Здравейте, пиша ви от слънчева Испания! След всичко, което преживях, силно вярвам, че моята история има място в рубриката Писмо в бутилка. И ето го и него, моето писмо - като един корабокрушенец, изпращам го в стъклена бутилка сред бурното море на моите емоции, надявайки се да стигне при когото трябва навреме!
След една мъчителна година успях да забременея, след операция и премахване на едната тръба - в крайна сметка, успях.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: СЛАДКИЯТ ИВАН, РОДЕН СЛЕД НЕВЕРОЯТНО РИСКОВА БРЕМЕННОСТ
На един от първите прегледи обаче, състояли се поради болки и кървене, се установи, че бременността е извънматочна. При нас не преглеждат жените толкова рано, като в България, затова аз живеех с мисълта, че съм супер бременна повечко време… Лекарите ми казаха, че трябва да ме оперират, защото състоянието е опасно за живота ми, за съжаление, споделиха, че нямало как да спасят бебето. Аз обаче не се примирих с това - рових, търсех, струвах, писах в групи, намерих друг лекар, известен с отношение и разни специални случаи.
Той всъщност ми каза същото, но отбеляза и други факти, макар много рискови, оказа се, че надежда има…
Да, бебето ми в действителност е било разположено в коремната кухина, да - извън матката. Но е успяло да се развие в околоплодния мехур между червата и черния дроб, а плацентата от друга страна се е захванала за външната страна на матката ми. Такива случаи, е имало и другаде, аз много четох по въпроса, невинаги щастлви като финал, но при мен - с по-рано раждане, секцио, малко бебенце, към днешна дата се наричам Майка!!! Най-голямата ми мечта се сбъдна, живеех между копнежа и страха, между стремежа и депресията. Нито мога да го опиша, нито да го разкажа, който се е страхувал през бременността, ще ме разбере. Следяха ме всяка седмица, аз бях внимателна с всичко около себе си.
ВИЖ СЪЩО: БЕБЕ ИВЕЛИН - МАЛКИЯТ ГЕРОЙ С ГОЛЕМИТЕ СИЛИ
Днес гушкам Божидар! Той е нашето чудо, нашият дар, нашият голям подарък! Беше в кувиьоз, но вече сме вкъщи, щастливи заедно. Скоро ще изпратя и снимки, нека да пораснем и да се опознаем.
Всичко забравих в мига, в който го гушнах. Не съветвам жените да противоречат на лекарите, напротив - нека да им вярват, но понякога децата са решили да останат и вътрешното ни чувство силно го подсказва. Нека жените да търсят винаги няколко мнения, ако имат възможност.
Мама Теди
.jpg)
