Спомняте ли си кампанията, която реализирахме съвместно с клиника „Адела“? Припомняме ви – „Ние Даряваме Живот“ бе кауза, чиято цел се фокусира да направи щастливи семейства, мечтаещи за рожба. Успява онзи, който не се отказва... Не се съмняваме, драги читатели, след края на на съкровенните лични истории, с които ще се запознаете след малко, определено духа ви ще е приповдигнат.
През март, на Благовещение, списание "9 месеца" става на 24 години. Дано пътят ни бъде все така стремителен сред доверието, приятелството и обичта на хората. Преди 24 години положихме основата на едно начинание, без аналог за времето си в българското медийно пространство – да представяме експретна, актуална информация на бъдещите и настоящите родители за всичко, свързано с раждането и отглеждането на дете. Никога не забравяме обаче и онези, които мечтатят да чуят "ма-мо". И сме благодарни, че имаме съмишленици, подкрепящи нашите идеи. Ентузиазмът и вдъхновението ни се хранят от добротата около нас, сигурни сме, че е заразно! Пожелаваме на екипа на клиника "Адела" - здраве, на пациентите - радост, на всички вас - удоволствие от съвместния ни труд!
Д-р Петра Македонова, акушер-гинеколог и специалист по асистирана репродукция
„Приех своята мисия, като участник в кампанията, изключително лично и вярвах, че нашият екип ще успее да зарадва тези семейства, сбъдвайки мечтата им да бъдат родители. И сега, когато сме така близо до щастливия финал, се чувствам удовлетворена от постигнатите резултати и същевременно се вълнувам за предстоящите събития. Споделям емоционално всеки миг с пациентите – и неуспехите, и победите, само така заедно вървим напред и достигаме заветната целт.“
Мина време, но резултатите вече са факт, а ние нямаме търпение да ги споделим с вас… Ето какво разказват дамите, които бяха изтеглени от томболата, даряваща инвитро процедура с включена стимулация и медикаменти за процедура.
Михаела, 32 год.
Здравейте! Казвам се Михаела и съм на 32 год. Живея в София заедно с моя съпруг. Повече от три години искаме да имаме дете, но по стечение на обстоятелствата се оказа, че ще трябва да извървим по-дълъг път от очаквания към сбъдването на тази мечта.
Включих се във втората кампания „Ние даряваме Живот“, организирана от списание „9 месеца“ и клиника „Адела“, защото мечтаех да имам рожба. Бях претърпяла една операция след извънматочна бременност и след това една неуспешна инвитро процедура в друга клиника (проблемът бе „тубарен фактор“).
Когато разбрах за кампанията ви, се зарадвах, че се дава възможност на двойки като нас да сбъднат мечтата си да имат дете.
Категорично не очаквах, че мога да спечеля. Не вярвах да сме избрани. Досега на двамата със съпруга ми никога не ни се беше случвало да печелим нещо, без преди това да сме вложили всичките си усилия. След като изпратих заявлението ни за участие, си казах, че сме дотук и съвсем бях изключила за това, докато с мен не се свърза дама от екипа на „9 месеца“ и не ме изненада. Помня, че дори не знаех какво да ѝ кажа и ми беше нужно време, за да осмисля новината.
Срещата ни с д-р Македонова премина изключително емоционално. Двамата със съпруга ми определено се притеснявахме. Но след тази първа среща се почувствах по-спокойна. Индивидуалното отношение и вниманието станаха основната причина да се доверя напълно на екипа на клиниката. Изготвиха ми индивидуален план и ми беше обяснено всичко, което ми предстоеше.
Трудните моменти за семействата, които преминават през процедурите, са безброй. От една страна, този процес оказва влияние върху партньорските отношения и тяхното качество, а от друга – върху личността. Всеки ден се налага да преодоляваш притесненията и страховете си, да се бориш с разочарования и неуспехи, ако нещата не се развиват, както ти искаш, да намираш вътрешна сила, за да се съхраниш.
