„Когато създаваме дете и го родим, всъщност раждаме бъдещето, което ще има влияние върху седем поколения напред. Това е голяма отговорност. Нека се замислим какво искаме да дадем на планетата – дали човек, проникнат от страх и агресия, или личност, изпълнена с вяра и отговорност към Земята, на която живее“. Това са думи на Ува Майнер, холистична акушерка, международен лектор, психолог, лечител и вдъхновител на красивото раждане за хиляди семейства по света. Според нея, два-три месеца преди зачеването сперматозоидите и яйцеклетката в телата на родителите вече са програмирани с информация според тяхното емоционално състояние.

ТЯ ПРЕПОРЪЧВА ОЩЕ:

„Бъдете съзнателни и контактувайте с бебето всеки ден. Започнете да пишете на ръка дневник още от момента, когато разберете, че сте бременна. Споделяйте в него всички свои положителни емоции, които преживявате в този период, разказвайте на бебето случките, през които минавате, а то усеща чрез вашите емоции и все още не може да види. Лепете в тетрадката всяко малко цвете и снимка, които получите и ви харесват, за да ги дадете на детето си, когато порасне. Тази съзнателна връзка на споделяне, която сътворявате с него, ще ви помогне да родите по-леко.“

Ува съветва родителите да пазят този дневник и да го подарят на детето си, когато навърши 18 години, споделяйки как нейният син чете своя дневник с наслада и удоволствие дори днес, потапяйки се в своите несъзнателни спомени от времето, прекарано в корема на майка си. Казва със съжаление, че тази връзка между съвременните родители и децата им вече липсва.

КОГА Е ГОЛЕМИЯТ ДЕН - КАЛКУЛАТОР НА ТЕРМИНА

За да ни разкаже повече за пренаталното възпитание, се срещаме с българката Росица Божкова – психолог, писател, йога инструктор и член на Асоциацията на българските дули. Според нея майката не само формира качествата на бъдещото физическо тяло, но и дооформя информацията, дадена от семето на бащата. Тя може да усили или намали някои негови характеристики. Всичко зависи от мислите и чувствата, които преминават през нея, защото всяко нещо оставя своя енергиен отпечатък върху нея и върху плода в утробата ѝ. По време на бременността жената е духовният учител на своето дете. Утробата ѝ е неговият първи свят, входа към земния живот, тук то започва своята адаптация към специфичните вибрации на Земята. Докато Тя и То са едно – това е времето на истинското общуване, в което могат да се посеят семената на бъдещия характер, който да е характер, близък до идеала на душата ни. За съжаление, днешната реалност рядко може да предложи на жената позитивна атмосфера и чисти вибрации. Безпокойствата, напрегнатостта, негативната информация от телевизията и вестниците, гледането на неподходящи филми с насилие, пораждащи страх, са преживявания, които рефлектират негативно върху психиката на бъдещото дете. Силата на жената обаче се състои в способността ѝ да трансформира негативните тенденции, чрез личностната си трансформация, чрез силата на молитвата и медитацията и съзнателното ѝ свързване с духовните светове.

КАЛКУЛАТОР ЗА ЦВЕТА НА ОЧИТЕ НА БЕБЕТО

Друг много важен фактор са вибрациите в утробния живот. Майката не може да контролира средата около себе си, но може да се научи как да трансформира негативните емоции и преживявания.

Има много методи и техники за това.  Аз лично съм събрала всички практики, които съм ползвала през годините за работата ми с бременни, в книгата „Докато аз и ти сме едно”, ето някои от тях:

- Проучи кои твои вярвания, страхове и осъждания не ти вършат работа и вземи решение да се простиш с тях. Напиши обратните на тях утвърждения и ги преживявай често.

- Музиката има мигновеното свойство да променя емоционалното състояние. Направи си плейлист с вдъхновяваща музика и го слушай винаги, когато е възможно.

