Срещаме се с Олга Петрукович, психолог и гещалт консултант, вдъхновени от предстоящото събитие на ,,9 месеца‘‘и Selflove.bg - "Обратно към себе си". Тя ще води панела за психично здраве и нямаме търпение да чуем на живо какво е подготвила.

 

 

Малко за Нея…
Оля определя себе си като отговорен възрастен човек, подкрепящ любопитното вътрешно дете в себе си. И транслиращ това, че не бива да има конфликт между родителските, семейни, професионални роли и собствена ценност на една жена. Тя е майка, едновременно с това успява да вибрира на различни честоти, свързани с работата ѝ - немалка част от която е фокусирана и върху дамите. Вече се досещате защо поканихме именно нея, нали? Когато се изгубиш, несъмнено ще се потърсиш, въпросът е да знаеш кои пътища водят обратно към теб. Завръщането, нежното разцъфтяване и смелостта се случват лесно, ако намериш съмишленик.


 

Ето и какви вълнуващи послания се родиха в нашия разговор…

Що е то гещалт подход?
В практиката си използвам гещалт подхода като основа. За мен гещалт терапията не е просто терапевтична модалност - тя е начин на мислене и живеене. Гещалт терапията се фокусира върху опознаване на себе си, собствените нужди, чувства и емоции на дълбоко ниво. Нейната цел е да помогне на човека да развие способността към по-широко осъзнаване на вътрешните си процеси и присъствие във всеки един момент от живота. Гещалт терапията ни учи да пускаме тоталния контрол и да не хабим сили за управление на неща, които всъщност не можем да контролираме.

За пътя към тази професия – какво те доведе дотук?
В професията ме доведе едно страстно любопитство към всички прояви на нашия свят. Работата ми ми позволява да виждам голям спектър и вариативност на нас самите, както и многообразието на околния ни свят. От една страна, всеки ден в кабинета си се срещам с хората като мен и като вас: възрастни хора със своите отговорности и роли, често живеещи в парадигма на чуждите очаквания и чужди представи за това, как тези роли трябва да се реализират. От друга страна, взаимодействам с хората с особен поглед към света, който често е чист, освободен от условността на нашия свят, визирайки работата ми като психолог в дневен център за младежи със специални потребности, който е с приоритет ,,спорт за високи постижения'' за хора с ментални увреждания.Този опит обогатява лично мен и разширява света ми.

Мисля, че страстта и любопитството към света се раждат, когато има място за тях, има сили и време да ги преживеем. Трябва да им оставяме място в препълнените си графици.

Защо според теб много майки поставят себе си на последно място, и как това се отразява на тяхното ментално здраве?
Майките често поставят себе си на последно място поради обществените очаквания и силно вкоренените стереотипи, които убеждават, че те трябва да се жертват в името на семейството. Често те вярват, че добрата майка е тази, която поставя нуждите на децата, партньора и домакинството пред своите собствени. Този модел обаче е изключително вреден за психичното здраве. Истината е, че приоритетите трябва да се подреждат по друг начин: първо идва връзката със себе си. После следват отношенията с партньора, децата, родителите и останалите. Колкото по-добре се чувства една жена вътрешно – колкото по-устойчива, емоционално, стабилна и енергична е, толкова повече може да даде на близките си. 
Ако една жена се чувства изтощена, изнервена и пренебрегната, тя неминуемо ще предаде тези чувства на своето обкръжение. Напротив, ако тя е в мир със себе си, способна да се грижи за своите нужди и желания, ще може да предложи топлина, радост и подкрепа на семейството си. 

Какво е значението на самоуважението и личните граници за майките, които се опитват да балансират между грижата за семейството и собственото си развитие?
Самоуважението, осъзнаването на собствените нужди и личните граници са основополагащи не само за майките, но и за всеки човек, защото те формират ядрото на нашата автентичност. Мисля, че самоуважението е резултат от приемане на себе си такъв, какъвто съм в момента – със своите силни и слаби страни. Личните граници представляват начина, по който изразявам това приемане пред света, като позволявам на другите да разберат какво е приемливо за мен и какво не.
В този ред на мисли – диалогът и качественият контакт между жената, мъжа и децата е ключът към баланса между грижата за семейството и своето собствено развитие. Например, ако жената иска да посвети повече време на своето развитие, кариера, нови обучения, хобита е важно тя постепенно да обяснява и говори, защо тези аспекти са значими за нея. Също така е важно да се научи да иска помощ. За много жени това може да бъде трудно, тъй като често се чувстват неудобно да признаят, че имат нужда от подкрепа. Няма нищо срамно в това - супергероите живеят само в комиксите. Например, за да се осигури време за лични нужди, може да намерят допълнителни ресурси, например помощ в домакинството, разпределение на домашните задължения и гледане на децата.
Като разбира се, ако има малки деца, особено до 3-годишна възраст, е от съществено значение майката да бъде основна фигура за тях, за да може да им осигури базова сигурност, надеждна привързаност и доверие към света.