Стимулацията ми бе по дълъг протокол. Преди да продължим към нея, приемах противозачатъчни. Пункцията премина отлично, чувствах се добре и се възстанових бързо. Извадиха 17 яйцеклетки, а накрая се сдобихме с 8 ембриона. На контролния преглед след пункцията д-р Македонова ме посъветва да замразим ембрионите, като ме увери, че това по никакъв начин няма да повлияе на тяхното качество и на бъдещото инвитро оплождане. Ситуацията беше такава, че се налагаше да отложим с няколко месеца трансфера. Вълнението, преди да трансферираме ембрионите, бе огромно – описвам спомена като момент, който аз и съпругът ми очаквахме повече от половин година. Нямах големи страхове, свързани със самия трансфер, защото бях преживяла предишен подобен и знаех как протича процедурата, но и напълно вярвах на д-р Македонова и акушерките. Радвах се, че най-накрая е дошъл дългоочакваният момент. Относно въпросите, които възникват у всеки пациент преди ембриотрансфер, аз получих много адекватни и полезни отговори от акушерките и анестезиолога. Това ми помогна да не изпитвам страх по време на самата процедура. Трансферираха ми два 5-дневни ембриона.
Дните до кръвния тест бяха дълги… Вече имах разочарование от предишния ми опит и затова си бях обещала, че ще се опитам да не се фокусирам върху резултата. Казах си, че каквото е зависело от нашите усилия, сме го направили. Има неща, които не зависят от нас. Преди да си направя кръвния тест, вече знаех, че съм бременна. Това е едно вътрешно усещане и то не може да се опише с думи – просто знаеш, че този път се е случило чудо. А щом видях резултата, разбира се, плаках и си помислих, че трябва да вярвам повече в себе си, защото чудесата се случват, а ето, че и моето е на път.
Първият преглед след успешната процедура се състоя след две-три седмици. Тогава д-р Македонова видя две точици и ми потвърди, че моето чудо е… двойно. Когато чухме сърдечния ритъм – ех, това е миг, в който осъзнаваш, че чудесата могат да туптят. Прекрасен и запомнящ се красив момент.
Към днешна дата се надявам всичко докрай да бъде наред и след няколко месеца аз и съпругът ми да усетим в ръцете си дългоочакваната радост. Не се чувствам готова да споделям повече – силно вярвам, че щастието обича тишината.
Искам да пожелая на списание „9 месеца“ и клиника „Адела“ здраве и удовлетворение от това, което създават. Благодаря ви за подарения шанс на моето семейство. Искам да благодаря и на д-р Македонова и нейния екип от професионалисти за подкрепата. Сега вярвам, че чудеса се случват, но понякога е необходимо да извървим по-дълъг път, за да се научим на търпение. Надявам се да има повече такива кампании – именно те дават смисъл и правят хората щастливи. Да даряваш надежда, е най-ценното, което можеш да правиш. Благодаря ви от сърце!
Ангелина Господарска, на 32 години
Здравейте, скъпи читатели, казвам се Ангелина Господарска, на 32 години съм, от Карлово. Със съпруга ми сме заедно от седем години. Избрахме да се включим в кампанията ,,Ние даряваме живот‘‘ на списание ,,9 месеца‘‘ съвместно с клиника ,,Адела‘‘, тъй като вече бяхме наясно, че имаме проблем, чието решение трябва да търсим. Изпратихме нужните данни без очаквания, но с голяма надежда. На 09.08.2018 г. от списание ,,9 месеца‘‘ беше публикувано във фейсбук страницата теглене на живо, ,,спонтанно‘‘ включване, за което д-р Калчев и д-р Семерджиева бяха решили единодушно да подарят на ОЩЕ ЕДНА двойка, освен основно избраната, медикаменти за инвитро процедура. Именно това беше моментът, в който аз, гледайки допълнителното теглене, чувам двете ни имена – ,,Ани и Жоро! Честито на Ани!‘‘, и виждам как д-р Калчев е изтеглил именно нашите имена. Впоследствие получих обаждане от списанието и бях уведомена, че сме спечелили от кампанията, дадоха ми указания за връзка с екипа от клиника ,,Адела‘‘. Процедурата, която клиниката дари, включваше медикаменти, като прегледите и изследванията се поемаха от нас. Считам, че именно медикаментите са по-голямото перо в една инвитро процедура и за тях се изразходват доста средства.
