Причина за безпокойство ли е, ако двегодишното освен „мама” и „тати” не казва нищо друго? Какво смятат експертите и майките на деца, закъснели с говора?


Малкият Алберт не бърза – чак на тригодишна възраст казва няколко думи, а и след няколко години все още често се запъва в говора. Може би мозъкът на малкия Алберт Айнщайн още в ранна възраст е зает с други неща, а може би, да се научи да говори, не е сред приоритетите му...

Забавеното развитие на говора, което, за съжаление, невинаги е свързано с гениалност, се проучва усилено през последните две десетилетия. Според специалистите около 10 до 20% от децата принадлежат към късно проговарящите, като момчетата са засегнати по-често от момичетата.

Третата година е решаваща

Експертите съветват да се наблюдава спокойно развитието през третата година и закъснелите с говора да не се обявяват за болни, но и да не се пренебрегва забавянето им в тази област. Пресиленото стимулиране може да навреди на естествения контакт с детето. Точно през третата година става невероятната промяна – доскоро мълчаливото дете прави огромна крачка напред и се превръща в неуморен бърборко.

Проблеми със съня при детето - какво да направим

Безспорно е и наличието на огромни индивидуални различия. Някои деца прескачат цели фази в развитието си, както става и при двигателната дейност – някои прохождат, без да са пълзели, други проговарят, без да са опитвали да навързват бебешко бърборене. Поради тези разлики и специалистите трудно определят дали на определена възраст детето се нуждае от лечение.

Общуването е много важно

И външните условия влияят на развитието на говора – в семейства, в които се говори малко, децата се нуждаят от повече време, за да проговорят.

Признаци за напредък:

  • При игрите поведението на детето съответства на възрастта му;
  • То установява нормален контакт с другите с поглед;
  • Може да се фокусира върху определен предмет (играчка, книжка с картинки);
  • Започва да играе със символи и дава например на мечето да пие „мляко”;
  • Пасивният му речник от думи е значително по-голям от активния. Двегодишното не назовава още кухненските прибори, но може да донесе лъжица и вилица, ако го накарат;
  • Макар и да произнася малко думи, детето може да изговаря все повече срички и звуци;
  • Запасът му от думи бавно се увеличава.

Равносметката при късно проговарящите

Около половината от т.нар. „късно разцъфващи” до третата година наваксват сами изоставането си. Повечето от тях се развиват напълно в нормите, но някои трябва още да се борят с ходенето и говоренето. Другата половина от късно проговарящите деца не наваксват и до третия си рожден ден. При тях се налага помощ от специалист. Те не само се нуждаят от повече време, но се затрудняват и да прилагат правилно граматиката. Причините могат да са генетично предразположение, но и слухови нарушения, неврологични увреждания или аутизъм. Ако педиатърът установи нарушение в говорното развитие, детето се изпраща на логопед.

Ролята на родителите

Родителите получават съвети от логопеда как у дома да създават условия, които да стимулират говоренето.

Кое помага?

  • Във всекидневието на детето да се говори активно, но не по бебешки;
  • Ритуалите като преобличане, хранене... да се съпровождат с повтарящи се фрази;
  • Да се играе заедно с детето, да се концентрира вниманието му върху определен предмет, който многократно да се назовава;
  • Да се поставят въпроси само когато отговорът им се очаква с интерес.

Кое не помага?

  • Постоянни въпроси като: „Какво е това?”, „Какъв цвят има...?”;
  • Често коригиране. По-добре е грешно изречената дума да се повтори правилно: „Точно така – това е банан”.

Помощ при чувствителна кожа и подсичане на бебето

Из опита на три майки

Анета Б. узнава от специалист по ушни болести, че синът й чува лошо.

Проблемът. На две години Мишо произнася само четири думи, поради което педиатърът го изпраща на преглед на слуха.
Решението. Едва на три години тестът се провежда, преди това детето не дава нищо да се сложи в ухото му. Установява се, че слухът му не е оптимален и „третата сливица” (полипи) е увеличена. Когато става на четири години, майката на Мишо се надява полипите да са претърпели обратно развитие, в противен случай детето ще се оперира и след това ще се изпрати на логопед. Междувременно момчето се развива добре и бавно започва да изрича разбираеми изречения.

Виолета Г. Логопед помага на най-малкия й син.

Проблемът. На 1 ½ год. Васко не произнася нито една дума, едва на две се чува първата: „нана”. Педиатърът установява, че детето има забавено развитие на говора.
Решението. Възпитателките в яслите препоръчват логопед, но Васко не говори и при него. Още след първите пет часа логопедът смята, че говорът ще се появи, а след още пет сеанса посещенията при него се преустановяват и промяната идва. На четири години Васко се изразява правилно, но произнася неясно някои думи, поради което родителите му смятат да потърсят отново помощта на логопед.

Кристина Д. Запазва спокойствие, въпреки че дъщеря й Мила едва на четири години започва да говори правилно.

Проблемът. Дълго време Мила използва измислен език, което продължава до четвъртата й година. Докато другите деца вече произнасят изречения от три думи, Мила използва бебешкия си език и сочи с пръст нещата, които непременно иска да има. Според майка й говорът не е нейната сила, докато в двигателното си развитие Мила винаги е много напред.
Решението. Постепенно говорните умения на Мила се подобряват и по-късно в училище не се установяват нарушения при четенето и правописа. Днес Мила е на 13 години и учи в гимназия. Майка й признава, че никога не се е безпокояла за говорното развитие на детето си, тъй като е знаелаа, че някои деца започват по-рано да говорят, а други – да ходят.

Еволюция на говора

  • На 10 до 12 месеца бебето образува „вериги” от срички като “ба-ба-ба”, които често се възприемат като звуци. Тревожен  сигнал е, ако то не прави това или звуците намаляват;
  • На около 2 години повечето деца изговарят над 50 думи и могат да образуват изречения от по две думи;
  • На около 3 години речникът чувствително се увеличава, но изговарянето на думите не е като при възрастните. Ако обаче детето говори твърде неясно за околните и приказва много малко, трябва консултация със специалист;
  • На около 4 години децата вече познават основните правила на граматиката. Те още допускат малки грешки, но в основни линии строежът на изреченията е правилен.
     

ПРОЧЕТИ ОЩЕ