Oколо 3 на 1 000 живородени деца се раждат с акушерска пареза! А толкова малко хора знаят какво е, от какво се получава и как да се предпазят… 


Обединени от идеята да запознаят повече хора с проблема и вярвайки, че ще бъдат полезни на бъдещите родители и техните бъдещи деца, няколко майки на деца с акушерка пареза, подготвят информационна кампания по темата.

ЗАБОЛЯВАНЕТО 

Акушерсктата пареза (акушерска парализа, увреждане на брахиалния плексус) е родово-травматично увреждане на раменния сплит. Нараняванията на брахиалния плексус засягат нервната мрежа, която осигурява усещане и мускулен контрол в рамото, от китката до рамото, предмишницата, китката и пръстите.

В "ЗДРАВЕ НА ФОКУС" ГОВОРИМ ЗА:

 

yesНАУЧИ КОГА Е ТВОЯТ ТЕРМИН

В резултат на увреждането на нервите по време на раждането може да се наблюдават случаи на оток или разтягане на нерва, частично или напълно прекъсване на нерва, откъсване на коренчето на нерва от гръбначния мозък. И това води до частично или напълно обездвижване на засегнатата ръка. 

За съжаление акушерска пареза е доста често срещано нараняване при новородени деца. Честотата варира около 3 на 1 000 живородени деца според статистическите източници в различните държави.

СИМПТОМИ 

Клиничната изява се забелязва веднага след раждането - ръката виси до тялото, при изправяне на бебето ръката увисва, липса на рефлекса на Моро и/или липса на рефлекса на Робинзон при засегнатата страна. 

Признаците на акушерска пареза са:

  • пълна или частична липса на движение в ръката, особено в рамото и лакътя;
  • слаб захват на ръката или липса на сила в китката, невъзможност за хващане дори на леки предмети;
  • липса на чувствителност; 
  • странна позиция (ръката може да се огъне към тялото или да виси отпусната);
  • наблюдават се случаи, при които пръстите са свити като „нокти на граблива птица“ или китката е сгъната и обърната назад, известна още като „деформация на сервитьорски бакшиш“; 
  • спадане на горния клепач, свиване на зеницата и хлътване на очната ябълка (Синдром на Хорнер).

Диагнозата при всички форми на родовата парализа се базира на клиничното изследване, ЕМГ, ЯМР, компютърна томография.

РИСКОВИ ФАКТОРИ

Свързани с плода: едър плод (около и над 4 кг.), тазово или краково предлежание на плода, къса пъпна връв или нейното заплитане, цефалотазова диспропорция (когато главичката на бебето е твърде голяма, за да премине през таза на майката).

yesНовороденото е тук - съвети за първите дни

Свързани с майката: Гестационен диабет или инсулинова резистентност, къса пъпна връв или нейното заплитане, прекомерно качване на килограми по време на бременност, тесни родови пътища, несъответствието, между размера на таза на майката и размера на бебето и рамената, ранна или късна детеродна възраст, aномалии на матката, като фиброиди, вътрематочна преграда или двурога матка, раждане на новородено с акушерска парализа при предшестващо раждане.

Свързани с раждането: Прекалено бързо протекло раждане, удължаване на раждането в различните му фази повече от очакваното, преносване или преждевременно раждане, раждане с форцепс или вакуум-екстрактор.

ЛЕЧЕНИЕ 

Лечението зависи от няколко фактора, включително тежестта на нараняването, вида на нараняването и възрастта на пациента. Бебетата, родени с увреждане на брахиалния сплит, се нуждаят от специални грижи и интензивна рехабилитация. 

Ранните диагностика и лечение могат сериозно да подобрят дългосрочните резултати и да подпомогнат максималното възстановяване на движенията на засегнатата ръка.

