Всичко започва с усмивката в първите месеци след раждането. Тя е знак, че разцъфва една от най-важните емоционални връзки в живота – връзката с родителите. Как човек ще се справя със страховете, гнева, гордостта или радостта, зависи от първите години след раждането му. Ето защо още от началото родителите трябва да са спътници по пътя му към света на чувствата.


Всеки ден бебето усвоява нови емоционални уроци. Един от най-важните е как да изразява чувствата си, така че да извиква определени реакции и емоции у другите. С помощта на родителите си – емоционалните спътници,  детето добива т.нар. от психолозите емоционална компетентност. Това е умението свободно да изразява чувствата си и да се справя с вътрешните си емоционални бури. Както уверява немската психоложка Сабина Пауен от Университета в Хайделберг, емоционално компетентните деца попадат по-рядко в социални конфликти, с по-голяма лекота усвояват нови знания, успяват да намерят сами мотивация, за да постигат целите си, и по-бързо се възстановяват след неуспехи.

Калкукатор за цвета на очите на бебето

Родителите рядко си дават сметка колко сериозно могат да се отразят настроенията им върху бъдещия емоционален живот на малкото дете. Ако те са позитивни и ведри личности, голяма е вероятността и детето да расте с дружелюбна и открита настройка към живота и хората. Ако обаче мама и татко имат по-мнителен и песимистичен поглед към света, рискът да предадат тази настройка и на детето е голям.


Новороденото: „Чувствам се… не знам как!” 
Още от началото бебето изпитва емоции. Чувства се некомфортно, когато пелените му са мокри. Приятно –


когато мама го гали, и направо страхотно, когато му дава да суче. Според психолозите още от раждането си кърмачетата умеят да различават приятните от неприятните усещания и ясно го показват. Това обаче още не значи, че осъзнават емоциите си. Новородените бебета почти нямат контрол върху жестовете и мимиките си. Ето защо е твърде сложно да се уловят емоциите им в даден момент. Често обаче родителите интерпретират определен жест или мимика на новороденото си съкровище според субективната си представа. И понякога „откриват” емоции, които са далеч от реалността.

Кърмачето от два до три месеца: „Аз се усмихвам, ти се усмихваш! Значи се разбираме!” 
Когато бебето е на около 8 седмици, родителите вече имат добра представа за неговия емоционален живот. Почти всички бебета вече умеят нещо, което прави мама и татко щастливи – да се усмихват. И то не като рефлекс, а целенасочено – те гледат, наблюдават и в един миг прекрасна усмивка озарява лицето им. Тайната им е, че се надяват в същия този момент мама също да ги погледне и да им отвърне с усмивка. Тази усмивка е „социална” – тя търси контакта с очи, като отправя емоционално предизвикателство към другия: „Обърни ми внимание! Отвърни на моите чувства!” Усмивката е първият опит на бебето да привърже определен човек към себе си. А когато това стане, то се надява, че доверената личност ще му обърне внимание и когато не му е до смях. Още от този момент то започва да търси свои спътници в емоциите, които да съпреживяват с него приятните и неприятните чувства, да улавят сигналите му за емоционална помощ.

Бебето от 7 до 8 месеца: „Изпитвам страх и куп други емоции…”
С навършването на 7 месеца емоционалният свят на бебето става по-богат. То може да проявява гняв, когато малката червена топка се търкулне под леглото и не излиза обратно. Може да гледа натъжено, когато татко също гледа тъжно. Това е така, защото по изражението и мимиките на хората около него все по-добре умее да чете и често да се заразява от техните настроения.
Все пак в този период доминиращо чувство е страхът от непознати. Тази тревога най-често се пробужда непосредствено преди прохождането. Страхът от непознати се активира като защитна реакция пред теоретичната възможност, след като е по-мобилно, детето да бъде грабнато от някой непознат…

Детето на 1 година: „Понякога успявам да се успокоя без помощта на мама и тати!”
Когато малкото ви съкровище духне първата си свещичка върху тортата, емоционалният му свят вече е стъпил на стабилна основа. Радостта, гневът, тъгата, страхът, любопитството и изненадата са шестте емоции, които психолозите наричат базисни, тъй като в този период те се проявяват по сходен начин при всички деца, без да са обусловени от културни различия.
Вече на година детето е формирало и някои собствени механизми за справяне с емоционални конфликти. То знае, че може да си спести неприятни емоции, като избегне източника им. Например да заобиколи отдалеч тъмната стая, от която може да изскочи някое чудовище. Или пък вече е наясно, че страховитото същество, което мама нарича прахосмукачка, ръмжи по-слабо, когато бързо долазиш до другата стая. Малчуганът на 1 година се опитва да се успокои, като засмуче биберона залъгалка или като гушне любимото си плюшено мече. На тази възраст се проявяват и индивидуалните черти на характера. По-спокойните деца се справят по-добре и сами с емоционалните си терзания, по-нервните обаче почти винаги се нуждаят от емоционален спътник в проблемни ситуации. 

Виолета Спиридонова
психолог 

Наука и емоции

Антрополозите, психолозите и педиатрите проявяват особен интерес към емоционалното поведение на пеленачето. Сред индикаторите, които учените следят, за да изследват емоционалния живот на бебето, са нивото на кортизола в кръвта (повишеното ниво на този хормон е сигнал за стрес и тревожност), промените в сърдечната честота, бебешките мимики (позицията на веждите и устните и т.н.). Любопитно е, че бебетата също интерпретират емоциите на околните по техните мимики, жестове и интонация. На базата на проучване екип от учени от Ню Йорк и Лайпциг дори твърди, че пеленачетата разпознават емоционалното състояние на другите от ранна възраст – на около 3 месеца.
Учени от Университета в Хайделберг пък изследват различни етапи от емоционалното съзряване на бебето. Те пускат пеленачета да лазят по пътека, на която има зона с прозрачна повърхност, а под нея е симулирана пропаст. От другата страна на „пропастта” стои майката на бебето, която го подканя то да продължи. Експериментът показва, че децата на 8–9 месеца се спират пред пропастта и пулсът им се покачва. Това се тълкува като знак, че те приемат „пропастта” за реална и изпитват страх. При по-малките бебета (на 5–6 месеца), застанали пред „пропастта”, тъкмо обратното – пулсът им се понижавал. Немските учени обясняват това като знак, че и по-малките деца приемат мнимата дупка за истинска, но не са неспокойни, а по-скоро изненадани от новия визуален стимул, изпречил се пред тях. Изводът на специалистите е, че с всеки изминал месец емоционалният живот на бебето формира все по-сложни причинно-следствени връзки.

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