В последните години специалистите наблюдават, че броят на децата със задръжки в речевото развитие расте. Ето защо всяка жена, която решава да има дете, е необходимо да се запознае с рисковите фактори, водещи до нарушения в речта. Здравословното състояние и условията на живот на бъдещата майка са от голямо значение за детето й.

Причини, които водят до логопедични и други проблеми:

Вредни навици: пушене, пиене, употреба на наркотици.

Гинекологични заболявания, аборти.

Хронични и ендокринни заболявания, особено свързани с обмяната на веществата.

Генетична обремененост – родственици с дефекти в речта.

Наранявания и травми.

Възраст на майката – особено първо раждане след 35 години.

Етапът на самото раждане – от неговото протичане до голяма степен зависи  здравето на детето. Причини за възникването на различни говорни нарушения, в това число и ЗПР (задръжки в психичното развитие), могат да бъдат:

Стимулации „за“ и „при“ раждане (медикаментозни, механични, а също и електростимулации). Много често механичните стимулации водят до травми в шийните прешлени на новороденото.

Цезарово сечение – в този случай тялото на  новороденото не е подготвено за самото раждане и резките промени в температурата и налягането се отразяват негативно върху нервната му система. При ваденето на бебето може да има и нараняване на шийните му прешлени.

Асфиксия – кислороден глад в резултат на преждевременно изтичане на околоплодната течност, увиване на плода с пъпната връв или внезапно прекъсване на потока на кръвта при пресиране на пъпната връв.

Преждевременно раждане или пренасяне.

Несъвместим резус фактор.

Големина на плода (много малък или много голям).

Днес разполагаме с много възможности: от периода на планиране на бременността, през предварителните изследвания, които биха определили вероятностите за генетични отклонения, и внимателното отношение по време на протичане на бременността и самото раждане, до информацията и своевременната помощ от специалисти.

Съвет № 1

Погрижете се за развитието на речта на детето още преди неговото раждане

Речта започва да се формира много преди появата на първите думи. Доказано е, че още през 24-ата гестационна седмица на бременността детето започва да реагира на звукове, то чувства настроението на мама и заедно с нея преживява всички емоции от ежедневието й. Страхът, огорчението, обидите оказват негативно въздействие върху формирането на неговата психика. Специалистите предлагат различни варианти на вътреутробно развитие на децата, като звукотерапия, слушане на класическа музика. Детето се развива положително, ако родителите му още преди появата му общуват с него, разговарят, четат, пеят свои любими мелодии.

Съвет № 2

Доречевият период е показателен за развитието на речта

Първият вик на детето веднага след раждането му е една от първите  прояви на доречевото развитие. След това при огледа на новороденото специалистите обръщат внимание и на лицето му. Ако то е анемично, неподвижно, това може да е свързано и с някои психични нарушения.

Друга важна функция в този период е кърменето. Обърнете внимание на това как детето захваща гърдата ви и еднакво ли го прави и с двете гърди, забележете активността на сучене, дали фиксира поглед към вас, усмихва ли се, когато навърши два месеца. В периода между 2-рия и 4-ия месец мъничето се опитва да произнася кратки звуци, а към 5–6-ия месец да гука. Ако гукането не се развива, а утихва, това алармира за нарушение, което може да доведе към речева патология. Родителите невинаги са наясно кои са признаците, насочващи към отклонение в развитието на детето, и не ги забелязват. За профилактика е добре да се проведе консултация с детски невролог през 3-тия, 6-ия, 9-ия и 12-ия месец. Проблемите с речта са предвестник и на комуникативни нарушения. За корекцията им би помогнал детски психиатър, но някои родители избягват да показват детето си на такъв специалист. Ако малчуганът има проблем с речта, възможно е да има и други нарушения, свързани с функциите на висшата нервна дейност. Развитието на речта е взаимосвързано с развитието на вниманието, паметта, психомоторната координация, гнозиса и праксиса.

Съвет № 3

Поведението на детето може да ни покаже много

Родителите игнорират някои отклонения, надявайки се, че всичко ще се нормализира, и се обръщат към специалист, когато детето постъпи в училище. Ако детето има нарушена речева функция, трудно ще изразява своите мисли. То ще започне да нервничи, ще се наблюдават промени в поведението му, ще се появи агресия.