При своевременно диагностициране и правилно проведено лечение, изходът е благоприятен и според научните изследвания е възможно да настъпи пълно възстановяване на функциите на ръката. Само при най-леките наранявания лечението продължава няколко месеца, а при по-тежки случаи лечението е бавно и продължава дълги години. Но за съжаление това не изключва факта, че и при деца с лека акушерска пареза понякога се налага да се продължи лечението и за вторичните проблеми, които са настъпили като резултат от увреждането на брахиалния сплит.

Ако не е налице подобрение след третия месец, детски невролог и неврохирург трябва да определят дали е необходимо да се приложи хирургична интервенция.

Децата с акушерска пареза трябва да бъдат прегледани и проследявани от хирург на ръка, специализиран в областта на нараняванията на брахиалния плексус. 

Хирургията за възстановяване на нервите на брахиалния сплит обикновено трябва да се извърши в рамките на шест месеца след нараняването. Операциите, които се извършват по-късно, имат по-нисък процент на успех. Не всички деца се нуждаят от операция в ранна детска възраст, но е вероятно да е необходима вторична операция при проблеми с рамото, лакътя, лопатката и др.

Нервната тъкан расте бавно, така че може да отнеме няколко години, за да разберете пълната полза от операцията. 

По време на периода на възстановяване трябва да се поддържат мускулите и ставите с програма за лечение, която включва активни и пасивни упражнения, електростимулация и сензорна стимулация. По тази причина програмата за лечение трябва да бъде изготвена индивидуално и при необходимост да се направят необходимите промени.  

yesЕдно бебе, чакано 6 години, е напът да се роди

По време на лечението могат да се използват ортези и шини, за да се предпази ръката.

В научните публикации също така се посочва, че се наблюдават случаи на акушерска пареза и при липса на гореизброените рискови фактори. Макар и по-рядко се получава и по време на секцио. 

Въпреки развитието на медицината и технологиите, невинаги е възможно надеждно да се предвиди кога ще се получат усложнения по време на раждането.

Внимателното наблюдение на бременността и компетентното водене на раждането от квалифициран медицински персонал намаляват риска от усложнения по време на раждането и значително понижават родовите травми.

За да не се стигне до този тревожен момент, препоръчваме:

  • Добро планиране на бременността.
  • Бъдещите родители активно да търсят информация още от преди самото начало на бременността.
  • За спокойно и безпроблемно раждане, бъдещите родители да бъдат добре информирани за всички аспекти на това вълнуващо събитие – раждането; 
  • Проследяването на бременността от специалист акушер-гинеколог и профилактиране на всички рискови фактори, които могат да доведат до акушерска пареза.
  • Всички гинекологични проблеми по време на бременността да бъдат лекувани.
  • Бъдещата родилка да знае какви са нейните права и задължения по време на раждането и съпътстващия го болничен престой.
  • Бъдещите родители да направят информиран избор както по отношение на избора на екип, така и за начина на родоразрешението.
  • Медицинските лица да информират бременната жена за всички изследвания, които трябва да се направят, да настояват за провеждането им и на база резултатите да се предприемат мерки за минимизиране на всички предпоставки, които правят процеса на раждането неизвестен.
  • Бъдещите научни изследвания на специалистите да бъдат насочени към оценка на всички рискови фактори, за да се разработят превантивни стратегии и да се подобрят перинателните резултати и тежките неблагоприятни резултати да бъдат сведени до минимум.
  • Решението за вида на родоразрешение да бъде взето от бъдещите родители и медицинските лица, не въз основа на „модерното“, „скъпото“, „лесното“, а според индивидуалните особености, след като се оценят всички рискови фактори, които водят до някакъв вид родова травма, в т.ч. и акушерска пареза, за да се гарантира здравето на майката и раждането на здраво бебе.

Текст и снимка в текста: Фондация "За нашето бъдеще"

Телефон: +359897210791  
Email: fond@znb.bg 
Website: www.znb.bg
Facebook:https://www.facebook.com/fond.znb