Петя Запрянова: Нормалното раждане е запазена марка на акушерката

Петя Запрянова е победител в категория „Акушерка“ на международния конкурс „Kate Granger Awards 2020“. Петя следва мисията да бъде до родилките вече над 30 години, а в ръцете ѝ са проплакали стотици бебета.

Тя разказва, че всяко раждане е уникално само по себе си, но голямата емоция, когато се появява нов живот, никога не се променя. Спомня си бегло първото раждане, което е водила, тогава е била още студентка. Но има едно необикновено вълнение, появяващо се всеки път, ако нейни близки са в родилна зала, и то е толкова силно, сякаш го изпитва за първи път. Такъв момент е появата внука ѝ през 2015 година.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

В професията попаднах случайно. Първоначално бях приета за медицинска сестра, а за акушерка – чак на второ класиране. Дълго се колебаeх дали да се преместя, но една медицинска сестра ми направи такава агитация, така красиво описа професията,, акушерка‘‘, мотивира ме с аргументи и аз се записах. Много съм ѝ благодарна за това. Когато започнах да уча, ми хареса и останах. Никога не съм съжалявала, че избрах тази професия, убедена, че в живота няма нищо случайно. Така е отредила съдбата – това е моето призвание. Както всяка професия и нашата има позитиви и негативи. Позитивите от професията са много: работа, в повечето случаи, с млади, здрави хора, работа, свързана с щастливи събития, даряваш радост на семействата и виждаш щастието в очите им. Това те зарежда позитивно. Но има и негативи: това е трудна и много отговорна професия, носиш отговорност за два живота едновременно. Нощни дежурства, работа в почивни дни и по празници, лишаваш семейството си, за да помагаш на другите. Стрес, натоварване, ниско заплащане, нисък имидж сред обществото.

Да, съвременните българки (в по-големия си процент) се страхуват от раждането и за това в България е толкова висок процентът на оперативните раждания. Това обаче е вследствие на недалновидната реорганизация в здравеопазването, при което качественото наблюдение на бременните на участъков принцип, включващо психопрофилактична подготовка за раждането, беше премехнато. Днес, 20 години по-късно, пренаталната подготовка на бременните все още не е достигнала това високо ниво, което имаше тогава. Това не е носталгия към миналото, това са факти, които правят впечатление и се коментират и от чужди специалисти. Създателят на „Съвета на сестрите и акушерките“ във Великобритания проф. Сър Джон Асбридж при посещението си в УМБАЛ „Свети Георги" в Пловдив сподели: „Вие сте разрушили нещо хубаво, което сте имали, което ние сега се опитваме да градим!“.

Аз лично не го приемам този термин. Природата е отредила жената да ражда чрез естествените родови пътища и повечето жени могат да родят вагинално. Има обаче жени, при които са налице сериозни медицински противопоказания за естествено раждане и те се родоразрешават по оперативен път. Или когато в хода на раждането се появи причина, налагаща да се извърши Секцио Цезареа. Но, когато жената иска секцио, само защото се страхува или когато акушер-гинекологът ѝ предлага това, защото е ,,по-интелигентно‘‘ и раждането минава „по-бързо“, това не го приемам.

Нормалното вагинално раждане си остава приоритет, запазена марка на акушерката. Тя както винаги и стои неизменно до жената, подкрепя я, помага ѝ, дава ѝ съвети за правилно дишане, успокоява я. В рoдилна зала работят много опитни, качествени колеги, които с майчина загриженост се отнасят към раждащата жена. Още с прекрачването на предродилна зала жените, които са преминали качествена пренатална подготовка, си личат. Те са по-спокойни, не се страхуват и се държат адекватно във всеки един етап от родилния процес. Те раждат по-лесно и умеят да се насладят на щастливото събитие. Удоволствие е да обслужваш такива жени, защото ти се доверяват напълно и знаят, че акушерката е до тях, за да им помогне. А тези, които идват неподготвени, се страхуват много, нямат доверие на никого, усещат контракциите по-болезнено и при такива жени по-често се наблюдават усложнения.

Епизиотомията е малка хирургична интервенция, която представлява разширяване входа на влагалището по време на раждане. Прави се с цел предпазване от преразтягане и разкъсване на мускулите на тазовото дъно. Извършва се по преценка на екипа, водещ раждането на жената и се прилага, за да подпомогне изгонването на плода или да предотврати неправилно разкъсване на перинеума, както и в още няколко случаи.

