ТАТКО е тук: Георги Магдалинчев вярва, че времето с децата е достатъчно хубаво

Любопитно

ТАТКО е тук: Георги Магдалинчев вярва, че времето с децата е достатъчно хубаво

„Пораснах. Важните неща в живота станаха други.“

Георги Магдалинчев е татко на дъщеря и син, който изпитва истинска радост и удоволствие от бащинството, когато прекарва повече време с децата и съпругата си Екатерина, с която споделят всичко в живота. С положителна нагласа и находчив дух, той се чувства щастлив и достатъчно пораснал на 35 години, като осъзнава напълно ролята на таткото за пълноценното развитие на децата. С тях рисува, танцува и строи писти, но не прави само това. Както всички грижовни татковци, които се стремят да бъдат всеотдайни и да възпитават доброто в своите деца, и той си задава въпроси, свързани с това какъв пример им дава и как се справя. Като родител. Като предприемач, който заедно със съпругата си създава малък семеен бизнес, вдъхновен от децата. Като човек, който не спира да се развива, докато участва в проекти за видеозаснемане на различни продукции. И до днес не му липсва подкрепа от баща му, до който се допитва често, когато иска да чуе какво мисли. Казва, че обича да чете приказки за лека нощ на Адриана и Даниел, но понякога историите за принцеси и котета, които те слушат, преди да заспят, са измислени от него.

Снимка: BRAAT view

Ето какво още ни разказа Георги за бащинството...

Здравей, Георги! Като усещане, какво е бащинството за теб?

Прекрасно.

Снимка: Студио Мир Мар

ТАТКО е тук. В началото на живота.

Познавам те от няколко години, като от самото начало знам, че правиш всичко по силите си, за да постигнеш най-доброто за най-близките ти хора. Дали този порив е свързан с това, че си израснал в голямо и сплотено семейство? Имаш две сестри и един брат. Мислиш ли, че това ти помага да бъдеш добър баща?

Да, уверен съм, че още в началото ми помогна, както и до днес. В зряла възраст подкрепях майка ми в ежедневните грижи за брат ми и една от сестрите ми. Може да се каже, че смяната на памперси не е нещо ново (смее се). Чувствах се доста по-сигурен в някои етапи, защото съм ги наблюдавал отблизо.

Кое се оказа най-трудно за теб в началото на бащинството?

Не съм усетил някаква особена трудност.

А сега?

Най-трудно ми е да се справя с ината на дъщеря ми Адриана, като запазя спокоен тон, докато се стремя да ѝ обясня дадена ситуация, за да ме разбере правилно. Може да си представите, вероятно, как момиченце, което е на малко повече от три години, отстоява собствените си права и желания (смее се).

По-лесно ли ти е с второто дете?

Всяко дете е различно. Даниел е на една година и четири месеца, но не бих казал, че с него ми е по-лесно, нито по-трудно. Минаваме през различни трудности, но заедно ги решаваме.

Много татковци казват, че отношенията с партньора се променят, когато се родят децата. Какво се случи, когато те се появиха?

Особена промяна няма в нашите отношения. Тя се усеща предимно в ежедневието на семейството, защото вече не сме само аз и съпругата ми, сега на първо място са децата. Моментите, които прекарваме двамата, като мъж и жена, се броят на пръсти, но когато сме четиримата заедно, нямаме желание да се разделяме, защото ни е достатъчно хубаво.

Какви въпроси си задаваш най-често, след като стана баща?

Дали се справям? Дали това, на което уча децата е правилно? Дали им давам добър пример?

Как се промени отношението ти към живота през годините - твоите желания и житейски стремежи, откакто си баща на две малки деца?

Стремежите ми не са се променили, но отговорността и мотивацията са различни, защото децата ти дават сили да продължиш напред, независимо от всичко, което се случва.

Снимка: BRAAT view

ТАТКО е тук. В годините заедно.

Как се промени ти?

Пораснах. Важните неща в живота станаха други.

Четеш ли приказни истории на дъщеря ти, която е по-голямото дете в семейството?

Чета, но предпочитам да си фантазирам истории за нашата измислена принцеса Малинка и нейното коте Ара (смее се).

Как се забавлявате, когато сте заедно?

Борим се, танцуваме, рисуваме, строим писти и редим пъзели.

Снимка: BRAAT view

Оставаш ли насаме с децата?

Да, по-рядко, но оставаме и без мама вкъщи.