Признаци на изоставане в социално-емоционалното развитие на детето:

  • Рядко или мигновено фокусиран поглед на майчиното лице.
  •      Остава пасивно и безразлично в отговор на емоционално общуване на близките с него.
  • Не изпитва интерес към майчиното лице и към лицата на близките, отмества своя поглед.
  • Свръхсилна привързаност към един от членовете на семейството.
  • Не може да заеме удобна поза в майчините ръце.
  • Не променя положението си в креватчето.
  • Не извършва активни движения с ръчички и краченца по време на бодърстване.
  • При наличие на някои от тези особености се консултирайте с педиатър, невролог, специален педагог, психолог.

Признаци на изоставане в развитието на зрителните възприятия:

  • Не примигва с очи при ярка светлина
  • Рядко и само за един миг се фокусира върху лице или предмет
  • Не може да проследи движението на играчка или предмет (след 3-тия месец).
  • Поведението и изражението на детето не се променят, виждайки майка си и други близки.
  •  Не се интересува от играчки, предмети, не изучава ръцете си.
  • Забелязва се нееднакво движение на очните ябълки.

При наличие на някои от тези особености се консултирайте с педиатър, офталмолог, специален педагог.

Признаци на изоставане в двигателното развитие:

  • В легнало положение по корем не повдига глава (след 3-тия месец) и не може да я задържи за кратко време (след 6-ия месец).
  • Не може свободно да обръща глава в различни посоки.
  • Предпочита да държи главата си само на една страна.
  • След 6-ия месец не може самостоятелно да променя позицията на тялото си или изпитва затруднения да го направи.
  • След 7-ия месец не пълзи, а след 8-ия месец не може да стои в седнало положение.
  • След 12-ия месец не може да стои самостоятелно или стои на пръсти, а не на цяло стъпало.
  • Не може да разтвори юмрук и да хване играчка – постоянно държи пръстите си свити.
  • Не може да задържи играчка и да изпълни самостоятелно действие с нея (след 5-ия месец ).
  • След 6-ия месец не извършва 2–3 прости манипулативни действия с играчка.

При наличие на някои от тези особености се консултирайте с невролог, ортопед, специален педагог.

Признаци на изоставане в развитието на слуховото възприятие:

  • Не се забелязва мигане и стряскане при внезапен рязък, силен шум.
  • Не се наблюдава или е слабо изразено слуховото съсредоточаване.
  • Не се наблюдава търсене на източника на звука (след 3-тия месец).
  • Еднакво реагира към всички звуци от околната среда, няма предпочитани, любими звукове, не разпознава гласа на майка си.
  • След 6-ия месец няма гласови модулации, изменена интонация, отсъства подражание на гласа на възрастния.
  • След 9-ия месец детето все още не е започнало да разбира речта, адресирана до него, не намира предмети и не изпълнява действия.

При наличие на някои от тези особености се консултирайте с педиатър, оториноларинголог, специален педагог.

Признаци на изоставане в познавателното развитие:

  • Не изпитва потребност от контакт с близките.
  • Не изучава обкръжаващите го предмети, остава пасивно при бодърстване.
  • Емоционалните реакции след 3-тия месец остават бегли и слабо изразени.
  • Липсва усмивка или тя се предизвиква трудно.
  • „Комплексът на оживление“ възниква рядко и за кратко.
  • След 9-ия месец действията с играчки са еднообразни, не се отчита тяхното предназначение и свойства.
  • Не различава близки и чужди хора.
  • Липсва стремеж от самостоятелно изучаване.

При наличие на някои от посочените особености се обърнете към специален педагог, психолог, детски невролог.

Признаци на изоставане в доречевия етап на развитие на речта:

  • Липсва плач или той е слаб, еднообразен, непродължителен.
  • Детето лошо суче, бързо се уморява. По време на кърмене млякото потича от ъгъла на устата му.
  • Звуковете, които издава детето, са тихи, неотчетливи, с носов оттенък.
  • Не се появява подражателна гласова активност.
  • Забелязва се доста по-късно начало на гласова реакция и тя е непълноценна.
  • Няма интонационна изразителност, звуковете са еднообразни, монотонни, не наподобяват срички.
  • Не се отбелязва начално общуване, детето не реагира на името си, не разпознава по думи познати предмети, не изпълнява прости речеви инструкции и по-рано заучени действия, подражателната гласова активност е много слаба.

 При наличие на някои от тези особености се обърнете към логопед, детски невролог, оториноларинголог.

