Здравейте, казвам се Радослава! Редовно и с голям интерес чета всяка ваша статия, полезен съвет или история с щастлив край! Много исках да разкажа своята история. Благодаря на екипа на списание „9 месеца“, че ми дава възможност да бъда част от разказите. Надявам се чрез своята история да дам съвет на всички бременни мами, които имат близки до моите проблеми. Въпреки че всяка история е индивидуална, искам да ги посъветвам да бъдат ПРЕДПАЗЛИВИ!

Началото

След прекрасната сватба и раждането на първото дете минаха около 3 години, през които ние непрестанно планувахме и мечтаехме за братче или сестриче на Александър. Понеже бях с операция (секцио) изчакахме достатъчно, за да избегнем „УЖ" евентуални усложнения!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Дойде денят, в който видяхме двете чертички и бяхме много щастливи, но не за дълго. Всичко вървеше нормално… докато една сутрин не получих кръвоизлив и загубих бебето в 11-а гестационна седмица, стана толкова бързо… За един миг всичко се преобърна и вече не беше същото.
Детенцето беше напълно оформено, но нямаше пулс.
Последваха кюретаж, антибиотици и куп изследвания, които да покажат проблема. След година на болка от загубата и много, все различни, изследвания докторът ни даде зелена светлина и каза – „Проблем – няма ,така е трябвало да стане ...Действайте!“. Мислех си, че повече няма да забременея обаче след четири месеца в опити отново видяхме двете чертички. Бях много уплашена, но и щастлива.

А след това…

Мина около седмица – седмица, изпълнена с щастие, че съм бременна. И изведнъж картината се промени, сякаш всичко се повтаряше отново. Получих силни режещи болки ниско в корема и всеки път си мислех „Край! Ще го загубя отново!“.
Ходехме до спешен кабинет почти всяка седмица и казваха, че проблем не се вижда. Бремеността ми беше твърде ранна - едва 6—7-а седмица, когато се появиха опасения, че е възможно да е извънматочна.
Трябваше да изчакаме поне още седмица, за да сме сигурни.... Пиех по една шепа хапчета, но тази болка не спираше. В 8-а г.с., след една криза и посещение на спешен кабинет отново, версията се промени – казаха ми, че се съмняват за кухо яйце т.е има бременност, но няма плод.

РАЖДАНЕТО ДО 45-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ - БЕЗ ПРОБЛЕМИ ИЛИ...

Попитаха ме дали да направят кюретаж веднага или ще изчакам още малко. Бях тотално срината, но пък вътрешно в себе си имах надежда. Изчакахме отново седмица и отидохме на нормална консултация. Накрая ето ги и тях, добрите новини, хора! Бебето имаше пулс! Почувствах моментно облекчение и се надявах проблемите да са били дотук, но УВИ. Болката, онази ниско в корема, ме прикова на легло. Не можех да ставам, имах чувството че коремът ми се къса в буквалния смисъл на думата.

Рискова бременност

До шестия месец влизах цели осем пъти в болница заради болки и страшно повръщане. Бях постоянно на системи за задържане и болкоуспокояващи.
Всички бяхме изключително изплашени. Една сутрин, докато отивах до WC, усетих, че кървя... Падна ми тапата, което означаваше, че до часове (може би) започва раждане. По пътя към спешен кабинет получавах силни контракции (живеем в провинцията), а след преглед на място установиха 4 см разкритие.

Дадоха ми направление за скорошно настаняване и придвижване с линейка в СБАЛАГ„МАЙЧИН ДОМ – София“ ,тъй като там имат най-добрата неонатология. Там успяха да спрат раждането, стоях без тапа и всеки ден беше подарък. Бебчо стоеше напречно през цялото време. При един от рутинните прегледи се установи, че при предишното секцио от общо 5 слоя са зашити само 2 и матката можеше да се скъса всеки момент, държала се е на косъм. Това е животозастрашаващо състояние – както за майката, така и за бебето.

БЕБЕ ЧУДО - ТЕДИ, КОЯТО СЕ РОДИ САМО 660 ГРАМА 

Мъжът ми застана от началото на шестия месец до края на бременността плътно до мен. Беше в ролята на придружител и беше изключително тежко. Без работа, без доходи – само харчове. Тук е мястото да благодаря на наши много близки приятели, на които сме кумове, че ни подкрепиха. Хранеха ме, къпеха ме, преобличаха ме. Нямам думи, с които да изразя своята доживотна Благодарност. Бяхме едно цяло и се борихме до финала.
Проблемите обаче нямаха край – кръвната ми група се оказа объркана. Аз съм „А –", а при изследване в Благоевград ми бяха дали талонче с „А +“ (още след първата бременност). Оттук последваха други казуси – при такъв резус фактор е било необходимо да се бие някаква инжекция на майката, ако иска да има още деца. На мен, както се досещате, нищо не ми е било сложено преди. Докторите се учудихакак е възможно да съм забременяла при 3% процента шанс. Всичко е Божа работа!

Големият ден

Дойде денят, в който ми казаха, че повече не могат да чакат, защото вероятността да се скъса матката е страшно голяма.
В 5:00 часа, рано-рано, се роди моят втори син Иван! Бях толкова щастлива, нямам думи през какво минахме. След шест часа, в които не можех да мигна от щастие, дойде една педиатърка и ми каза, че бебето започнало да се задушава и са го качили в интензивното отделение на болницата.
Тъкмо си мислехме, че се свърши всичко. Бебето имало двустранна бронхопневмония и през нощта са го интубирали. Дойдоха отново и ми казаха, че е на апаратна вентилация и има малък шанс.


Исках да скоча и да отида при него, но не можех. Стоях сама, оперирана и уплашена до болка. На третия ден ме изписаха мен – сама, без бебе.
Останахме в София при нашите приятели, за да сме до Иван.

Има Господ!

След 18 дни болнично лечение, малък шанс, но все пак го имаше, с  нашето детенце се прибрахме заедно при батко му у дома. В нашия дом.
Няма да ви казвам колко сълзи съм проляла след влизането си вкъщи.

Видях баткото и той вече беше по-голям, променен. Днес Иван е на две години – жив и здрав.

Едно изключително умно и добро дете. Благодаря първо на ГОСПОД и после на всички, които ми помогнаха да стигнем до щастливия край в тази тежка за нас битка.
Благодаря от сърце и на Вас, „9 месеца“, че станахте част от моя живот.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