Как можем да преодолеем ниското самочувствие и усещането за загуба на идентичност, когато дълго време сме поставяли нуждите на другите пред своите собствени?
Това е много дълбок въпрос и не се решава с техники, съвети или медитации. Той се решава чрез качествена психотерапия, защото неразбирането на собствената идентичност и нарушеното усещане за собствената ценност се формират в процеса на нашето израстване. За да се възстанови този процес, е необходимо време и безопасно пространство, в което можем да изследваме собствените чувства и състояния, да видим от какво действително имаме нужда и да излезем от влиянието на дълбоко вкоренените убеждения и нагласи, като например тези, които ни карат систематично да поставяме нуждите на другите пред своите собствени.

Не можем да пропуснем и чувството на вина - вредно ли е, колко и как да се спасим от него?
Имам една рецепта, която приемам по лъжица сутрин, на обяд и вечер. Тя се нарича ,,Достатъчно добра". Достатъчно добра майка, съпруга, приятелка, домакиня, служителка, дъщеря.Тази рецепта помага да се справим с перфекционизма и завишените, нереалистични очаквания към себе си, които могат да ни донесат токсични чувства на вина и срам за това, че не сме идеални. Когато си позволим да бъдем просто достатъчно добри, а не перфектни, осъзнаваме, че сме хора и че понякога грешим. От една страна, се учим да рефлектираме и да се извиняваме, когато грешим, а от друга – да не поемаме вината, която обществото, социалните мрежи, родителите, приятелите ни налагат за това, че не отговаряме на техните стандарти и очаквания.

Как стресът и липсата на лично време могат да повлияят на връзките им с партньори и деца? Как могат да възвърнат хармонията?
За начало всяка майка, която усеща, че силите ѝ са на изчерпване, трябва да признае този факт и да си каже: „Моят вътрешен ресурс е изчерпан. Трябва да направя нещо по въпроса“. След това да се помисли как да се възстановят силите и се минимизират негативните фактори.

Стресът и недостатъкът на лично време за майката са чести причини за емоционално прегаряне и изтощение. В това състояние тя не може да бъде полезна нито на себе си, нито на другите, защото няма какво да даде. За да дадеш нещо на близките си, трябва да имаш ресурс за това. Като говоря за ресурс, имам предвид емоционална стабилност, физическа енергия и време за своите интереси, което да позволи възстановяване и зареждане.

Често чуваме съвети като „намери време за себе си“, но на практика това е трудно за много майки. Какво бихте препоръчали като малки, но ефективни стъпки за грижа за себе си в натовареното ежедневие? 
Тези съвети звучат като клишета, когато не усещаме ценността на грижата за себе си и когато не знаем, какво всъщност може да ни донесе  енергия, спокойствие, интерес, удоволствие. За да променим каквото и да е в живота си, първо трябва истински да го поискаме и тогава стъпките ще се появят. 
Важно е бъдем внимателни към себе си и своите текущи нужди. Дори към най-малките. Какво ми се яде? Имам ли нужда да се протегна или да се разходя? Искам ли да вдигам телефона на този човек сега? Искам ли наистина да върша тази работа сега или мога да си дам време? Не малка, а по-скоро огромна и незаменима стъпка към грижата за себе си е да включим женски кръг в живота си – кръг от хора, които изпитват същото, а не просто да гледаме колекция от перфектни снимки на майки в Instagram. Говоря за кръг от жени като нас самите - с подути лица сутрин, с деца в мръсни тениски и с изсъхнали цветя на балкона. Да видим реални жени, които преминават през същите предизвикателства, да усетим тяхната подкрепа и да им дадем нашата. Това може да бъде малка стъпка към истинското себе си. Без филтри и маски. 
Надявам се, че на събитието ,,Обратно към себе си” на 26 октомври във Villa Rosa ще можем да създадем грижовно женско пространство, в което ще научим нещо ново, ще се подкрепим, ще се забавляваме и най-егоистично ще отделим време само и единствено на себе си.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