Е. Ципарова, логопед: За жалост, се наблюдава нарастваща тенденция - хранене на детето пред електронно устройство

Казвам се Елена Кръстева (Ципарова) и съм логопед. Завърших бакалавърската си степен по Логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Веднага след това записах и завърших магистърската си степен по Езикова и речева патология в Нов Български университет.

През последните години преминах и много допълнителни обучения, за да повиша квалификацията си и да бъда по-полезна на децата и техните семейства. Работя с деца от различни възрасти и с различни нарушения. От 4 години имам частна практика в София – Логопедичен кабинет Дългото чорапче. Извън работата си съм щастлива съпруга и майка на двегодишно момиче.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Ели, кога разбрахте, че Вашето призвание е да сте логопед?

Винаги съм искала да работя с деца. Разбрах, че наистина искам да съм логопед, когато към края на следването си попаднах на стаж в ТОЦ Пумпелина. Екипът там беше страхотен, научих страшно много от всички колеги и най-вече от децата. Обикнах много тази професия именно там!

Кои са най-ранните сигнали, че малкото ще има проблем с речта?

Бих искала да започна с това, че всяко дете има свой темп на развитие. Все пак има общовалидни сигнали, за които родителите да следят и да потърсят помощ при нужда. Ще опитам да обобщя най-важните от тях с уговорката, че дори някои от тях да са налице при Вашето дете, то не е задължително то да има проблем. Добре би било все пак да направите консултация за Ваше спокойствие.

Имайте едно наум, ако до първата година от живота си бебето:

- не реагира на шумове от заобикалящата го среда.

- задавя се при хранене и/или яде само пюрирана храна;

Всеки родител може лесно да открие норми за това какво трябва да може да прави детето на един месец, на два месеца и т.н. Не можем и не трябва обаче да очакваме, че всяко дете на точно определена възраст може да прави точно това, което прави друго дете на същата възраст. Има допустимо време, което се дава, за да покрие детето тези норми. Има т.нар. широки граници на нормата. През първата година от живота на детето, този „аванс“ е много малък – в порядъка на 1-4 седмици. С порастване на детето тези граници се разширяват и стигат до няколко месеца.

В заключение бих искала да посъветвам родителите да се консултират със специалист, когато имат дори минимално съмнение.

Има ли упражнения, които всеки родител може да прави заедно с бебето си, с които да му помогне да проговори по-лесно?

Най-доброто нещо, което един родител може да направи за своето дете, е да бъде до него. Да го прегръща, да му говори, да му чете приказки. Да бъде на пода с него, за да играят заедно. Детето учи и опознава света през играта. Да даваме възможност на малкото дете да се движи свободно, да пипа, пробва, хвърля, изследва предметите и да бъдем активна част от този процес – това до голяма степен е достатъчно. Ако няма индикации за някакъв проблем и изоставане, то правейки нещата, които изредих по-горе, би трябвало процесът да се случи естествено. Ако все пак трябва да дам конкретна идея, то бих посъветвала родителите да вербализират всичко, което правят. Например докато с детето се разхождате в парка, да му назовавате това, което вижда – това са листа, слънцето блести, тревата е зелена, кучето тича и т.н.

Важно е отново да се отбележи, че всяко дете има собствен темп на развитие и това, че едно дете казва първите си думи на една година, а друго - на година и половина например, не означава непременно, че при второто дете има някакъв проблем.

Какви игри да избираме за тях, за да им помогнем в развитието?.

