Жълтеница при новородените

Около 3–4-ия ден след раждането кожата на вашето съкровище започва да се оцветява в жълто и мигновената диагноза е жълтеница (иктер). В действителност не е толкова страшно – около 60% от доносените и около 80% от недоносените бебета развиват иктер през първата седмица от живота си. В по-малко от 5% от случаите се стига до патологични изменения. Причините за жълтеницата са много и различни – генетични нарушения, вродени кръвни заболявания от рода на муковисцидоза или хипотиреоидизъм, запушване или дефект в жлъчната система, травми, получени по време на раждане, недоносено раждане или неправилно функциониращ черен дроб. Физиологичната жълтеница при новородените най-често е следствие от нормален физиологичен компенсаторен процес – бебетата се раждат със значително завишени количества на червените кръвни клетки, но още през първите 2–3 дни след раждането голямото количество ненужни клетки се разграждат на различни отпадни продукти. Един от тези продукти е жълто-оранжевият пигмент билирубин, който чрез черния дроб се екскретира в жлъчните пътища и червата. Билирубинът се отстранява от организма чрез урината и фекалиите, но тъй като черният дроб на новороденото все още не функционира пълноценно, за да го преработи изцяло, голямо количество пигмент се отлага и в кожата на бебето, на което се дължи и пожълтяването. В началото то обхваща лицето и склерите (бялата част на окото), венците, а впоследствие и цялото тяло – състояние, познато като hyperbilirubinaemia.

 

Други отличителни белези

Основните симптоми на физиологичната жълтеница невинаги са лесно разпознаваеми през първите дни след раждането. Ако обаче ви се струва, че нещо не е както трябва, то най-вероятно не е както трябва. Ако билирубинът е силно повишен, много често се наблюдава силно жълто оцветяване на урината и обезцветяване, понякога до бяло, на изпражненията. Често може да ви направи впечатление, че бебето започва да става летаргично и изцяло губи интерес към храната. Дълги периоди на сън, повече от 5 последователни часа, и сънливост по време на хранене или резки и кратки безпричинни изпищявания също са признаци, че най-вероятно трябва де се консултирате с лекар.

ЗАКЛАЯВАНЕ НА БЕБЕТО

Профилактика

Макар физиологичната жълтеница при новородените да се приема като почти неизбежен процес, все пак има методи, чрез които да се помогне малкото човече да премине през този транзитен период по-лесно и по-бързо. Най-добрата профилактика е адекватното и ефективно хранене. През първите 7–10 дни кърмените бебета трябва да се хранят на всеки час и половина-два. Така не само се намалява рискът от патологични усложнения, но и се стимулира производството на кърма. При бебета, хранени с адаптирано мляко, препоръчителният режим на хранене е около 30 и не повече от 60 милилитра адаптирано мляко на всеки два-три часа. Важно е да не се забравя, че коремчето на бебето е малко и претоварването му води много често до колики или повръщане. От значение е също бебето да е изложено на възможно повече дневна светлина. Доказано е, че слънчевата светлина, която обхваща голяма част от светлинния спектър, включително билирубин абсорбиращия диапазон, може да се използва ефективно за профилактика и лечение на физиологичната неонатална жълтеница. Ултравиолетовата светлина реагира с билирубина, променя го във форма, която не е необходимо да преминава през черния дроб, за да бъде експулсиран, като по този начин елиминира излишния пигмент от тялото и намалява риска от жълтеница.

Няма причина да държите далеч от прозорците бебетата, родени през есенните и зимните месеци. Слънчевата светлина е по-ефективна по време на зимния сезон, когато нейната интензивност е по-ниска.

 

Лечение

Най-често физиологичната жълтеница при новородените не изисква лечение. Към края на втората седмица, след като мама е прекарала много часове в хранене на малкото човече, а татко е следил кошчето винаги да е на светло, бебето отново е с розова кожа. В редки случаи нивата на билирубина се покачват до стойности, налагащи специални кръвни тестове и лечение. Фототерапията е най-ефективният метод на лечение, който използва синьо-зелена светлина в диапазона 460–490 nm.

 

 

Светлинните вълни се абсорбират от кожата на бебето и разграждат билирубина до водно-разтворими съединения, които се освобождават от тялото много по-лесно и бързо. За целта бебето се поставя в специално легло под синьо-зелена светлина само по памперс и със специални предпазни очила. Колко дълго ще продължи лечението, зависи единствено от това колко бързо ще спаднат стойностите на пигмента. Непременно ще ви направят впечатление приличащите на диария изпражнения. Не се тревожете – тялото се освобождава от излишния билирубин. Явлението е само временно и спира веднага след прекратяването на фототерапията. Много рядко физиологичната жълтеница преминава в патологична и се налага обменно кръвопреливане.

Най-често физиологичната жълтеница при новородените не е опасна и отзвучава до края на втората седмица, а лечение е необходимо в много редки случаи (при много високи нива на билирубина). Подсладената вода в никакъв случай не е заместител на кърменето и в повечето случаи влошава жълтеницата. Пълното с вода стомахче на бебето го спира да се храни, намалява количеството на изпражненията, с което и възможността да се изхвърли билирубинът. Вече отделеният в храносмилателния тракт билирубин остава, превръща се отново в неразтворим и се всмуква обратно в кръвоносната система.

В повечето случаи бебетата с жълтеница са по-летаргични и сънливи от обикновено, затова от особено значение е да се стимулира и поддържа редовно хранене.

 

 

Нивата на билирубина са средно с 2–3 милиграма по-високи при кърмените бебета, отколкото при бебетата, хранени с адаптирани млека. Твърденията, че кърмата може да е вредна, са напълно неоснователни. Точно обратното – калориите, осигурени от кърмата, дават енергията, необходима за правилната работа на черния дроб и по-бързото изхвърляне на билирубина от тялото на бебето.

Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър