Здравей, Павчо! Помниш ли ме? ТИ съм АЗ и обратното. Пиша ти това писмо, защото „9 месеца“ отбелязва 26 години, а ние – ти – малкият, и аз – големият, сме свързани с този празник.

Минали са доста години... Години, изпълнени с интересни, забавни, понякога тъжни, моменти, но винаги изминати с усмивка на лице заедно с любимите хора. Имам да ти разказвам толкова много, че дори не знам откъде да започна.

ЛЮБОПИТНО: ПРИНЦ ЛУИ НА 4 - КРАЛСКОТО СЕМЕЙСТВО СПОДЕЛЯ СНИМКИ

Може би ще поставя началото с това, което само година след участието ти на корицата на списание „9 месеца“ щеше да промени живота ти. От звездата на корица до момчето с гайдата. Да – гайдата. След онази коледна вечер, в която ти заяви, че искаш да свириш на гайда, целият ти живот измени посоката си. Започна да виждаш света по различен начин. Имаше големи мечти, които успя да сбъднеш. Започна да ходиш на уроци и лека-полека направи малки, но важни стъпки по своя специален път.

Дните си минаваха, а ти се влюбваше в музиката непрестанно. Хората ти се радваха и се убеждаваше – няма по-хубаво нещо от това да свириш и да ги правиш щастливи, при това чрез българска народна музика.

Настъпи време и за училището, в което имаше много нови запознанства. Ех, ама всичко ти се отдаваше с лекота, нали? Гайдата винаги беше до теб. Заедно вървяхте нагоре и покорявахте върхове, впрочем и сега не е по-различно, ако трябва да бъда напълно откровен.

Мечтаното училище – колко красив спомен, ярък, цветен. След пети клас и тази твоя мечта се сбъдна, благодарение на много положени от цялото семейство усилия. Мама и татко винаги ще са до теб и ще те подкрепят, докато ти рисуваш своето бъдеще. Те бяха и са твоята най-силна и голяма опора в живота. В новото училище срещна изключителни преподаватели, откри приятели, почувства, че си на правилното място. Не беше лесно, имаше от всичко, но вече знаеш – човек никога не бива да се предава и да изоставя своите мечти.

МАЛКИЯТ ВИКТОР СЕ НУЖДАЕ ОТ ПОМОЩ

„Музиката е начин на живот, ти само трябва да се научиш как да го живееш...“ – най-важният извод.

Връщам лентата отново на хубав момент – ти беше на 9 години. Една вечер мама те извика на масата и ти съобщи новина, от която сълзите ти потекоха мигновено. Щастлив и силен миг! Щеше да станеш батко на най-прекрасната и добра сестра на света. А тя, милата, щеше да тръгне по твоите стъпки и да се занимава с български фолклор.

В този момент ти реши, че ще бъдеш добър пример за нея, че родители те ще се гордеят с теб. Много хора се опитаха да те съборят, но ти не се предаде, браво, момче! Знаеш ли, че нямаш много приятели. Не съм сигурен какво си представяше детското ти сърчице някога, но сега нещата са такива. Хубавото е, че останаха истинските и верните, онези от ранната детска възраст, с които бяхте и ще бъдете заедно всеки ден. Те те подкрепят и ти помагат във всичко, както и ти на тях.

Животът учи на много неща и за много от тях се налага да се учиш сам. Ти си спокоен човек, обичаш приятелите си и близките си. Всичко, което искаш, винаги се нарежда, рано или късно, но се нарежда. И любовта не прави изключение. Павчо, срещаш я... и потъваш в кафявите ѝ очи, но си малък, за да го разбереш.

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Ще завърша това писмо с няколко кратки послания и молби към теб, Павчо, мое невинно Аз: Моля те, не се променяй, бъди такъв какъвто си, мечтай, свири, твори, обичай, забавлявай се, но не се променяй. Не се дръж така, както се държат всички в тъжното ни ежедневие и винаги намирай позитивната и забавна част, дори и в мрачните моменти от живота. Бъди най-добрата версия на себе си и винаги гледай да бъдеш по-успешен, отколкото си бил вчера...“ 

Твой, Павел
 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