„Очите на страха са големи!“, но кой се страхува повече – майката или детето? Колко често се случва? Нормално ли е? От какво се страхуват децата?
Могат ли родителите да помогнат в овладяването на всички страхове, които изпитват техните деца? Това са само част от въпросите по темата.
Най-общо – страхът може да се определи, като инстинктивна реакция на самосъхранение при потенциална опасност. За всяко дете обаче опасността може да бъде разпозната в различни ситуации, на различни места. Съществуват ,,базисни страхове", които ни дават възможността да изградим поведението си, можем да ги наречем „допустими“.
В този ред на мисли бих искала да споделя, че най-големите неприятности се случват на т.нар. „безстрашни деца“. Тези деца, малко се страхуват, не допускат до себе си безпокойството или страха и респективно не биха могли да се научат какъв е смисълът им и как могат да бъдат овладени. Те не могат да преценят опасностите и не се вслушват в предупрежденията, не знаят как да реагират, когато им се причинява болка, не очакват утеха или закрила, така че тяхната безумна смелост не само не ги прави по-силни, а по-скоро им пречи.
Тревожността в първичната връзка между майката и детето би могла да бъде доста стресираща и за двете страни, ако не се получи добро взаимодействие между тях. Неоспорим факт, е че ако едно мъниче е отглеждано с емпатия, то ще може по-лесно да контролира тревожността си. Неминуемо чрез вербалната или невербалната комуникация детето поема и преработва неусетно тревожността на грижещия се за него. Невъзможно е човек да държи настрана детето си от своите страхове и все пак да му даде така нужната емоционална близост. Това е начин детето да придобие усет и разбиране за емоциите и чувствата на другите хора.
Кои са някои от основните страхове през, които децата преминават през определени възрастови етапи?
Страх от непознати: най-често той настъпва след шестия месец от живота на детето и се проявява, когато някой непознат иска да го гушне, а то започва да плаче и да се крие в родителите си. Разбира се, при едни деца той е по-силен – при други по-слаб, а в някои култури дори – непознат, но е важен елемент от развитието. Когато непознатото е поднесено дозирано, бебето ще го посрещне със страх и любопитство. То ще иска да участва в определянето на темпа и вида на запознаването с всичко ново. В такива моменти детето разчита изключително много на обратната връзка от майката, която има две значения: бебето да набира информация за случващото се чрез нейния опит за добро и лошо и сигурната среда, която тя осигурява с присъствието си.
Страх от раздяла (след 6-месечна възраст до 4 години): страхът от раздяла е важен елемент в развитието на детето, тъй като той ще го подготви за емоциите, които ще преживява през целия си живот и при всички взаимоотношения, които ще има с останалите хора. Не се притеснявайте, че детето ви ще се разплаче ако излезете от стаята, по скоро му дайте възможност да се научи какво е раздялата. Както коментирахме по-горе, най-добрия метод е дозирането. Ако вие покажете на детето си, от ранна възраст, че въпреки че се налага да излезете го обичате и че ще се върнете отново, то ще успее да превъзмогне страха си по-леко. Един добър вариант е въвличането и на поне още един постоянен член от семейството в отглеждането на детето за да може то дори и да ви няма да има ориентир, че всичко е наред.
Нощните страхове (от 2 до 8 години): проявяват се при деца, които не искат да заспят сами, които се будят с викове и тичат в стаята на родителите си и дълго не могат да бъдат утешени. Изучавани са причините за тази възбуда и страх, но те могат да бъдат толкова колкото са и децата, което прави обобщаването почти невъзможно. Важен момент за овладяването на тези страхове е преходния период от ден към нощ, от времето за бодърстване към времето определено за сън. Тук родителите биха могли да помогнат на своето дете да създаде ритуал, с който да се чувства по-спокойно, че когато се събуди всичко ще бъде така както са го оставили и те ще са там и ще продължават да го обичат.
Следват училищните страхове (училище, детска градина, занималня): тези страхове не са за подценяване, тъй като те носят заряда на самостоятелност, който децата трябва да притежават. Дори и децата, които с радост тръгват на училище, преминават през колебания, страх, несигурност докато не утвърдят средата и позицията си в нея посредством разбирането и адекватното разбиране на родителите.
Едни от най-честите симптоми, съпровождащи страховете, са късното напикаване, депресията, заекването, постоянното оплакване от болки без истинска причина и постоянните мисли, че нещо лошо може да се случи. За съжаление, тези симптоми трудно биха могли да бъдат овладени от родителите и намесата на професионална помощ е много наложителна, колкото по-дълго трае страхът при детето и колкото по често се проявява. За разлика от телесните болести страхът е душевно страдание и освобождаването от него изисква повече време, а видимите резултати настъпват по-бавно.
Текст: Milenita May
