела в специална отвара от орехови листа, за да ми се изправят краката. Прекарвах ваканциите си в Горник – повечето ми детски спомени са свързани с баба и дядо. С братовчедите ми, мои набори, с които силно си приличаме, бяхме като братя.

Валери правел непрекъснато разни шашкънии както се изразявала баба му. Вместо дневник на бременността, майката водела дневник на Валериевите травми! Пил е живак, минавал е през стъкла, играел с пирони и сачми... Родителите му гледали да му подаряват “по-нежни” играчки като конструктори и дори кукли, втрещени от склонността му да се забавлява с животоопасни игри. И в детската градина, и в училището бил немирен, но учителите си затваряли очите, понеже Валери винаги имал високи оценки. Родителите му го възпитавали в дух на самостоятелност и още преди да е навършил 13 години, го пуснали да иде сам на море.

Като малък Валери Йорданов е свирил на китара, писал е стихове и разкази, тренирал е бокс и джудо. Още от пубертетна възраст е работил по строежи като заварчик, защото обичал да е финансово самостоятелен.

Актьорлъкът
дойде при мен случайно, на шега. От малък умея да разказвам вицове и да доукрасявам различни смешни истории... Ходех като хипнотизиран на съботни постановки в Младежкия театър и слушах плочи с детски приказки. Реших да кандидатствам във ВИТИЗ и от раз ме приеха, при това в класа на Стефан Данаилов, когото наричахме “мастер”. На Илия Добрев викахме “тичър”, на Ивайло Христов – “брадър”, а на Иван Налбантов – “фадър”... Майка ми и баща ми искаха да вляза в Икономическия, но аз избрах актьорското поприще. Не желаех цял живот да се занимавам с числа. Професията ми на актьор привидно е свързана с много хора, слава, блясък и публика, но истината е, че и на сцената съм саможив. На финалния поклон след всяко представление първи се прибирам зад кулисите, не оставам дълго под овациите.

Ловджия
при това запален е Валери Йорданов и няма как да е инак, след като и прадядо му, и дядо му, и баща му били известни ловци. Отначало му било жал, когато баща му ловял риба и малкият Валери издебвал да пусне уловените каракуди и костури от кофата обратно във водата, но по-късно се запалил по това мъжко хоби. Бил на 8 години, когато за първи път отишъл на лов – с дядо си. За първи път убил глиган на 13-годишна възраст. И днес ходи на лов с баща си и останалите приятели от ловната дружинка. Ловуват само глигани и хищници. Това е единствената му страст, от която не би се отказал. В Родопите по време на снимките на филма на Нери Терзиева и Радослав Спасов “Откраднати очи” един местен ловджия му подарил черно ловно куче. Кръстил го Арун.

Валери – глава на семейство
Все още не съм срещнал дамата на сърцето си, но когато това се случи, си представям, че ще ми се родят 2, 3, даже 4 деца! Тази отговорност не ме плаши и аргументът на моите връстници, че заради немотията не искат да имат деца, според мен е несъстоятелен. Засега обаче съм сам и това ми харесва. Предпочитам походите в планината пред шумните купони. Не си падам по прекалената амбиция. От малък съм мълчалив, по-скоро спокоен. Обичам да ходя с моите приятели на дълги морски (Варвара) и планински (Родопите) почивки – на къмпинг или на хижа. Често обаче съм импулсивен – както се казва, никога нямам едно наум.

Награди и биография
Филмография – “Откраднати очи” (2004), “Капанът” (2003), “Емигранти” (2002).
Драматургия – “Ловни истории”, “Дивите”.
Роли в театъра – “Хъшове”, “Йестърдей”, “Алхимикът”, “Френският квартал”...
Награди – “Златна роза”, Специален диплом на “Фипресси” от “София Филм Фест”.
Отказва предложения да работи в чужбина. Смята, че да се живее в България е гордост.