- Намирай време за своите любими занимания – не ги пренебрегвай в името на спешните и неотложни неща. Помни, че най-важното сега е твоето вътрешно състояние на благополучие и радост, а не тези „важни” неща, за които утре даже няма да си спомняш, но ще са изяли времето ти.

- Срещай се с позитивно настроени хора и по възможност отбягвай онези, които те карат да се чувстваш изцедена.

- Посещавай високоенергийни места, срещай се с високоенергийни хора, които ти носят положителна енергия.

- Зареди си специални за целта кристали, които да носиш с теб.

- Движи се! Посещавай часове по пренатална йога (или потърси в интернет и участвай от дома си), разхождай се, плувай (ако е подходящо), танцувай!

- Подбирай си книгите, филмите и предаванията. Нали вече знаеш, че твоето бебе гледа и се учи заедно с теб. „Искам ли моето бебе да преживява всичко това? е един полезен въпрос.

- Ароматите са чудесен начин да си доставяш удоволствие. Внимавай с етеричните масла, понеже малко от тях са подходящи при бременност. Живите ароматни цветя и билки обаче ще поддържат в теб чудесно настроение, съвсем безопасно.

- Цветовете на дрехите, които носиш, имат своята вибрация. Запознай се с тяхното значение и когато се обличаш с тях, осъзнавай какво минава през теб...  Намирай повод за смях по-често. Ако е възможно, просто си пусни някоя добра комедия. Посвети се на най-важното – своето щастие!

За осъждането

Един от факторите за спадането на вибрационното ни ниво е изпитването на негодувание. Макар привидно да е насочена към другите, социалната отрова от осъждането, критиката и самокритиката си е за нас. Негативните емоции идват не от реалността (която е неутрална), а от нашите изисквания, желания, контрол, черти на характера, погрешни вярвания... Няма събитие или човек, които да могат да ни наранят или да ни направят нещастни. Ние сами даваме на нещата и хората тази сила.

КАЛКУЛАТОР ЗА КРЪВНАТА ГРУПА НА БЕБЕТО

Паразитите, които отглеждаме в ума си Ревност, страх, терзание, негодувание, раздразнение, гняв, разочарование, обезкуражаване, отчаяние, омраза, самосъжаление, тревога, нетолерантност, тъга, липса на вяра в себе си, вина. Децата в по-богатите култури са с угаснали погледи „В много от страните от така наречения Трети свят, отглеждането е въпрос на оцеляване, в реалния смисъл на думата. Там децата се включват в семейния живот, като по-големите отглеждат по-малките, учат се още от малки на работа, за много от тях училището е привилегия, но въпреки трудностите и оскъдицата, очите на децата светят. В многото си пътувания забелязах, че колкото една страна е по-богата, толкова сякаш по-угаснали са погледите на децата, толкова по-недоволни и неудовлетворени изглеждат те. Това, което ме изненада в Индия, например, е как тези малки деца, които буквално живеят на улицата и ням какво да ядат са с блеснали очи, усмихнати лица. Те приемат живота си и съдбата си по изключителен начин. Нещо, което за нашите деца не може да се каже, въпреки че са презадоволени. Това, разбира се, е заради начина на мислене. Тук живеем в консуматорско общество, в което ценността на живота се измерва в нещата, които правим, в това, което притежаваме и всичко това ни хвърля в един невротичен модел. Докато на Изток, там където ценностите са по-различни и където човек знае, че си носи кармата и не се възприема като жертва на своята съдба, не можем да видим тази безпътица, която виждаме тук. Първо работата, после личният живот, това са приоритетите на западните общества. Докато за „развиващия се свят“ е обратното. В много от тези страни – ясли и детски градини, няма. Децата под училищна възраст се отглеждат от голямото семейство заедно, така, както е било и при нас в патриархалния модел и в съответствие с ценностите на общността“, разказва Божкова.

Текст: Драгомира Иванова