Текст: Александрина Георгиева - програмист по професия и майка на две деца. След като осъзнава негативното влияние на технологиите върху личността и взаимоотношенията ни, започва да насърчава здравословното им и безопасно използване, основавайки фондация Офлайн Кидс.
Захранването е песен. Можем да го сравним единствено с онзи приятен момент, в който обличаме най-хубавите си дрехи за важно събитие, излизаме с усмивка и трептящо сърце от сградата, в която живеем, и още на първата крачка автомобил профучава покрай нас, заливайки ни обилно със съдържанието на калната локва, която за малко да видим. Както казах – песен. Не един или два пъти родители са ни споделяли, че осъзнават, че малките бебета и деца не бива да стоят пред екран, но се принуждават да им предлагат устройства, за да се справят с някакъв проблем. И много често проблемът е именно отказът на малкото дете да се храни.
Истина е, че анимационните филмчета помагат за нахранването на децата, но дали наистина в дългосрочен план това е правилно решение?
- Защо процесът на хранене е важен?
Процесът на хранене е важен, защото е в основата на взаимоотношенията родител-дете. Ние сме устроени така, че се свързваме през храненето, през кърменето. И тази връзка е много важна, защото тя е еталонът, по който впоследствие ние формираме начина, по който се свързваме със себе си и с другите.
- Защо захранването пред екран е проблем за малките деца?
Храненето пред екран не позволява на децата да се свържат с храната, да усетят къде са гладът и ситостта. Получава се едно механично натъпкване, докато детето е улисано в красивите картинки на екрана. Усещането за ситост идва много по-забавено, отколкото ако детето е съсредоточено само и единствено в процеса на хранене, възможно е дори да не дъвче достатъчно, преди да преглътне храната.
БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Да, детето изяжда количеството, което вероятно успокоява родителите, но това може да доведе впоследствие до някакъв дискомфорт, например да не усеща вкуса на храната, разширено стомахче, прехранване или, ако то е в някаква наистина начална възраст, в която тепърва навлиза захранването, до повръщане. Предпоставка е за развитие на хранителни разстройства, склонност към преяждане, наднормено тегло, анорексия, булимия, защото детето не може да изгради една връзка с тялото си, с предпочитанията си. Храненето се оказва инструмент за насилие, а не това е целта. Целта е да има едно здравословно хранене и едно здравословно общуване, защото храненето е и общуване в същото време. Има някаква причина детето да отказва храна и „зомбираното натъпкване” е пречка за осъзнаването и отстраняването ѝ.
- Но какво може да направи един родител, чието дете отказва храна, вместо да предложи екран?
Когато ние, възрастните, станем родители, в началните етапи от развитието на децата ни сме много тревожни. Често си задаваме въпроси като „Добре ли се справям? Достатъчно добър родител ли съм?”. Усещането да носиш отговорност за нечий друг живот наистина е нещо, което е свързано с много стрес. Още повече, че това пренарежда отношенията, динамиката вътре в семейството. Имаме нужда от някакви правила, наръчник за добро родителство, за да си понижим тревожността. Детското хранене е видим индикатор и подсъзнателно се явява признак за това, че се справяме добре. Реалността е такава, че няма как да бъденаправен наръчник за родители, защото общуването между всяка двойка родител-дете е уникално. Ние можем да дадем отправни точки, но всеки родител трябва да се вгледа в себе си, в детето си и да намери индивидуалния за тях начин за справяне с проблема.
Останете спокойни Децата са много чувствителни към емоциите на човека, който се грижи за тях, затова е важно да опитате да запазите спокойствие, когато малкото откаже храната, която предлагате. То не е способно да разбере усилията, които сте пожили за нея или финансите, които сте отделили. Фокусирането върху проблема само влошава нещата. Може да предложите две-три ястия, но не повече, и бъдете готови, че отказът на детето може да е окончателен и то да пропусне това хранене.
Премахнете разсейващите фактори Опитайте се да осигурите спокойна атмосфера с минимум разсейващи фактори – детето да е в позната среда с изключени електронни устройства и играчки. Когато то бъде изложено на много стимули, например докато сме в парка или пред екрана, малкото не може да се съсредоточи върху вкуса, а ние не можем по реакциите му да разберем как то възприема този вкус – дали му харесва или не.
