Кръщението е едновременно и акт на приобщаване към нормите и знаците на човешката култура, и акт на пречистване. То е преход от мрак към светлина, от подвластност на зли сили към неподвластност, от безличност към индивидуализация. То е възможност за безсмъртие и има магическа сила.

КАЛКУЛАТОР ЗА ЦВЕТА НА ОЧИТЕ НА БЕБЕТО

„На Йордановден Христос се потопил три пъти във водите на река Йордан. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека в него. Умира грешният човек, наследник на Адам, преражда се, възкръсва духовно пречистеният нов човек. С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене“, казва Лилия Старева, доктор по философия, етнограф и фолклорист. Тя изследва народните обичаи и традиции, автор е на редица книги по темата, сред които „Български празници и обичаи“, „Български ритуали за късмет“ и други. Тя е председател на фондация „Детето и фолклорът“.

В "ЗДРАВЕ НА ФОКУС" ГОВОРИМ ЗА:

„Кръщението е отделяне на детето от опасния, хаотичен свят и преминаването му под закрилата на реда, обществото, църквата“, казва етнографката. Тя обяснява, че поставянето на име го отделя от безличното, създава първото условие малкият човек да се превърне в личност.

„Некръстеното дете „не е чисто“, „Господ не го пази“. Още по-наложителна става неговата закрила, ако детето е слабо и болнаво. Тогава кръщението трябва да стане възможно най-скоро. Смята се, че докато  не е кръстено, то плаче повече, защото няма име. Некръстеното дете е като „кладенец без дъно“, „село без хора“ и „хамбар без жито“. „Най-трудно се чува (отглежда) некръстено дете“, казва народът ни и вярва, че не трябва да е така. Кръстеният човек е защитен и сам може да бъде защитник. Само кръстеният може да бъде осиновен, венчан, опяван, да му се отслужва литургия.“

Кръщение не се прави по време на пости и през Мръсните дни, когато „водата е още некръстена и не е чиста“. Петък също се приема за тежък, лош ден и не става за кръщение.

Кръстникът трябва да подходи с уважение и вяра

Кръстникът отговаря за своя кръщелник пред най-висшата инстанция - пред Бога, и се смята, че ще бъде съден при Второто пришествие, ако той  няма достатъчно уважение и вяра. Духовното родство на кръстника на много места се приравнява с кръвното. На големи празници – Великден, Йордановден, Заговезни, на именния му ден задължително трябва да се почете. Носят му се пита, кокошка, вино и други.

Имена за момиченца, вдъхновени от силните жени в историята

Кръстникът има голяма власт над своя кръщелник.  Народът ни вярва, че човек трябва да кръсти поне едно дете през живота си, защото на „оня свят ще кръщава жабите“. Вярва се, че ако момиче стане кръстница – „ще има запазено столче в рая“.

Какъвто човек срещнете по пътя към храма, такъв ще е късметът на детето

Вярва се, че докато детето е в църквата с кръстника, майката трябва да остане вкъщи и да върши домашна работа, да чисти, чете, шие – за да е работно, учено, сръчно и пъргаво отрочето ѝ. По този начин тя е символично отделена от малкото, на което му предстои да измине дълъг и важен път – от царството на небитието в царството на истинските земни люде, на техните правила, норми и обичаи.

Кръстницата меси питата за кръщаване. Кръстникът трябва да подари на детенцето повой и комплект дрешки. Смята се, че ако детето не бъде облечено от духовния си баща, ще стои голо пред Господ. Без дрехи, ритуалът се смята за незавършен. Смята се още, че какъвто човек срещнат по пътя за църквата, такъв ще е късметът на детето, на него ще прилича. Ако е богат и младенецът ще има, ако е циганин, пък ще скита и чергарства от място на място. 

В храма е важно кръстникът да произнася тържествено името. Свещеникът потапя малкото в купела с вода и вече може да го кръсти, три пъти произнася името, което всички току-що са чули. Намазва го с миро и го благославя. Потапянето във вода също символизира прехода на детето. Водата е границата, през която то минава, от света на природата и хаоса до подредения свят на земните хора.

  • Водата в купела също така очиства детето. Преди кръщението и то, и майка му се считат за „нечисти“. Защото са се допрели до друг свят, отвъден, непознат и неподвластен на човешкия ред.
  • Водата от мирото трябва да се хвърли на „чисто“ място.
  • Символ на новия момент и очистването има и бялото, ново и чисто платно  в което кръстницата увива детето след потапянето.
  • Кръстените в едно корито се наричат акрани. Те стават побратими или посестрими и по-късно не е желателно да се женят в един за друг. Като пораснат, те си разменят подаръци на Нова година, Ивановден.
  • Близнаците се кръщават в една вода със сходни имена, за да живеят дълго, да са „дългосвети“.

Оставяйте го и само в люлката, вече си има ангел хранител

Някога, когато кръстникът донасял малкото у дома, след църквата, го оставял първо на плуга или на стана, за да е работно. После го слагал в люлката му и оставял пари. За да са бели и ситни зъбките му, майката и кръстникът сдъвкват по едно зърно ориз след връщането от църквата.

Най-харесваните имена за момчета

След кръщението детето се слага за първи път в люлка и вече може да се остава само, вече си има свой ангел хранител. Често го оставят за няколко минути още по време на гощавката „за да не бъде страхливо“.

Текст: Драгомира Сиракова

ПРОЧЕТИ ОЩЕ