samotnoПавел иска да се занимава сам, няма нужда от други деца, с които да играе. Трябва ли родителите му да се тревожат?
Моето кътче. Моята топка. Моята пожарна кола. Когато 3½ -годишният Павел може да играе с любимите си неща, той е доволен. Майка му обаче се тревожи, че синът й може би е твърде зает със себе си. В детската градина също не се интересува от другите деца. Брат му лудува из къщи с приятелчетата си, докато Павел предпочита да се уедини с конструктора си.



Всъщност той не е срамежлив – не се оставя, ако по-големият му брат по някакъв начин го засегне, на детската площадка често се люлее с някое дете на люлката и това му харесва.
Павел просто е от децата, които могат добре да играят сами.
Защо майка му се тревожи? Тя смята, че той може да се превърне в аутсайдер
Убедена е, че децата се нуждаят от други деца, и е права.
Но не всяко дете е склонно винаги да е заобиколено от компанията на другите. Има и такива като Павел – самотни “ездачи”, които обичат сами да се возят на триколката си. Те не се нуждаят от свита деца, за да са доволни. Достатъчен им е само мравуняк, в който да ровят с пръчка. Тези деца не са за окайване – те не познават скуката, тяхната фантазия им отваря все нови и нови вълнуващи светове. Те не се отчайват, когато приятелката от детската градина няма време. Това не са единаци, които от стеснителност се отказват от компанията на други деца. Те просто нямат остра потребност от контакти

Всъщност родителите им не би трябвало да се тревожат от това.
Майката на Павел обаче се страхува, че той евентуално не научава достатъчно, тъй като не гледа какво правят другите деца. Действително малчуганите учат едно от друго, но това става и когато не играят заедно.

Дори неколкомесечните бебета се интересуват едно от  друго. В групата на пълзящите в яслите те се гледат, изненадват се, когато някое изведнъж се търкулне близо до тях, имитират това, което пуска бълбукащи балони от устата си, докато седи наблизо. Ранният бебешки контакт все още не означава, че децата се чувстват заедно, а само че вече са едно до друго.

ЗАХРАНВАНЕ НА БЕБЕТО
КАЛКУЛАТОР ЗА ЦВЕТА НА ОЧИТЕ НА БЕБЕТО

СЪНЯТ НА БЕБЕТО

АКО ДЕТЕТО ПЛАЧЕ В СТОЛЧЕТО ЗА КОЛА

И двегодишните все още не играят заедно. От време на време им се удава известна близост, например бутат топката, която е търкулнало до тях друго дете.
Във възрастта на Павел колективната игра придобива по-голямо значение, но особено здрава дружба още не се създава. Децата вземат това, което могат да получат  – приятел или приятелка означава някой, който може да предложи нещо вълнуващо. Павел не се нуждае от това, тъй като има достатъчно собствени идеи.
Родители, които наблюдават внимателно детето си, са разбрали дали то е доволен малък единак, или дете, което не е с другите не по собствено желание. Този, който си е самодостатъчен, не е изолиран. Другите деца оценяват това дори като качество. Често те са в състояние да завиждат на детето, което часове наред кръжи с триколката, докато другите лудуват наоколо, гонят се, крещят и огласят махалата.
Притеснението на майката на Павел може донякъде да се разбере. Когато детето ти е единак, те вълнуват противоречиви чувства
От една страна, радваш се на неговото вътрешно спокойствие, на способността му да се концентрира и на фантазията му. От друга, безпокоиш се за бъдещото му социално вграждане. Дали ще може да съчувства на другите, да се справя с конфликти, да се утвърждава?

Спокойно, мили родители! Това ще се получи, тъй като детето не е само на този свят. То наблюдава мама и татко, другото дете в семейството, малчуганите в детската градина, на площадката за игри, в парка... и си прави изводи. Важно е “самотното” дете да посещава такива места и да има повече възможности да е сред други хора. Децата единаци от време на време трябва да се подтикват към някое действие. Например добре е и да се канят семейства с деца, при което съвсем спонтанно се създават контакти. От учителките в детската градина може да се установи с кое дете единакът може най-лесно да се сближи. Ако обаче въпреки усилията контактът не се получи, общуването не бива да се налага насила.
Децата се развиват и променят. Най-успешно те изявяват заложената в тях “програма”, когато ги приемат такива, каквито са.



Майката на Павел не би трябвало да се безпокои толкова за своя доброволен самотник. Той има собствено мнение, влага умение и творчество в игрите си, расте вкъщи и в детската градина сред други деца, така че наистина при него всичко е наред. Така както е било наред и с едно друго малко момче, което е предпочитало да играе самичко. В биографията му неговата по-малка сестра си спомня, че то е било склонно да играе със сложни конструктори и с игри, които изисквали търпение. Момчето се е казвало Алберт Айнщайн и не е най-лошият пример за малки единаци...

Соня Найденова
психолог