Думата „не“ е първата крачка към самостоятелност на детето

Текст: Феодорина Ляскова   

През последните десетилетия хранителните разстройства се превърнаха в епидемия, все повече деца са с наднормено тегло. Как така храненето, толкова естествено и жизненоважно, се превръща в проблем и болест? Защо храната започва да изпълнява и други функции и става повод за любов и омраза, емоционален отдушник, средство за манипулация или себедоказване?

В началото на живота си бебето трудно прави разлика между храна и майка. Чрез храненето и гушкането то задоволява основни свои потребности на психологично, емоционално и биологично ниво, обяснява проф. Захарина Савова, д.м., Медицински университет – София, автор на книгата „Огледай се в празната чиния“.

Храната е своеобразна „прегръдка“ в първите месеци от живота на детето. Бебето невинаги плаче, защото е гладно. Понякога има потребност да бъде гушнато и ако тя е задоволявана с храна, след време е възможно трудно да различава дали иска храна, или има нужда от прегръдка.

След първата година детето става по-самостоятелно, появяват се думи и изречения, променя се отношението му към храната и храненето. Вече  може да решава дали да приема, или да отхвърля дадена храна, както и да проявява вкусови предпочитания. Когато нещо не му харесва, то го изплюва, въпреки старанието на мама да го нахрани с полезна супичка или пюре. В грижата за бебето си майката често надхвърля реалните му потребности. А то, като получава повече, отколкото иска, спонтанно го отхвърля. Когато детето е малко, майката избира вида и количеството на храната. Някои родители продължават да контролират синовете и дъщерите си, да ги обгрижват и да „знаят“ кое е най-доброто за тях, дори и когато те вече са пораснали, зрели хора.

След като проговори, детето научава думата „не“. „Не“ издига граници, формира усет за независимост, създава норми, но и сигурност. Родителите упорито се опитват да откажат децата си от употребата на тази дума. Дали защото се страхуват малките да не си навредят, или не са сигурни и не вярват на инстинкта им за самосъхранение. Ако на малкото се налагат правила със сила, които не харесва, то ще ги отхвърли. Когато се спира естественото му „не“, възможно е да пренесе недоволството си към външни обекти и върху храната, дори да е още съвсем малко. В проблемна ситуация става агресивно към нея – спира да яде, плюе, разлива храната върху себе си или по пода или направо я хвърля. С тази реакция то всъщност иска да покаже на възрастния, че не е обърнал внимание на неговото „не“. Децата протестират, като пълнят бузките си с храна, подобно на хамстери, и това не е упорство, а начин да кажат на родителя си, който не ги разбира: „Не, не искам да ям сега!“. Когато децата се оставят да изразяват чрез храната как и какво чувстват, това ги прави вътрешно тревожни, апатични, с чувство на самота и неразбиране.

След като навърши една година, детето навлиза в етап на формиране на волята и започва да отстоява себе си – да иска и да не иска. За някои майки, които обожават децата си и треперят над тях, това е смущаващо и да чуят „не“ от детето си, е равносилно на отхвърляне. Все едно то им казва: „Не те обичам“. Всяко дете стига до момент, в който казва на родителите си „не“ и „не те обичам“, колкото и да са грижовни. Децата влагат друг смисъл в тези думи, който е различен от този на възрастните. Ето защо е добре родителите да изразяват емоциите си пред него – да се прегръщат, целуват, да си казват мили думи. Така малкото ще осъзнае по-лесно истинското си желание и ще се научи спонтанно да го изразява.

Важно е родителите да приемат детското „не“ не като незачитане, а като начин детето да приеме и тяхното „не“. Добре е забраните да са придружени от обяснение и изричани със спокоен и твърд тон, без крещене и емоционални изблици. „Не“-то, свързано с яденето, помага на мъничето да определи количеството храна и времето за хранене. Така то изгражда усещане кога наистина е физически гладно. Детето трябва да се храни точно тогава и да е спокойно, че майка му ще го разбере и няма да се разсърди, ако то не изяде приготвената от нея закуска или вечеря.

Децата имат свои предпочитания. „Не“-то е първата крачка към самостоятелност. Разбира се, детето невинаги е право, но насочването му може да става по естествен начин с предлагане на здравословна храна на закуска, обед или вечеря. Когато родителите се съобразяват с децата си, съвсем не означава, че малките ги манипулират. Но когато те искат да прескочат основното ястие, за да стигнат до десерта например, това не бива да им се позволява. Достатъчно е да им се предложи нещо друго, което да е по вкуса им, например кисело мляко. Някои малчугани в тази възраст успяват да диктуват своите предпочитания и се стига до размиване на границите родител – дете. Когато детето се опитва да командва какво, кога и как да се яде, възрастните трябва да влязат в ролята си на родители и да я защитят. Не бива да се страхуват от детските кризи – пропуснато хранене или тръшкане няма да развалят отношенията им с малкото. В желанието си да бъдат харесвани от децата, мама и татко са склонни на подкупващо поведение. На малките винаги може да се предложи различен вариант – например да получат лакомство, което желаят, но след като вечерят или като изядат закуската си. Иначе се стига до безразборно хранене с каквото падне и до невъзможност за изграждане на добри хранителни навици. Често такива деца хапват по малко от различни калорични храни и не успяват да огладнеят наистина.

Ако детето е залисано в игра, не бива да се лишава от нея, ако е време за обяд или вечеря. То ще се разсърди и отношението му към храната няма да е положително. Вместо това добре е да му се даде още време да си доиграе, като се предупреди, че след малко ще е добре да си почине и да се нахрани.

Проблемно ще е отношението към храната и в случаите, когато малчуганът се наказва с лишаване от нея. Рискът в тежките случаи е, когато пораснат, тези деца да се самонаказват чрез храната, като не ядат, щом са ядосани или недоволни.

Крайност е и когато родителите не отстъпват и настояват детето да изяде определената от тях порция, като не му дават право на избор. „Не си мислете, че авторитетът на родителите се гради на крайности – посочва проф. Савова. – Добре е да приемате и детското мнение, дори и в този момент да ви се струва, че не е редно. Едно приемане не означава, че детето се налага, че не се изграждат правилни навици и възпитание. Като казвате „да“ или „не“, може да добавите едно „но“ и да допълните какво искате да направи то. Например: „Може да не изядеш цялата супа, но трябва да хапнеш пълнените чушки“.“

Ако родителите са свикнали да награждават детето си със сладкиши или специално приготвени за него храни според капризите му, добре е да започнат да променят това, колкото е възможно по-рано и с малки стъпки. Нека да пропуснат една награда от храна и да я заменят с игра, разходка или друго весело преживяване. Полезно е да „забравят“ да купуват онези вредни храни, с които детето е свикнало да злоупотребява, и да се въоръжат с търпение. Няма строги правила за добро родителство. Не се страхувайте да сгрешите, важното е да си признаете и да не допускате същата грешка отново, обобщава проф. Савова.