Съвет № 4

Всички учим по различен начин

Момченцата и момиченцата, леворъки или десноръки – всички са различни и уникални. Статистиката показва, че речта при момчетата започва да се развива по-късно в сравнение с момичетата. Една от причините за това се корени във физиологията. Морфологичното съзряване на главния мозък при момичетата протича по-бързо. Това влияе върху натрупването на речников запас от думи. Момиченцата се стараят да говорят правилно, като възрастни, но в сравнение с момчетата по-късно усвояват фразовата реч. Момчетата усвояват по-лесно думите, свързани с действия, а момичетата – имената на предметите.

Добре е родителите да бъдат запознати с особеностите на развитието на речта при леворъки и десноръки. Много родители се опитват да приучват децата си. При едни се получава, но при други това оказва голяма вреда в развитието, защото се извършва намеса в механизмите на действие на главния мозък. За да определим водещата ръка, добре е да се консултираме с детски психолог. При десноръките дясното полукълбо на мозъка отговаря за образното мислене, а лявото – за работата на речевите центрове и разпознаването на знаците. При леворъките е обратно. Ето защо при леворъките деца по-бавно се формират фонематичният слух (способността да се различават звуковете) и артикулацията. Те могат да проговорят по-бързо от десноръките, но речта ще е неразбираема. Леворъките изпитват затруднения при разбирането за съчетаването на думите и при усвояването на граматическите правила, но те по-лесно запомнят словосъчетания и цели изречения.

Съвет № 5

Създайте на детето благоприятни условия за развитие на речта

Многобройните изследвания доказват, че колкото детето има по-голяма двигателна активност, толкова по-добе се развива речта му. Активните игри с детето, особено на чист въздух, са основа за формирането на речевата му функция. От раждането у бебето е заложен стремеж към изследване. То инстинктивно опознава предметите. Навиците за самообслужване е добре да се развиват колкото може по-рано, а това се отразява благоприятно върху процеса на развитие на речта. Желателно е емоционално да се реагира на всеки звук, който детето издава. Още от първите дни след раждането е добре на детето да се четат приказки, стихчета. Обучението му в реч е хубаво да се провежда чрез игри, движение и положителни емоции. Когато разговаряте с детето, говорете бавно, спокойно, с кратки и прости изречения. При провеждането на развиващи занимания отчитайте възрастта и възможностите му.

За правилното формиране на висшата психична дейност е важен и дневният режим. Някои родители се опитват да настроят съня и бодърстването на детето, съобразявайки се със своя жизнен ритъм, но това се явява голям стрес за нервната система на детето. Децата трябва да чуват от възрастните правилна реч. Родителите могат да употребяват опростени думи от типа „ам-ам“, „дай“, „ту-ту“ при общуването си с детето до първата му година, след това е желателно опростените думи, които използва детето, да бъдат съпроводени от правилното им название. Например, ако то види куче и произнесе „бау-бау“, добре е възрастният да отговори: „Да, това е куче!“. Животът на детето трябва да е изпълнен с нови впечатления. Постоянно нещо трябва да го заинтригува, да му се разказва, да му се показва. Разширявайки кръгозора си, то ще поиска да изразява своите емоции, а това ще ускори процеса на формиране на речта.

Съвременните технически постижения нееднозначно влияят на развитието на детския организъм и по-специално на централната нервна система. На първо място в списъка на вредните фактори е телевизорът. В някои семейства той работи с часове – като фон. Детето чува бърза, непонятна за него реч, а това може да доведе до психологически и речеви комплекси. Ако детето постоянно се храни с мека, пюрирана и пасирана храна, това също влияе негативно върху развитието на органите за артикулация, а оттам и върху формирането на речта. Нека бъдем водени от принципа, че всичко, което правим, трябва да бъде умерено, от полза за детето и здравето му, а не за нашия комфорт.

Съвет № 6

Всяко речево нарушение може да се поправи, но не губете време

Детският мозък притежава големи компенсаторни възможности. Колкото по-малко е детето, толкова по-големи са възможностите му за възстановяване и развитие на потенциала му. Трябва да отбележа, че лечението на речевите функции би било добре да се провежда комплексно, с участието на педиатър, психиатър, психолог, невролог, специален педагог и логопед, а в някои случаи в лечението да вземат участие и други специалисти. Основна роля обаче имат родителите. Всички близки на семейството трябва да се обединят със специалистите и да изпълняват назначения, препоръки, домашни задания и упражнения – само така ще има бърз положителен резултат.

Текст: Силвия Асенова, логопед

ПРОЧЕТИ ОЩЕ