Моят съвет е децата да не са затрупани с купени играчки, особено интерактивни такива. В масовия случай те не подтикват към игра, различна от описаната в инструкциите. Колкото по-обикновени са играчките и предметите, които им се предлагат и колкото повече свобода даваме на детето да проучва и опознава, толкова по-активно участва въображението и мисълта му. Аз лично съм привърженик на идеята за минимум екранно време на детето поне до три годишна възраст. За мен играта на телефона не е пълноценна и винаги бих посъветвала родителите да търсят активна игра и комуникация с детето си. Важно е и да не се цели постоянно задаване на условия и правила в играта, които то да следва. Много важни, особено в по-ранна възраст, са споделеното внимание и споделената игра. Важни за езиковото развитие на децата са сюжетно-ролевите игри, които могат да бъдат с различна степен на сложност в зависимост от възрастта на детето. Възрастта, указана на кутията за игра, може да Ви води в избора какво да предложите на детето си. Все пак Ви съветвам да се водите основно от индивидуалните му интереси и възможности. Дете, което е проходило рано и е по-активно двигателно, би предпочело игри, свързани с движението. Дете, което е по-спокойно и търси тихи дейности, би предпочело игра с книжки и пъзели. Важно е да предлагаме различни възможности на детето си, но все пак да подхождаме с разбирането, че всяко дете е различно и не е нужно две деца на една и съща възраст да играят на едно и също нещо по един и същи начин.

Защо децата, които имат проблем с храненето и пиенето, имат проблем с проговарянето?

Най-просто казано – защото всички тези процеси се случват на едно и също място. От анатомична гледна точка органите, с които говорим – език, устни, бузи, зъби, небце, ларингс, фаринкс.. са свързани с храненето и преноса на храна. В храненето участва много активно езикът. Той трябва да бъде достатъчно активен и да изпълнява свободни пълноценни движения, с които да спомага сдъвкването на храната и образуването на хапката. Езикът е в основата и на правилното артикулиране на звуковете като за целта той трябва да може да се движи в три равнини – напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу. При пиенето много важни също са устните и добрият контакт между тях, които са основен орган и при говоренето.

Захранването и най-вече моментът, в който се преминава към храна с парчета, са от голямо значение. Важно е периодът на пюрирана храна да не бъде прекалено дълъг, за да се надграждат определени умения на определена възраст. Между девети и дванайсети месец бебето се научава да дозира глътката си при пиенето от чаша, което изисква повдигане на страничните ръбове и върха на езика и образуване на т.нар. „чашка“. Това е важно умение, което е предпоставка за правилна и навременна поява на звуковете „Ш, Ж, Ч“. В противен случай езикът остава да лежи върху долната челюст, което е предпоставка за развиване на инфантилно гълтане, което до голяма степен пречи на правилното образуване на звуковете. Ако детето подлага езика си под ръба на чашата преди да започне да пие или вади езика си преди да поеме лъжицата с храна, това също са възможни предпоставки за неправилен изговор на по-късен етап на някои от звуковете. Важно е да се отбележи, че тези неща не пречат на детето да проговори, а могат да попречат на правилния изговор на някои звукове.

Ако всички орални навици са правилно изградени, ще бъде развита оралната сетивност на детето. То ще е опитвало различни вкусове, текстури, консистенции и ще може да избира само какво да яде, както и да изпитва удоволствие от храната.

Храненето е част от социалната комуникация, имитира поведението. За жалост, се наблюдава една нарастваща тенденция на хранене на детето пред електронно устройство. Това се среща и при бебета, и при по-големи деца. Единственото, което се изисква от тях в тази ситуация, е да отварят устата си, да дъвчат и да преглъщат храната. В голяма част от случаите дъвкането даже не се случва. Социалният компонент липсва тук.

Държа да отбележа, че тази област е в компетенцията на логопедите-хранителни терапевти, така че бих посъветвала родителите при сигнали за проблем с храненето, да се обърнат за помощ към тях.

На какви проблеми се натъквате най-често в практиката си?

Най-често идват деца, при които проговарянето закъснява по една или друга причина. Идват много деца с езикови дефицити, с артикулационни нарушения, с нарушения в сензорната преработка. Деца с праксисни дефицити, деца от аутистичния спектър, както и такива с обучителни трудности.

Кога родителите трябва да потърсят професионална помощ?

