Слънчеви новини! Анета и Николай са в очакване на втората си рожба. Щастливи сме - чудото се случва! За вълшебството научихме от екипа на Донорството е живот / Майки за донорството. Ето какво споделиха те във Фейсбук:

ОВУЛАЦИОНЕН КАЛКУЛАТОР

"Кой очаква бебе?
През януари тази година ви запознахме с историята на Анета и Николай.
Те се нуждаеха от двойна помощ. Финансова и от помощта на една от нашите вълшебни жени - донори на яйцеклетки. 


Фондация “Майки за донорството” помогнахме на Анета и Николай с благотворителният он лайн  базар във фейсбук; “Коледни бебешори” и доброто сърце на дама донор на яйцеклетки. 
И само няколко месеца по-късно, сме щастливи да споделим прекрасната новина!
Ще имаме бебе!
Желаем и благословение за цялото семейство! 
Радвайте се с нас, щастливи сме!"

enlightened А какво крие историята им? Нека си я припомним сега...

„Здравейте, мили момичета от „Майки за Донорство“,

Никога не съм си мислела, че ще пиша тези редове, но изминалата 2022г. ни поднесе толкова стрес и мъка и имаме нужда от Вашата подкрепа. Ще ми е трудно и едва ли ще успея да опиша преживените емоции с думи, но ще се опитам. 

Ние сме Анета и Николай, официално семейство от няколко месеца, двойка в живота от почти 10 години. Когато решихме да имаме дете щастието ни се усмихна още от първия път и така се роди нашата Мария. Но още от първата ѝ година видяхме, че нещо не е наред с развитието ѝ. Последваха години посещения при специалисти, лекари, изследвания и работа с Мария, за да може да израсте проблема, тъй като надеждата ни беше, че е нещо, което може да се компенсира с упражнения и редовни тренировки. Направихме всичко възможно да бъде приета като „здраво“ дете, наравно с връстниците си, въпреки че постоянните тренировки ѝ отнемаха от времето за игра с другите деца. Годините минаваха, а ние търсихме причината и не смеехме да помислим за друго дете преди да открием диагнозата на Мария. Всичките ни средства бяха насочени към финансиране заниманията на нашата дъщеря – ерготерапия, логопед, плуване, хипотерапия, специален педагог, физиотерапия, балет и много други.

Сбъдната мечта за бебе след 5 години и 20 тежки процедури

В края на 2021г. моя приятелка ме насочи към болница „ Надежда“  като се надявах, че ако успеем да изследваме ембриона, развил се до 5 ден ще може да сме сигурни, че ще имаме здраво дете. Последваха всякакви изследвания – хормони, кариотип, спермограма, имунология и други. При мен от стреса през годините беше установен ИЯР и съответно при 4-те пункции яйцеклетката или не се оплождаше или ембриона спираше развитие след 4-ти ден. При последните ми прегледи се установи много изтънена лигавици и липса на какъвто и да е фоликул и бях насочена към донорска програма. Подадох документи. Решихме да си дадем почивка чисто психически и физически и тогава благодарение на генетиците от болницата, при която бях на консултация, търсейки някакво изследване за Мария, си пуснах изследване на носителство на дефектни гени за 300 най-ужасни болести, които родителите може да предадат на децата си, като се надявах да не излезе нищо. За огромно нещастие се констатира, че имам носителство на две мутации. Последва изследване на мъжа ми, който се оказа също с две мутации на два гена. И двамата носихме една и съща дефектна мутация на ген свързан с болестта Атаксия Телеангиектазия. Тази болест е толкова рядка, че не може да се засече от пренатест. Нямаме в рода никакви болни роднини и никога не сме очаквали, че може да бъдем носители, а още по малко на една и съща мутация.

След тежки диагнози, дълго чакане и сълзи - едно бебе най-сетне е напът

Когато прочетохме симптомите на болестта все едно се описваше развитието ѝ през годините при нашата Мими. Изследвахме и нея и категорично се доказа, че тя е болна от тази страшна болест. Шокът беше огромен, защото никой родител не иска да повярва, че детето му може да бъде болно от нелечима болест. Децата се инвалидизират в ранна училищна възраст и често не доживяват до 20 годишна възраст. Не бих могла да опиша с думи какво чувства човек в този момент.

Мария е на 7 години и половина и мечтае да има братче или сестриче, тя няма време, за да може да бъде пълноценно щастлива. Аз вече съм на 43г. и единствения вариант е донорска яйцеклетка не само заради носителството на болеста, която имаме с баща ѝ, а и заради годините, които са изчерпали всичките ми годни яйцеклетки.

Ние ще продължим да се борим за поддържаща терапия за дъщеря ни, ще търсим начини, където и да е по света. Надявам се един ден да мога да кажа, че лечение има, само се моля да не е станало твърде късно за нашето дете. До настоящия момент ние сме финансирали всичко с кредити и със средства от заплатите ни. Затова имаме нужда от вашата подкрепа – финансова, емоционална, и най-вече от добра жена, която да дари частица от себе си за нас.

Много ми се иска преди болестта да прикове дъщеря ни към инвалидната количка да има време да бъде кака, така както тя мечтае. Много ми се иска да мога да дам на нея, на мен, на мъжа ми това за което всички се молим – едно голямо семейство.

Опитвам се да бъда силна заради нея, защото знаете, че по-силна от майчината любов няма. Аз ще се боря до последно моля само, ако имате възможност и желание помогнете ни и вие.“

КАЛКУЛАТОР ЗА ПОЛА НА БЕБЕТО 

Помощта дойде и днес сме радостни да научим, че едно мъничко бебе е напът да се присъедини и направи семейството на Анета и Никоай завършено и цяло - такова, каквото винаги са мечтали да бъде. 

Пожелаваме лека бременност на Анета, а татко и кака не се готвят за вълнуващите дни, мислейки смейни приключения още отсега! 

Източник и снимки: Facebook Донорството е живот / Майки за донорството 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