Д-р Добринка Петрова и желанието за нов живот

управител на Ню Лайф, репродуктивен специалист. Завършва медицина в Медицински факултет към Тракийски университет в Стара Загора през 2002 г. Продибова специалност по акушерство и гинекология през 2008 г. Притежава удостоверения за многобройни специализации у нас и в чужбина за диагностични и лечебни методи в областта на акушерството, гинекологията и репродуктивната медицина.

„Живели някога двама стари хора, които си нямали рожба и много тъгували...” (Момичето, което било от вар)

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

,,Много отдавна в Япония живял един от ония войни, които се наричали са- мураи. Той бил богат и силен, но много нещастен. От дълги години бил женен, а все не идвало дете, да донесе радост в дома му.“

„Живееше някога една жена, която искаше да си има дете, само че не знаеше отде да го вземе.“

Всички сме чели и са ни чели приказки. Едните свършват с „...3 дни яли и се веселили... без да се казва, какво следва после, а други те започват с желанието за дете – „всичко си имали освен едно...“

Ако желанието не се изпълнени, и проблемът с безплодието стане очевиден, това може да доведе до занижена самооценка. Може да възникне безнадеждност и да доведе до отчаяние. Трудностите с безплодието се пренасят в трудности в партньорството. През последните десетилетия бе постигнат голям напредък в областта на технологиите за асистирана репродукция. Лечения като инвитро оплождане (IVF) и микроинжектиране (ICSI) дадоха нова надежда на много бездетни двойки. Постепенно в годините се повдига въпроса за емоционалното въздействие на безплодието, което не може да бъде пренебрегнато и че проблемът не се свежда само до биологично или медицинско естество.

Освен към необходимите медицински процедури добре би било да се фокусираме и върху психосоциалните и емоционални нужди на пациента, като:

ЖЕЛАНИЕТО ЗА ДЕТЕ е резултат от индивидуалното развитие на всеки човек. То не съществува от раждането и обикновено расте с нас. Желанието за дете е не само дълбоко почувствана нужда, произтичаща от индивидуални инстинкти, но също зависи и от: развитието на индивидуалната личност; социално-културни процеси; икономически фактори; индивидуални биографични промени; междуличностни процеси между партньорите; динамика на семейството.

ЛЕЧЕНИЕТО НА НЕИЗПЪЛНЕНОТО ЖЕЛАНИЕ за дете много често се състои в цикъл от повтарящи се интервенции, които могат да бъдат успешни, но често не са. Този дълготраен процес създава специфични емоционални напрежения, придружени от разочарование и отчаяние. Диагностичните процедури и медицинското лечение при стерилитет оказват изключително въздействие върху интимния живот на пациентите. Следователно – динамиката на връзката между двойката, интимността, сексуалността, способността да се справят с психологическите и емоционални ефекти, причинени от този процес, трябва да бъде в допълнение към хода на лечението и бъдещите възможности за лечение. Човек, страдащ от безплодие, ще се сблъска с комплексни проблеми, които обхващат биологични, психологически, социални и етични области.

СТРЕС ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЗПЛОДИЕ може да бъде причинен от неудовлетвореното желанието за дете, социалното и семейно напрежение, както и от използваните репродуктивни технологии и техния ограничен успех. Този стрес мотивира нужда от емоционална подкрепа от много източници, като членове на семейството, партньор, подкрепа в групи за взаимопомощ.

Общочовешка ценност е, че една от най-големите благословии, които жената получава, е да стане майка. Много жени не се радват на тази благословията заради различни причини. Нека да поговорим за емоционалното въздействие, което безплодието оказва върху жената. Безплодието може да бъде едно от най-трудните неща, с които някога ще се сблъскате. Сякаш е лесно да се подцени колко стресиращо би могло да бъде в действителност, докато не го преживееш лично. То може да засегне всичко, свързано с живота ви, минавайки през вашата увереност, тялото и връзката ви. Повечето жени са отгледани и възпитани с идеята, че някой ден ще станат майки. От първата си кукла, жените са заобиколени от образи и очаквания от родители, връстници, религия, реклами и медии. Следователно майчинството заема голяма част от техния образ като жена. Последните тенденции са отлагане на майчинството във времето. За много жени репродуктивният проблем се разпознава като ,,края на света”. В такива моменти те са склонни да се чувстват тъжни, ядосани, отчаяни и претоварени, което е напълно нормално. Добре би било осъзнаването, че никой не е виновен за безплодието, няма смисъл човек да се самонаказва, колкото и да е разочарован. В такъв момент от живота важна е любовта и подкрепата на партньора и семейството. Разбира се, има лечения за безплодието за тези, които са търпеливи и смели да се борят с предизвикателствата по пътя. Затова бъдете информирани и задавайте колкото се може повече въпроси на вашия лекар. Въпреки това, ако не желаете да преминете през емоционалното влакче, което понякога може да бъде причинено от лечение на безплодието, има и други възможности, които можете да обмислите заедно с членовете на вашето семейство.