Моят съвет е – винаги, когато имат някакви притеснения. И тук не говоря само за логопедична консултация. Адмирирам родители, които се обаждат за консултация „просто, за да си сверят часовника“. Ако се окаже, че детето има нужда от терапия, то тя ще започне максимално рано, което ще доведе до по-добри резултати. В случай, че всичко е наред и няма нужда от терапия, то родителят ще бъде спокоен и вече няма да се чуди дали и какво трябва да предприеме.

С риск да се повторя, ще изброя все пак маркери, при наличието на които е добре да се потърси професионална помощ.

- ако до 2-годишна възраст детето не говори или говори малко и неразбираемо;

- ако има проблеми с храненето, в частност с дъвкането;

За дете в предучилищна възраст маркерите, за които е добре да се следи, са:

- неправилно произнасяне, пропускане и/или заменяне на някои звукове;

- затруднения в произнасянето на многосрични думи;

- трудности в съставяне на разказ и преразказване;

- трудности в процесите на четене, писане и/или смятане, въпреки, че детето е със средна и над средната интелигентност;

- пропускане или замяна на букви, срички, думи.

Тук, разбира се, всеки родител има свой подход и начин на общуване с детето си. И все пак бих посъветвала да общуваме с децата с разбиране. Добре е да бъдем авторитет за тях, да слушат, когато им говорим, но за целта трябва и ние да слушаме. Да се чувстват разбрани, подкрепяни и обичани. Да им даваме свобода на избор, когато ситуацията го позволява. Винаги съветвам родителите да говорят на малкото дете ясно и точно, но като на голям човек.

Без излишни умалителни, без опростяване на продукцията, без бебешко говорене. Шансът детето да ни чуе и разбере е по-голям, ако сме на неговото ниво. Затова приветствам родителите да слизат на нивото на очите на детето си или пък да го вдигат до тяхното ниво и тогава да му говорят. Милият и категоричен глас често върши чудеса.

Много родители смятат, че е достатъчно телевизорът да е пуснат и мама и тати да общуват помежду си, това грешка ли е?

И като терапевт, и като родител, искам да кажа, че включеният телевизор вреди на развитието на детето. Без значение дали то гледа нещо или просто е пуснат за фон и детето го слуша - телевизорът вреди. Живата комуникация има най-силен положителен ефект върху речта на детето. Колкото повече общуваме и играем с него, толкова по-бързо се развива и подобрява речта му.

Изследвания показват, че включеният телевизор влияе върху фокусираното внимание на детето, дори когато си мислим, че то не му обръща внимание. Това може да доведе до влошаване на уменията за учене, социализация и игра на детето. Този разсейващ фактор е една от причините детето да не може да се заиграва само и да има смислени самостоятелни занимания. Когато детето свикне да расте с постоянния фонов шум от телевизора, то развива зависимост от него и го търси във различни ситуации. И това е, когато малкото дете просто го слуша. Когато се включи и картината – нещата стават още по-сериозни. Малкото дете няма как да обработи толкова много стимули, които едно детско филмче му дава и буквално се ,,зомбира‘‘, изключва се. Да не говорим, че невинаги се контролира това, което детето гледа.

В някакъв момент, разбира се, екранното време ще започне да присъства в живота на детето. Моят съвет е родителите да опитат да го отложат докато детето навърши 3 години. Преди това да се случи е добре да се установят ясни граници кога, какво и за колко време ще се гледа. И може би най-важното – не оставяйте само детето пред екрана. Нека бъде споделено семейно екранно време. Време, в което сте заедно и обсъждате какво се случва. Време, в което създавате спомени. Има огромна разлика!

Откакто работя с деца се научих да бъда по-спокойна, по-търпелива, по-разбираща. Да обръщам внимание на привидно малките неща, да се смея и тъжа от сърце. Откакто имам дете, научих какво е безгранична любов.

Веднага ми изниква в съзнанието една мисъл - „Докато опитваме да научим децата си на всичко за живота, те ни учат какво всъщност е той!‘‘.