Родилките, които ще родят през този период в условията на Covid-19 трябва да знаят, че ние сме си на работните места, работим като спазваме всички правила за безопасност и сигурност и те не трябва да се страхуват. Но трябва да се информират предварително и да знаят, че в болницата и те трябва да носят маски, за да се подсигурят с тях. Да знаят, че в този период свижданията са забранени, близките им няма да могат да влизат при тях, дори и когато са настанени в самостоятелна стая. Спазването на тези изисквания осигурява тяхната безопасност, на бебето, както и тази на медицинския персонал.

Това е една съвременна, актуална опция за избор на родилките. Те трябва да имат алтернатива за избор при нормално раждане. Много от жените предпочитат до тях да бъде акушерка по време на раждането, защото от една страна ще им струва по-евтино, а от друга – акушерките имат търпението да изчакват естествения ход на раждането и отделят повече внимание. Доколкото знам, в няколко столични болници, я има тази възможност и това понижава процента на оперативните раждания. А избор на екип се прави, когато става въпрос за планово раждане със секцио.

В България законодателно не е разрешено домашно раждане и това е така, защото системата на здравеопазването и организацията при нас са различни. Аз като акушерка съм категорично ,,против ‘‘ домашното раждане, защото през последните години бременностите са доста проблемни, крият големи рискове от усложнения, трябва раждането да е задължително в лечебно заведение, за да може светкавично да се реагира и да се спаси живота на жената. Аз работя в голяма болница и само за миналата година имахме 3–4 много тежки раждания и благодарение на това, че КАИЛ е на един етаж под нас и на бързата и адекватна реакция на акушер-гинеколози и анестезиолози-реаниматори, тези жени бяха спасени. Ако трябваше да се транспортират с линейка до някъде другаде, краят щеше да бъде фатален.

В болниците се предлагат самостоятелни родилни зали, където раждащата жена може да бъде придружена от най-близките си хора, да си слуша любима музика, да си запали свещички за ароматерапия. Всичко това помага болничната обстановка да наподоби домашната среда, но същото време се осигурява максимална сигурност и не е нужно да се драматизира по този въпрос.

Кoнтактът ,,кожа до кожа“ е много полезен, за щастие, все повече се прилага в българските болници. Част от доказаните ползи за бебето от метода са: регулиране на телесната температура, стабилизиране на сърдечната и дихателната честота, подобряване на сукателните умения, стимулиране на психомоторното развитие.

При майката поставянето на бебето на гърдите спомага за по-бързото развитие на майчинските чувства, стимулира лактацията, намалява вероятността от развитие на депресия, спомага за развиването на родителски умения.

Има доста привърженици на отложеното клампиране сред специалистите, защото се смята, че така бебето получава почти 1/3 повече кръв и това повишава хемоглобина му, профилактира се анемия и получава повече стволови клетки. Доста неонатолози пък са против, защото смятат, че това води до увеличен риск от полицитемия (по-голямо количество червени кръвни клетки) и по-силно изразена жълтеница.

СЗО препоръчва пъпната връв да не се прерязва, преди да мине поне една минута след раждането, като за оптимално време за изчакване се счита 1–3 минути. Там, където аз работя, се съобразяваме с желанието на жената и ако няма проблем с дишането на бебето, се прилага отложеното клампиране.

Най-хубавото нещо, което произтича от самата награда, е удовлетворението от постигнатото признание на европейско ниво, но удовлетворение и от това, че оправдах доверието на колегите от Алианс на българските акушерки, които ме номинираха, удовлетворение от това, че представих достойно България, българските акушерки и себе си, разбира се. Чувствам се щастлива и горда от този факт, че моят всеотдаен труд и акушерски дейности са били оценени.

Имаше кандидати от всички европейски страни, които бяха оценявани от жури, съставено от изтъкнати специалисти в своята област. Аз попаднах във финалната петица и накрая видео-презентацията ги е впечатлила най-много, така се се оказах победител в категория ,,Акушерка‘‘. Наградата е за цялостна дейност, всеотдайна акушерска и състрадателна грижа.

Тази награда – освен че е голяма чест за мен и всички акушерки в България, тя е и голяма отговорност. През последните три години в Алианс на българските акушерки положихме много усилия не само да се говори за акушерките, за издигане авторитета на професията, но и за това да достигнат нашите грижи до всяка майка (кампанията ,, Акушерките близо до майките‘‘). Непрекъснато организираме продължаващи обучения за колегите, семинари, конференции, където те надграждат своите знания, за да са максимално полезни за майките, бебетата и семействата с оказване на качествена акушерска грижа и даване на адекватни съвети.