Съвместният проект на ,,9 месеца‘‘ и Дарик, посветен на демографските проблеми, е причината да ви срещаме с любопитни хора, които – без претенции, споделят мнението си за средата у нас и по света. Всички те са различни, но се ръководят от едни и същи ценности или нека кажем просто – искат да усещат живота смислен, да се чувстват на мястото си, да могат да градят, да не изпадат в криза за реализация на своите идеи.
Това бе и причината да се срещнем с Владимир Дончев, който съвсем скоро навършва 21 години. Влади е трета година бакалавър по икономика и финанси - с фокус върху икономиката, в един от най-престижните университети в Италия и сред най-добрите университети в Европа - ,,Бокони‘‘, Милано.
,,До последно мислех, че ще остана в България. Като малък исках да стана актьор, после физик, после юрист. Започнах да разпитвам познати и ми направи впечатление, че трудът на младите образовани хора в България невинаги е оценен подобаващо (трудът на стажантите често дори не се заплаща. Освен това, може би ще се съгласите, наблюдаваме тенденцията как хора с богат опит в дадена сфера не споделят своите знания и умения с младите си колеги, защото се притесняват да не бъдат надминати. Това беше първата причина, която ме тласна към чужбина‘‘.
И така, с ясна цел и положени усилия в правилната - според него посока, Влади получава пълна стипендия за ,,Бокони‘‘.
,,Макар в чужбина да има повече възможности за реализация и по-високо възнаграждение, конкуренцията също е много по-висока. Аз обаче не се притеснявам от конкуренцията, дори съм ѝ голям почитател (като един истински икономист) и смятам, че ме е направила по-любознателен, трудолюбив и уверен‘‘.
Разбира се, отправихме поглед към идното и попитахме Владимир как вижда себе си след 5 години.
,,След 5 години планирам да работя в трейдинг отдела на някоя от големите инвестиционни банки в Лондон. Това лято бях там на стаж в ,,Ситибанк‘‘ и скоро очаквам отговор дали ще ме поканят да се върна. Целта ми с работата там е да се науча от най-добрите в бизнеса как се управляват активите на най-големите финансови институции. След това бих искал да приложа наученото в България, управлявайки парите на пенсионни фондове, застрахователни компании и други‘‘.
И какво липсва тук, при нас…
България ми е дала много и ме е направила такъв какъвто съм, но това, което липсва тук, е желанието за развитие. Струва ми се, че в България има силен страх от провала, особено ако други хора разберат за него. Известни са ни изрази от типа на ,,Да би мирно седяло, да не би чудо видяло” и други назидателни импровизации, които често се използват след като някой опита нещо ново и то не се получи. Иска ми се един ден, след провален опит, хората да казват ,,Добре, опитай отново, но малко по-различно. Ще стане.”.
За финал, ето че стигаме до онази пресечна точка - какво най-вече е нужно да се промени, за да се роди мотивацията сред младите хора навън, да потърсят път наобратно. Давайки си сметка, че живеем в неповторимо по своя интензитет време и оставайки донякъде оптимисти.
,,Смятам, че работодателите в България не трябва да се влияят толкова от титли и престиж. Много мои колеги, които имат бакалавър и са готови да се върнат в родината, за да прилагат знанията си, не могат да намерят работа, защото нямат магистратура. Те обаче намират работа в Лондон, където е по-важно какво можеш и знаеш, отколкото дали си магистър‘‘.
Докато заедно си пожелаваме новите поколения никога да не бъдат спирани в своя устрем, Влади разказа и какво смята за този проект.
Инициативи като вашата - ,,Спешна демографска ситуация‘‘, са изключително важни, защото дават началния тласък за решаване на проблемите, свързани с темата. Често хората чакат някой друг да започне да търси решение, преди те да се включат. Смятам, че инициативата на ,,9 месеца‘‘ и Дарик ще даде поле за изява именно на онези, които желаят да оставят своя принос, които не искат да бъдат само зрители, но и участници в, бих го нарекъл, ,,проект от и за бъдещето. Успех!‘‘.
.jpg)