Не помня точната дата на първата ни среща с д-р Семерджиева (Македонова), но беше непосредствено след обаждане от списанието и след записване на час в клиниката. Не отлагахме нито ден, защото, тръгвайки по този път, пътя на инвитро, разбираш, че всеки ден е важен. Записахме час, запознахме се с д-р Македонова, изказахме благодарности на нея и д-р Калчев за дадения ни шанс, разговаряхме, споделихме за предишния ни опит и предприехме първите стъпки по пътя към сбъдване на мечтата ни – дете. Повярвах в нея! Вярвах, че тя е моят доктор. Тук искам да изкажа благодарност и на целия екип на д-р Македонова, а именно на онези усмихнати момичета акушерки, без които екипът не би бил същият. Проблемът при нас бе диагностициран на по-ранен етап, при предишен опит в друга клиника – с женски фактор сме, тубарен. С д-р Македонова направихме базовите задължителни изследвания и стартирахме подготовка за ИКСИ.
Не мога да кажа, че няма трудни моменти – да, има такива. Понякога те се изразяват в т.нар. финансова част на нещата, защото знаеш, че тръгвайки към клиниката, трябва да си обезпечен от тази гледна точка. Труден е самият път от стимулацията до трансфера и тази трудност при мен беше в моментите, когато чаках, чаках за резултат, чаках за отговор. Трудно е отсъствието от работа, трудни са обясненията, които се налага да даваш понякога. Най-труден е моментът, в който на 12-ия ден от трансфера видиш отрицателен резултат. Всичко останало се преживява, болката минава или става част от теб. Със съпруга ми имахме предишни опити в друга клиника в Пловдив (няма да споменавам имена, за да не правя никаква реклама – нито добра, нито лоша). Оттам ни останаха 3 горчиви неуспешни опита. Не мога да кажа, че съм почувствала, че скоро тестът за бременност ще бъде положителен, напротив. Дори да си повтаряш, че трябва да бъдеш оптимист, да не се предаваш, да вярваш, да мислиш само позитивно, може би заради предишни неуспехи ти е трудно да повярваш, че този път ще се получи. Да, ама не. Идва момент, в който се случва – да, виждаш положителен тест и разбираш, че не си сбъркал в избора си и че доверието ти е било оправдано. При нас положителен тест дойде след третия трансфер. Казах си: ,,Просто ми е ред и ми се пада, трябва да е този път...‘‘.
Деня, в който видях двете чертички, помня единствено като ден на страх. Втората беше бледа, неясна. Вижда ли се, има ли я или не… Следваше кръвният тест и да – тогава за първи път видях резултат, който попадаше в графата ,,+‘‘. Бременна съм! И пак страх, тихичко „честито“ и хиляди мисли в главата ти, истина ли е, какво да правя, за да бъде всичко наред... Прегръдка, целувка и чакане, пак чакане и тиха радост, която се четеше само в очите ни. Чакане до следващия преглед и следващата среща с д-р Македонова. Към днешна дата отново чакаме, идва краят на 5-ия месец. Страхът не намаля, напротив. Но надеждата пораства с всеки изминал час, ден, месец. Спокойствието е важно, без него няма как да успее човек. И… Любов, много Любов – истинска и докрай, такава, която дава крила и сбъдва мечти. За финал ще завърша с цитат на Дънов: ,,Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили‘‘.
Искам да изкажа благодарности с цялото си сърце на екипа на клиника ,,Адела‘‘ и д-р Македонова, които винаги ще бъдат част от нас. Надявам се съвсем скоро да имам възможността да занеса моята малка мечта на място, за да им покажа, че чудеса се случват, когато човек вярва в тях, и че моето се случи именно чрез тях. Пожелавам им да бъдат здрави, успешни, борбени и да не спират да радват хиляди семейства, дарявайки ги с най-ценното – рожба. На целия екип на списание ,,9 месеца‘‘ искам да пожелая да бъдат все така активни по важните теми и въпроси, да организират все повече подобни кампании, защото чрез тях те даряват любов и живот. Бъдете целеустремени както досега и не се променяйте! Вие сбъдвате мечти!