Обичайно се счита, че жените страдат повече от стреса от безплодието, а мъжете приемат ситуацията по-спокойно. А дали е така? Хм, истината е, че мъжете изпитват същите емоции като жените – разочарование, гняв, безсилие, безпомощност. Трудността идва от ролята им да бъдат сила и опора за партньорката им. И двете страни преминават през собствените си разочарования. Но работещо би било, ако те признаят фактите и изберат да си помагат взаимно в справянето с проблема. Много често жените поемат „вината” за борбата на двойката, като по този начин продължават цикъла на вина и несигурност, тъй като безплодието като мъжки фактор е социално заклеймено така. Неслучайно терминът „ялова” дамгосва жените. Всъщност мъжете са еднакво засегнати от неизпълненото желание за дете и родов дълг, но като че ли са по-малко отворени за чувствата си и често потискат емоционалния стрес, в опит да осигурят емоционалната стабилност в отношенията. При двойки с дългосрочно безплодие, които са се сблъскали с голям неуспех на лечението, се съобщава за по-дълбока депресия и ниско удовлетворение от сексуалния живот. Семейните раздори често се развиват при безплодни двойки, особено когато са подложени на натиск, за да правят секс в определено време или трябва да се вземат своевременни медицински решения. Двойките също могат да имат по-ниска самооценка, докато се сравняват със своите връстници и членове на семейството.

Предвид, че раждането на първото дете, заченато чрез инвитро, е 1978, още в началото на 90-те години започват проучвания на тема „Как стресът по време на лечението на безплодието оказва влияние в двойката“. Авторът на проучването е д-р Трил Кяер от Danish Cancer Society Research Center. Проучването включва 47500 датски жени от първата им година на лечение на безплодие и обхваща периода от 1990 и 2006 до 2007 г. Жените са били на възраст 32 години в началото на оценката и са наблюдавани в продължение на около 7 години. Изследователите са установили, че повече от една четвърт от жените (26,7%) са били или разведени, или живеят сами до последното проследяване, до 12 години по-късно. Около една трета от тези двойки не са имали деца. Погледнати тези данни са стряскащи относно ефекта на стреса, който води безплодието в двойката и неговата продължителност. Ново проучване, проведено върху десетки хиляди двойки, опроверга твърденията, че лечението на плодовитостта води до по-висок процент на разводи. „Процедурите за инвитро оплождане могат да бъдат стресиращи“, казват изследователите, но в крайна сметка могат да доведат до заздравяване връзката, а не до разпадането ѝ. Авторът на проучването е д-р Мариана Мартинс от Университета в Порто, Португалия и колеги провеждат проучване върху 42 845 датски жени, които са на лечение на безплодие между 1994 г. и 2009 г. Жените и развитието на взаимоотношенията с партньорите им са проследени в рамките на 16 години. Резултатите са били сравнени с тези на контролна група, избрана от общата женска популация. През целия период на проследяване, 65% от жените, лекувани с безплодие, са имали деца със своите партньори, а 20% от жените, участващи в проучването, са подали молба за развод. След извършване на корекции за променливи, като възраст и образование, не са открити съществени различия между групите. Установено е, че както жените, участващи в проучването, така и тези от контролната група са с подобен риск от разделяне. Изследователите признават, че безплодието, неуспешните лечения и подлагането на процедури, които не гарантират положителни резултати, увеличават психологическото въздействие в двойката. В същото време те предполагат, че ученето за преодоляване на тези пречки може всъщност да сплотяване в отношенията. Средно, психологическата тежест изглежда е основната причина за преустановяване на лечението за безплодие. В светлината на тези данни е в най-добрия интерес на пациента тези въпроси да бъдат разгледани по време на консултации и лечение. Основната цел на консултирането за безплодие е да помогне на мъжа и жената да признаят безплодието, да изразят безпокойство си, загубата на доверие, да се справят с разочарованието и гнева. В обобщение – медицинските специалисти и специалистите в областта на психичното здраве, могат да осигурят подходящи интервенции за облекчаване на стреса. Безплодието е предизвикателство, което може да повлияе дълбоко на индивида, връзката му с партньора и качеството на живот.