Здравейте, каня се да ви пиша от месец насам, но все не успявах да подредя думите върху белия лист, оставаха си само в мислите ми. Историята ми е щастлива, като всички, които споделяте и се радвам, че мога да бъда част от палитрата емоции в рубриката „Писмо в бутилка“.

Моите приключения започнаха в 26-та гестационна седмица, когато се наложи да постъпя с болки в болница. Да ви кажа честно до онзи момент имах лека бременност, никакви тревоги и никакви проблеми. Дори се следях само по здравна каса и кракът ми не беше стъпвал в частен кабинет. Може би и това обяснява настаняването ми в държавна болница (в София), когато се почувствах зле.

Прочетете още: Рискова бременност

Така и не разбрах болките от какво са били, може и да са ми казали, но не съм запомнила, едно обаче стана ясно - бях се сдобила с омекнала и скъсена шийка. Оказа се, че трябва да лежа за задържане – първо в болницата, после у дома. На мястото, на което ме хоспитализираха, бяха доста груби, ама и аз не държах на нежност, успяха обаче да ме разстроят, обяснявайки ми, че „няма да я бъде“. Прибрах се още по-изплашена.

Прочетете още: Женската интуиция и чудото на новия живот

Залепих се за дивана, когато ме изписаха, но седмици по-късно отново трябваше да бъдат приета за наблюдение, отново при тези хора. Този път обаче моята кума ме заведе в частна болница, много популярна в София, защото се притесняваше, че не получавам необходимите грижи в държавната. И тук е моментът да поема дълбоко въздух и да кажа, че останах там до раждането и се запознах с невероятен екип от лекари, акушерки, санитарки – просто хора с големи сърца, които ме подкрепяха и емоционално, освен всичко останало. НЕ СЪМ вярвала, че е възможно толкова да свикнеш с дадени лекари, че да ти е странно да си тръгнеш, макар и с бебе на ръце, щастлив, жив и здрав. Уточнявам, че не искам да бъда разбрана погрешно – в държавните болници има прекрасни лекари! Просто ми е мъчно да ги гледам как изнемогват от работа, как са съвестни и почтени (някои от тях), а не получават необходимото възнаграждение. Няма да навлизам в подробности до какви порочни практики води този факт. Всички сме чели и слушали страшни истории за раждането, нали? Липса на отношение, условия, хигиена и прочие… И за пациентите е жалко, и за персонала, никой не го заслужава! Само на върха определени хора са доволни…

Опитайте: Калкулатор на термина - кога е големият ден

Моето послание е, че аз бях водена от предразсъдъци – „ако искаш да си в частна болница, си лигла“, „едва ли не отиваш на хотел, а не да раждаш“, „тези пари могат да се изразхидват за бебето, за количка, за дрехи, за ремонт…“ Но за мен, лично за мен, опитът и действителността се оказаха други и аз самата се изненадах в какви представи и идеали съм живяла преди да се наложи да търся помощ – но истинска помощ, въпрос на оцеляване. Наясно съм, че София не е България, както и че всеки ден на хиляди жени им се налага да търсят съдействие и да спасяват бременността си – за жалост, далеч от лекари с опит или техника на световно ниво, както и медикаменти, които са за по-особени случаи. С моралната подкрепа на екипа в частната болница, системи, шепа лекарства и стриктно лежане, както и с Божията помощ, аз успях, справих се, износих и родих със секцио нашата принцеса Дария.

Защо секцио? Не ме съдете, но от първия ден на бременността си бях решила така, дори да нямаше индикации, аз исках този начин и въобще не съжалявам.

Знам, че ще ме попитате коя е болницата, но няма да го напиша. На екипа съм поднесла своите благодарности и подаръци, не е нужно моята изповед да се превръща в реклама – разказът има друга цел. Целта ми е да кажа на жените да не се притесняват да търсят помощ, да четат, да пишат, да питат. Нека не се чувстват задължение на даден лекар, ако той не им допада, защото химията и доверието са изключително важни.

С уважение: Еми

ПРОЧЕТИ ОЩЕ