ПРЪЧКА В ГОРАТА ВМЕСТО ТАБЛЕТ В РЪКАТА
- Опитайте се да разберете какво казва детето с неговия отказ
- Възможно ли е детето да е хапвало нещо преди час и все още да не е гладно?
- Възможно ли е да не харесва храната или начина, по който е сервирана?
- Възможно ли е да приема твърдата храна като някакъв вид отхвърляне, защото предпочита интимния контакт на кърменето?
- Възможно ли е да се засища с по-малко количество, поради по-слабо телосложение?
- Възможно ли е да изразява недоволство, поради настъпили промени в семейството, ежедневието, взаимоотношенията?
Може да сменя режима, да му никнат зъбки, да е уморено и т.н. Бъдете готови да се съобразите с неговото желание и бъдете готови да го понесете спокойно, защото деца под година и половина не могат да проявяват каприз. Има друга причина за неговия отказ.
Да уважим предпочитанията на детето и да се вслушаме в това, което то ни казва, е много по важно, отколкото дали е взяло количеството, което ние смятаме, че трябва да изяде.
Нагласата и поведението ви са от огромно значение. Настояването за нещо често провокира детето да прави обратното. Важно е да си даваме сметка, че ако то проявява твърде голямо упорство, може би ние от своя страна проявяваме насилие. И е важно да отчетем, да бъдем чувствителни към това, че детето не иска, отхвърля. Връзката между родител-дете се изражда през храната. Това е основата, на която стъпва и емоционалното развитие в нас хората. През храненето, през кърменето. Така сме устроени. Майката ражда бебе и го кърми. Кърмата, която има майката е уникална, само за това бебе. Създадена да отговори на нуждите и потребностите на това бебе. При следващото бебе кърмата е с друг състав. На базата на това хранене впоследствие се изгражда моделът, по който човек в следващите години от своя живот ще се свързва с хората. И ако в тази връзка има едно усещане за приемане – „Добре, приемам, че не желаеш тази храна”, детето ще е спокойно.
Това, че са наши деца и ние си мислим, че знаем какво се случва в тях, не означава, че това е най-доброто. Понякога трябва да си даваме сметка, че те са различни от нас същества и дори и бебета може да имат различен вкус.
- Още няколко идеи, които да опитате
- Опитвайте се да създавате положителни емоции, превръщайки храненето в приятен семеен момент, в който прекарвате забавно време заедно.
- Сервирайте малко количество. Малките порции дават възможност на детето да поиска допълнително. Това от своя страна го прави гордо, че този път е успяло да се справи с храненето успешно.
- Включете детето в избора на храна, пазаруването и приготвянето ѝ, дори и да е малко.
- Направете храната да изглежда забавна. Нарежете я в различни форми, подредете я по интересен начин в чинията на Вашето дете.
- Във времето за игра, играйте с детето на ресторант, с детска кухня, на магазин, показвайте на детето различните видове плодове, зеленчуци, зърнени храни и т.н., показвайте му храните, които имате в кухненския шкаф. Когато детето познава хранителните продукти, те стават много по-атрактивни, по-склонно е да ги опитва и съответно да прекарва повече време на трапезата без екрани и други средства за „задържане“ над чинията.
Ако сте изпробвали всичко и нищо не работи…
Опитайте се да се вгледате в себе си. Ако сте изчели много информация и изпробвали наистина всичко, е много вероятно да изпитвате голяма тревожност. Съветваме ви да потърсите причината за тази тревожност и да се опитате да се успокоите, за да намерите силата и вдъхновението да изобратите онова уникално средство, което ще сработи при вашето дете. Решението, което може да намерите само вие като човекът, който познава и разбира най-добре малкото и средата, в която то расте. И кураж. Защото през същите или подобни притеснения минаваме всички
Текстът е базиран на разговор по темата с психолог Марина Грибачева
Аз съм Марина Грибачева – омъжена и майка на момиченце на почти 7 години. По професия съм психолог, завършила съм в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, със специалност клинична психология. Интересите ми са както в областта на психичното здраве, усещането за успех и благополучие, така и върху травмата и факторите, които са в основата на психичните заболявания и разстройства. От работата си ежедневно разбирам, че ролята, примерът и отношението на родителите спрямо децата са в основата на чувството им за успех, щастие, благополучие като възрастни и това не е клише, а неоспорим факт.
