За да се научим да говорим, необходимо е да имаме нормален слух. Способността на детето да чува и да реагира на звуци се развива много рано. Още през първите месеци след раждането бебето е подготвено да диференцира фино тона, с който му говорят, и дори близки по звучене речеви звуци. Малкото дете има нагласата да възприема който и да е език. Но тъй като обикновено му се говори само на един, то се специализира най-добре в неговото овладяване.


За съжаление редица причини могат рано да увредят детския слух. Ако те са въздействали преди или по време на раждането или през първите 2–3 години, този проблем неминуемо води до друг – недоразвитие на речта

В такива случаи детето или въобще не може да проговори, или проговаря късно с несвързано езиково изказване. Сред факторите, които увреждат слуха, са наследственост, инфекции, прекарани от майката през бременността (особено в началните 3–4 месеца), вредности от околната среда, тежко раждане, ниско тегло при раждането (под 1500 г), усложнения от лечение с медикаменти, чести възпаления на ушите, прекаран менингит през ранното детство…
За да се разпознае навреме слуховото увреждане, трябва да насочите вниманието си върху някои прояви на детето още докато е много малко. Ако се налага, веднага да се предприеме специализирано за говор обучение. Такова обучение е подходящо и в случаите, когато детето притежава резерви да развие речта си (т. нар. остатъчен слух). Ако не се предприемат действия, неусетно детето ще си изработи по-лесни начини за общуване – чрез мимики и жестове.

През първите месеци след раждането не винаги е лесно да се открият категорично убедителни симптоми. Вече в много отделения за новородени се прилага изследване на слуха, но това не се прави навсякъде. Най-сигурни данни се получават от проследяването. Ето защо е нужно родителите специално да наблюдават бебето, за да установят:

  • Реагира ли или не реагира с трепване, дори с разплакване на силен шум в близост до него.
  • Прави ли опити след 4–5-ия месец да се ориентира откъде идва звукът, като обръща главата си в съответната посока.
    Ако детето гука и произнася звуци и срички до 7-ия месец, това не се дължи на запазен слух, а главно на вродените способности говорът да се упражнява и особено на емоционалното стимулиране. И не е сигурен ориентир!
    След 8-ия месец нормално чуващото дете вече започва да повтаря точно звукосъчетанията, изговаряни от възрастните. Ако то не чува, не е в състояние да подражава и постепенно спира “да говори”. Близките изненадано се питат: “Защо не бърбори, както преди?”
    В този период детето започва да разбира елементарни и словесни поръчки. Има ли слухов проблем, не реагира – защото не може да възприема чуждата реч. Питате ли го къде е лампата, то няма да я погледне, без да му я посочите.
    Обичайно е още преди да навърши годинка, малкото човече да харесва музика. Когато слуша любима мелодия, то пляска с ръце, поклаща се ритмично, реагира радостно и емоционално. Липсата на тези действия може да е сигнал, че слухът е нарушен.
    Други признаци от значение: то не реагира при телефонния звън, научава се да гледа и да следи мимиката и устните на говорещия, за да чува по-добре, приближава се по-близо до вас или трябва да му говорите по-високо.
    При непълна загуба на слуха детето все пак проговаря. Но това става бавно, речникът му е беден. То произнася много звуци неправилно, заменя ги в думите – особено се бъркат “б” и “п” (вместо “баба”, казва “папа”), “ш” и ”с”, “ж” и ”з”, ”к” и ”т”, “г” и ”д”. И като резултат детето трудно осъзнава казаното от другите, а те пък не винаги го разбират.
    След 3–4-годишна възраст – когато вече е проговорило, то също може да получи слухово увреждане. Сред най-честите причинители са инфекциите и травмите. За ролята на задимения от тютюнев дим домашен въздух, който може да предизвика и възпаление на ушите, често е ставало дума.
    Особено важно е да се изтъкне негативното влияние, което оказва силният шум върху детския слух. Добре е да се съобразявате с някои препоръки:
  • Не купувайте на детето играчки, които произвеждат оглушителен шум (пушки, пистолети и др.).
  • Избягвайте да водите малкото дете на много шумни събития, концерти, на места, където се изстрелват фойерверки (а те провокират и страх!), прелитат самолети или минават други превозни средства. Добре е да научите детето как да закрива ушите си с ръце.
  • Никога не му крещете високо близо до ухото. Не го удряйте в тази област!
    Ранното увреждане на слуха е само една от възможните причини за забавеното развитие на детската реч. Ако тя се докаже, има специализирани заведения, които предлагат добре разработен комплекс от медицински методи и обучение за деца от най-ранна възраст. При всеки случай проблемът е строго индивидуален. Той се отстранява според състоянието и потенциалните възможности на детето. Важно е да се знае, че хората с увреден слух винаги намират своето място в живота и пълноценно се реализират.
    Дори вашите тревоги да се окажат неоснователни, не отлагайте чрез продължително изчакване да изясните причините – защо детето не говори като своите връстници?

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