Здравейте, мило списание! Здравейте и на вас, добри читатели!
Следя ви – редовно, често, добре де, ще си призная – всеки ден! Споделяте толкова много красиви истории, да, редовно са и тъжни, но всяка една от тях винаги е пропита с вяра, сила и кураж… Знаете ли – чета редовете и… плача, да, плача, но едновременно с това съм и благодарна – благодарна за щастливия финал, който с цялото си сърце вярвам и знам, че ще предстои на края на разказа. В повечето случаи се оказвам права. Радвам се за всички онези семейства, които днес са постигнали своята мечта и държат в обятията си най-ценния подарък – тяхното дете!
На 43, с три деца и бременна с близнаци - как ще се справя?!
Сигурно вече ви е любопитно каква ли е моята история и защо ли днес ви изпращам моето писмо. Не е особено вълнуваща, повече спада към тъжните, трудните, обърканите… за съжаление още не знам и какъв ще бъде финалът ѝ, но нещо ме накара да бъда смела и да разкажа през какво минавам или може би е добре да кажа минах.
Бременна съм. Отскоро, толкова скоро, че с таткото още се страхуваме да споделим на нашите близки. Страхът ни е оправдан – борим се за бебчето от 5 години. Няма да навлизам в подробности през какво сме минали, пътят не беше лек, изпитанията не бяха никак малко, само ще ви издам, че в крайна сметка бременността ми се случи съвсем естествено, дори се смяхме заради учудените погледи на не един или двама лекари. Както и да е, чудото се случи и в момента всеки ден благодарим на Бог и се молим всичко с нашето мъниче да бъде наред.
Къде тогава е проблемът, ще ме попитате? Имали сме вяра, да, борили сме се, подкрепяли сме се и ето, един нов живот расте в мен… Защо се тревожим тогава? Защото, мили хора, и в момента, пишейки ви тези думи, аз плача. Прекалено съм чувствителна – черта, която никога не съм харесвала в себе си. Да не ви казвам колко често съм бърсала сълзите си пред телевизора, съвсем обикновени и незначителни неща са способни да ме натъжат. Ще си кажете, какво пък, много хора са чувствителни, как това би ми попречило на бременността?
Здраво бебе от извънматочна бременност - здравей Божидар
Истината е, че имам проблем с психиката, редовно се срещам с психолог, работим над проблема, но случаят ми е специфичен. Непрекъснато в съзнанието ми оживяват всякакви различни сценарии, за жалост – все лоши. Няма ден, в който да не си представя какво бихме правили, ако бебето ми се роди преждевременно, ако се окаже, че има проблем с развитието, ако се роди с усложнения, ако се случи нещо с мен, по време на раждането, ако, ако, ако… да, нищо от това не се е случило, всичко е единствено в моята глава, но аз страдам. Страдам абсолютно всеки ден. Защото с цялото си сърце желая да се събудя с хубави мисли, позитивна нагласа, благодарност, щастие, радостно вълнение. А аз се будя и си мисля: „Дали всичко е наред с бебето. Днес съм на преглед, какво ли ще ми каже лекарят. Ами ако ми съобщи лоша новина.“ И ето, сълзите отново започват да се стичат.
Не знам доколко мога да ви обясня състоянието си. Вярвам силно, че нашите мисли чертаят живота ни, вярвам, че бебето усеща всичко, дори докато е още в утробата ми. Е, аз не искам моето бебе да чувства моите страхове, не искам заради моите мисли, бебето ми да страда и да се роди болно, например. А знам, че ако не спра, абсолютно сама и съзнателно бих могла да предизвиквам голяма болка в живота си. Мислите оживяват, а ако това се случи с моите, то значи съм обречена на нещастие. Болката ми е голяма.
Ще се боря! Ще се боря със себе си, с мислите си, с болната ми психика. Надявам се да изляза победител в борбата! Правя всичко по силите си, повярвайте ми! Съпругът ми ме подкрепя силно! Работим над проблема заедно, благодарна съм за опората и силата, които той ми дава! Стискайте ми палци, приятели!
Преждевремнно раждане - какво, как и защо
А на вас, мили хора, които четете тези редове, пожелавам спокойствие, хармония и светъл ум – пълен с лекота, доброта и чистота! Повярвайте ми, ако го имате, значи сте богати! Борбата с мислите е жестока, трудна и безкрайно тежка. На никой не желая да не може да има контрол над своя ум – болезнено е и наистина може да преобърне живота ви. Внимавайте какво мислите.
Надявам след някой друг месец да ви пиша отново, да ви кажа, че всичко е наред с мен и бебчо, вече се гушкаме, усмихваме се един на друг и мислим единствено в хубави, пъстри, жизнени, радостни и весели цветове! Вярвавам, че ще е така!
Благодаря ви, че отделихте време за моето писмо. Позволете ми да остана анонимна. Желая ви радост! Нека е леко и светло – в ума ви, във вас и около вас…
Следете нашите новини и интересни истории на страницата ни във Фейсбук
Гледайте полезни лекции за родители в YоuTube канала ни
Не пропускайте новия ни брой
Последвайте "9 месеца" в Instagram