Разкажи ми конкретна случка от бащинството, която е предизвикала силно емоционално преживяване в теб.

Този въпрос ме връща в самото начало на бащинството, след като съпругата ми звънна, за да ми каже, че е родила. Когато чух, че всичко е наред с нея и с детето, се обадих на моя баща. Исках да му споделя щастливата новина..., но не успях да кажа нито дума. Плаках и мълчах, а той сам се досети.

Като млад татко, който има нужда от лично време за себе си, срещаш ли се с други татковци - „по мъжки“?

Случва се, но вече не усещам особена нужда от такъв тип срещи. Повече ми харесва, когато общувам със семейни приятели, без значение къде ще се видим, за да си поговорим за нещата, които ни вълнуват.

С Екатерина, която е твоя съпруга, имате творческа работилница за ръчно изработени бебешки визитки, както и машинно бродирани текстилни продукти, свързани с майчинството и бащинството. Как съчетавате „Малко зайче“ с отглеждането на „две малки зайчета“, както ги наричате?

Трудно е, защото все още работим от вкъщи. Навсякъде има неща, които децата не трябва да пипат, а те много искат точно тези неща (смее се). Но скоро ще преместим производството в отделно помещение, като децата ще продължат да си играят в хола. Не е лесно да се справим с всички предизвикателства в един ден, особено когато искаме да сме пълноценни, както в работата, така и в отглеждането на децата. Почти е невъзможно да се случи по едно и също време.

Повече за "Малко зайче" прочетете тук >>> „Малко зайче“ – вдъхновението на една майка да създава спомени

Може ли да се каже, че имате някакви ясни правила и лични отговорности, свързани с разпределянето на повечето от семейните задължения вкъщи?

Може би имаме негласно разделение, но се опитваме да бъдем гъвкави, защото нещата често се променят в движение, когато имаш две деца. Ако възникне нещо неочаквано, което трябва да се свърши, а някой от нас е зает с друг ангажимент, тогава ролите се сменят бързо.

Снимка: BRAAT view

ТАТКО е тук. В живота напред.

В толкова забързан свят като днешния да си просто баща, който иска децата му да пораснат добри и щастливи, достатъчно ли е, според теб?

Добротата е чудесна ценност, но освен нея, без да я омаловажавам, разбира се, искам да науча децата си да бъдат борбени, да мечтаят, да знаят във всеки момент, че могат, да не се отказват, да падат и да стават, да сбъдват живота, който им предстои.

Няколко поколения под един покрив, в къща, заобиколена от красива природа. Така живеете – всички заедно, но всяко семейство се радва на уединение и самостоятелност. Очевидно е, че твоите родители са възпитали в теб различни семейни ценности. Кои от тези добродетели искаш да предадеш на твоите деца?

Да бъдат миролюбиви и устремени, да обичат и да се радват на времето заедно със семейството.

Пазиш ли някакъв мил спомен с твоя баща, преживяване, наситено с емоции, което никога няма да забравиш?

Имаме толково много спомени заедно с татко, а това е наистина хубаво. Сещам се как се почувствах, когато се качих за първи път на гондола в курорта Китен. Може би на пръв поглед тази случка е абсолютно обикновена, но в детското ми съзнание е оставила трайна следа. Сега, когато съм на тридесет и пет години, имам семейство и две деца, емоцията от онзи момент е още силна в спомена. Може би ще им разкажа тази история, когато пораснат.

Търсиш ли съвети от него?

Да, често се случва, питам го за всичко важно в живота. Дори и да не го послушам, искам да чуя какво мисли по даден въпрос.

Как се почувства, когато прочете историите от книгата „Татко“ на Елен Делфорж и Кантен Гребан?

Припознах се в доста от тях, в чувства и мисли, които съм изпитвал и аз.

Повече за книгата прочетете тук >>> Новата книга 'Татко' от Елен Делфорж и Кантен Гребан поставя началото на кампания в подкрепа на бащинството

Мислиш ли, че посланията от книгата, които вдъхват кураж и увереност, ще помогнат на татковците да се справят по-лесно с всички предизвикателства на бащинството?

Снимка: BRAAT view

Да, мисля, че ще им помогнат. Най-малкото ще си кажат „Не съм само аз”, което доста често действа успокояващо.

Има ли история, която те развълнува най-много от всички?

Това е историята за бащата в бара, който си тръгва навреме, защото дъщеря му го чака у дома. Историята е едновременно смешна и много истинска, но нека всеки я прочете. (смее се).