Появата на бебчето обръща живота на семейството на 360 градуса. Родителите не само трябва да преразгледат почти всеки аспект от техния живот (примерно социални контакти и професионална заетост), но и трябва да решат колко време майката ще остане вкъщи, за да се грижи интегрално за своята рожба.

9 МЕСЕЦА вече е във VIBER!

Клиничната ми практика ме мотивира да твърдя, че за разлика от Западна Европа и Америка, където тенденцията е жената да се завърне на работното място 3 или 6 месеца след раждането, българската майка често предпочита сама да поеме грижата за детенцето, докато то навърши 2 годинки. Тези разлики се дължат на много фактори. Те засягат социалната, националната и културната принадлежност на родителите, както и различни вярвания и твърдения относно връзката между майката и детето в най-ранна детска възраст.

ЗАХРАНВАНЕ НА БЕБЕТО

АЛЕРГИИ ОТ ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ

ПЪРВИ ГРИЖИ ЗА НОВОРОДЕНОТО У ДОМА

В тази статия ще анализираме ситуацията на дългото майчинство. Ще разгледаме някои теории и ще дадем примери относно неговите предимства и недостатъци. 

Връзката между майката и детето

Някои дисциплини и поддисциплини, част от западната клинична психология, посочват различни теории спрямо това колко време майката трябва да прекара с детето си в първите месеци от неговия живот.

Когато детето се ражда, то е запълно зависимо от своите родители и по-специфично от своята майка. Тя трябва да му осигури не само храна и базова, фундаментална грижа (примерно смяна на памперс, къпане и т.н.), но и трябва да му даде топлина, внимание, закрила и любов.

Човешката личност се развива още от раждането, въпреки че детето не може да говори и видимо не може да комуникира. В Обединеното кралство, където упражнявам професията си на психолог и научно лице, много е разпространена теорията за емоционалната привързаност  (англ. Attachment).

Идеята е следната: майката трябва да помогне на детето да се изгради като уравновесена и щастлива личност в зряла възраст чрез своята майчина грижа, стремейки се да покрие неговите нужди и липси, но и да даде адекватен отговор на неговите искания и желания. Какво означава това? Тя трябва да намери деликатна граница между това да помага на детето да се развие, но и да не го задушава, пречейки по този начин на неговото развитие.

Силното присъствие на майката: правилно или не?

Много майки вярват, че ако сами се грижат за детето си до 2-годишна възраст, дарявайки го със своето стопроцентово присъствие, това ще му осигури солидна основа за бъдещето. В това няма нищо лошо, но винаги родителят трябва да се замисли дали това, което си представя, че е правилно за детето, наистина е правилно.

Много майки са ми споделяли, че продължителното застояване вкъщи потенциално провокира стрес и други отрицателни емоции, като гняв, агресия и фрустрация. Това се дължи на много фактори, които са директно и индиректно свързани.

Ще посоча следните фактори:

• Липса на социална и професионална среда, защото майката не работи.
• Липса на интимност в двойката, защото съзнанието на майката е обърнато главно към детето и бащата остава на втори план.
• Конфликти в двойката, когато майката поиска помощ от таткото, а той й каже: ,,Ти какво правиш по цял ден? Аз съм на работа. Изморен съм. Ти се грижиш за детето’’.
• Липса на автономност при детето, което постоянно търси своята майка, защото е свикнало с нейното присъствие.
• Пълна отдаденост на майката към детето, което се превръща в основен смисъл на нейния живот.

Някои майки са се оплаквали, че детенцето прохожда по-късно или изпитва трудности да общува с други деца на детската площадка, защото търси нейното присъствие във всяка ситуация. На подсъзнателно ниво майката може да бъде ,,част от детето’’ както за него, така и за нея.

Моето уникално раждане

В този случай силната майчина любов се превръща в пречка. Майката трябва да се замисли какви граници ще положи, за да може детето да разбере, че е автономна личност. Майката трябва и да си даде сметка, че тя не живее за и през детето и нейната личност не се определя с ролята й на майка. Тя също е жена, съпруга, приятелка и човек, който има своите собствени нужди и желания. Това е напълно нормално.

Кой е правилният метод?

Не съществува универсален метод, който да се прилага към абсолютно всички семейства и майки поради различията в социален, национален и културен план. Фактът, че майката ще прекара много време с детето си в първите месеци или години от неговия живот, не е гаранция, че ще му даде най-добрия старт. Още от времето на Зигмунд Фройд, който е творил в края на 19-и и началото на 20-и век, знаем, че прекалената и продължителна близост не е здравословна нито за майката, нито за детето, нито за двойката. Детето има нужда от физическо и психологическо пространство, където да развие своите собствени качества без родителска помощ. Когато детенцето ви падне на детската площадка или е ударено от друго дете, това не значи, че незабавно трябва да се намесите. Оставете го само да се справи със ситуацията и се намесете, ако тя излиза от контрол. По този начин детето ще започне да разбира, че вече не е на сто процента зависимо от своите родители, както е било, когато се е родило. По този начин ще започнат малко по малко да му растат криле, които ще може да разпери, когато порасне.

Запомнете:

• Ако майката не е неотлъчно до детето, това не означава, че тя е лоша майка.
• Прекалената близост може да попречи на детето да развие своята автономност.
• Прекалената отдаденост към детето може да попречи на интимността в двойката.
• Майката е не само майка. Тя е жена, съпруга, приятелка и човек с кариера.